Зостер е гръцка дума, която означава колан, препаска, с английски еквивалент Shingles, тъй като предизвиква опасващ обрив.
Това е мехурчесто изменение на кожата или лигавиците (уста, очи, нос, гениталии), с или без парене, болка. Причинява се от ДНК вируси от фамилията Herpesvrridae, заразяващи хора и животни.
Заразяват се предимно малки деца с непълен имунитет и възрастни с отслабен такъв.
Предава се по въздушно-капков път или чрез допир до лигавиците, например чрез целувки, полов контакт, отпиване от чашата или шишето на заразен и болен. Още преди 2000 г. римският император Тиберий забранил целувките по време на обществени церемонии, за да спре честите зарази с херпеси, а в средните векове преносители били жриците на свободната любов. Допълнителна роля играе пониженият имунитет, както и стресовият фактор за развитие на заболяването.

Херпес симплекс вирусът HSV има два подтипа: лабиалис и гениталис. Той е по-поносим, тъй като се изразява с мехурчета на кожата и лигавиците с локално неприятно парене, преминава обикновено сам, често се появява, според имунитета. Задържа се в депа в организма и периодично безпокои пациента-носител. Такъв е херпесът, който ни излиза в ъгълчетата на устата, когато сме с отслабвал имунитет или със силна тревога.

Ще обърнем внимание на херпес зостер

Поради депониране в ганглия на периферен нерв или гръбначно-нервно коренче той предизвиква неприятна болка, предшестваща или дълго последваща обрива.
При първа среща на човек с Варицела-зостер вирус (VZV) се развива сравнително по-безобидното заболяване варицела

Това е бързо преминаващо фебрилно състояние с неприятно сърбящи и парещи пукащи се мехурчета, засъхващи за няколко дни. След преболедуването се изгражда траен имунитет към вируса за варицела, но остава в депа в организма и при реактивирането му се развива Херпес зостер.

Този вирус практически бързо се унищожава от пряка слънчева светлина и дезинфектанти, заразността му смятат за ниска (10-20%), макар че в моя 60-годишен клиничен стаж като невролог три пъти съм се заразявал от пациенти, които съм лекувал за невралгична болка, преди да се появи обривът. Имунитет към Зостер няма.

Продромални  (предболестни( симптоми за Херпес Зостер са сърбеж, парене, стрелкащи болки по хода на периферен лицево-челюстен нерв (троичен, слухов, равновесен, лицев) или нервни коренчета (шийни, гръдни, поясно-кръстни). Това може да имитира лицево или шийно главоболие, стенокардия, плеврална или белодробна болка, стомашно-чревна, жлъчно-каменна или бъбречно-генитална колика, повишена телесна температура, парене и сълзене или носно течение. След 3-5 дни на този дерматом се появяват групирани мехурчета с бистро съдържание върху зачервена и подута кожа, болезнени при допир.
Пациентът е заразен до превръщане на мехурчетата в крусти (корички), което настъпва към 5-7-я ден. Остава неприятна трудно локализирана болка, със стрелкащ характер и парене. Да се има предвид, че мехурчетата и крустите може и сами да се изчистят, но, ако не се лекува остава неприятна, пристъпно обостряща се невралгия, неповлиявана и от най-силни обезболяващи и упойващи лекарства.

Според засегнатия нерв разглеждаме:
1. Зостер офталмикус (на горния офталмичен клон на троичния нерв) с проблеми на кожата, конюнктивата и роговицата;
2. Отикум (вътрешното ухо, поради засягане на ганглии на слухово-вестибулярния нерв);
3. Синдром на Рамзи Хънт: лицева парализа и мехурчета в слуховия проход - при засягане на лицевия и слухово-равновесен нерви;
4. Генерализирана форма;
5. Херпес-зостер енцефалит (понякога смъртоносен).

Най-голям проблем е последващата следхерпес-зостерова невралгия
Причината е нарушената сетивна информация от нерва към мозъка, по-специално колекторите на сетивността, като болката може да бъде предизвикана от дразнене на някой рецептор (възприемчик на дразнене и сетиво): светлина, звук, шум, допир до кожата. Последните наричаме тригерни или пускови зони. Болката може да се възобнови от слаб допир до кожата, например при бръснене, целувка, миене на зъби, и др., дори по време на сън. Това прави болните много нещастни, те живеят с постоянен страх, занемарена козметика, мъжете – небръснати, страдащи от безсъние, главоболие, имитиране на зъбобол - на някои болни дори са извадени всички зъби, но болката не изчезва. Има публикация за самоубийство при неовладяема болка. Най-често проблем създават тригеминалната и междуребрена следхерпесна невралгия, макар че не по-малък проблем е и тази на нервите медианус (на ръката) и тибиалис (на крака).

Предотвратяване и лечение на постхерпесните невралгии
Има ли съпътстваща или предшестваща херпеса стрелкаща болка, свръх чувствителност на кожния участък – да се мисли за херпес зостер и да се започне веднага противовъзпалително лечение с нестероидни или стероидни средства, както и противозаразна изолация на болния!
Появи ли се обривът – да се мисли за Зостер. Грешат тези, които лекуват само обрива. Добре е да се маже с разтвор от дезинфектиращи багрила, спирт, противовирусни мехлеми, но каузално (причинно) лечение да се провежда продължително време, поне десет дни, с таблетки Зовиракс, Ацик (от 200 и 400 мг) или Ацикловир от 800 мг в дневна доза 3х1000 мг (или 4х800 мг), 1 час преди хранене.

Добрият невролог или неврохирург ще спаси болния от невралгия, колкото по-рано инжектира кортикостероид, ако няма противопоказание (дипрофос или флостерон, 7 мг/1 мл; метилпреднизолон или урбазон, поне 40 мг, или 2 ампули дексаметазон, 8 мг, интраганглионарно, може заедно с 2 мл Лидокаин 2% и 500 гами вит. В12). Може и еднократна инокулация да свърши работа, но най-оптимално е да се направи 3 пъти през 1-2 дни. Тогава и обривът изчезва без мазила. Да се познава добре месторазположението на нервния ганглии, който за гръбначните коренчета е на 3-2 или 1 ниво над нивото на кожния дерматом. При малки деца, бременни, диабетици и такива с автоимунни заболявания – да се проведе съответна имунотерапия.
Добър ефект против невралгичната болка имат комбинирани витамини В, всички антидепресанти и антиконвулсивни (противоепилептични) средства, опиоиди и опиати (но само по лекарско предписание!). Да се опита и локално намазване на болезнения участък с Лидокаин гел или Катежел+Лидокаин гел.
При неовладяема болка на невралгия може да се прибегне до алкохолизация или невро-ганглиотомия. При съмнение за зараза и при работа в среда с Херпес Зостер да се изиска отпускане на ваксина Zostavax. Да не забравяме профилактиката при контакт с предполагаем или диагностициран Херпес Зостер. Да се ползват предпазна маска и ръкавици, дезинфектанти. Да се редуцира контакт с такива болни.
Херпес Зостер трябва да се разглежда не само като инфекциозен, епидемиологичен, кожен, а и като неврологичен, неврохирургичен и имунен проблем.