Продължение от бр. 41

Възпаление на периферната нервна система
Общи са причините за всички форми (радикулит, ганглионит, плексит, неврит) - от притискане от прешленни дефекти (остеохондроза), тумори, хемангиоми, епидурален абсцес или кръвоизлив, арахнит, или инфекции: херпес зостер, спин, Лаймска болест, петнист и коремен тиф, дифтерия, ревматизъм, ботулинови бактерии, или от невропатия при диабет, подагра, токсични вещества, някои сулфонамиди или - за раменния сплит - изкълчване на рамото. Травма при израждане може да доведе до т.н. акушерска парализа.

Радикулит
Радикулитът е възпаление на едно или няколко нервни коренчета след излизането им от гръбначния мозък. Проявява се с гръбначна болка, изтръпване, мравучкане, слабост и смутени движения, а при засягане на Кауда еквина (опашката) - и тазоворезервоарни смущения.

Ганглионит
Проявява се с много сетивни прояви и с вегетативно-висцерални смущения, от протопатичната сетивност и симпатиковия трункус, с неовладяема от нестероидните обезболяващи средства, болка.

Плексит
В тялото ни има 4 плексуса (сплетения на няколко периферни нервни коренчета): шиен (цервикален), раменен (брахиалис), поясно-кръстен (лумбо-сакрален) и кокцигиален (на „опашката“). При последния може да се проявят освен болка, и тазово-резервоарни смущения.

Неврити
Проявява се с болка по хода на нерва, слабост и обезчувствяване в засегнатия участък, ограничени движения, мускулни потрепване или фасцикулации, парези или парализи. Невралгията се проявява само с остра болка с неприятен оттенък, но впоследствие може да премине в неврит.
Болките се усилват при умора, стрес, психично напрежение, метереологични фактори.

Полионеврити
Споменахме вече за 12 черепномозъчни нерви, 4 шийни, 6 раменни, 5 поясни, 7 кръстцови и един анално-опашен.
Полиневритите засягат няколко или повече периферни нерви едновременно. За полиневрити говорим, когато процесът е от възпалителен или инфекциозен произход, а полиневропатия - от токсични агенти или микротравми, например вибрационна болест или вегетативната полиневропатия. Проявяват се с неприятно изтръпване, мравучкане, парене, обезчувствяване на дисталните части на крайниците, хипотрофия на мускули и кожа, нарушени движения, походка, парализи.

Синдром на  Гилен-Баре
Това е автоимунно възпалително заболяване на периферните нерви, с нарушена чувствителност, вяли парализи, вегетативни разстройства, спонтанна болка, тазоворезервоарни смущения, задушаване. Появява се след дихателна или стомашно-чревна инфекция от Кампилобактер йеюни, Епщайн-Бар, микоплазма пневмоние, Варицела-зостер вирус, Спин, Хемофилус инфлуенце, Аденовируси, Херпес симплекс, Параинфлуенца 1, Инфлуенца А,В, петнист тиф, и др., след някои ваксини (противобясна и противогрипна), травми, органна и костно-мозъчна трансплантация, болест на Ходчкин, и др.

Лечение на периферно-нервни заболявания
Извършва се с противовъзпалителни нестероидни (салицилати - аспирин, бруфени, диклофенаци, циклококсигенази), наречени и „наркотични аналгетици“, поради обезболяващия ефект, и стероидни – кортикостероиди.
Наложително е премахване на причинителя, рехабилитация, физиотерапия, голямо количество витамини от групата В, успокоителни средства (антидепресанти, антиконвулсанти - противоепилептични, опиоподобни). Добър ефект има традиционната медицина: акупунктура, акупресура, мокса, шиацу, психотерапия. Особено важно е да се санира т.н. фокална (огнищна инфекция), ако има такава: нос, гърло, зъбни корени, бронхи, бели дробове, напр. бронхиектазии, жлъчка, колит, бъбреци, пикочен мехур, простата и гонади (яйчници и тестиси), кожни абсцеси и фурункули. В такива случаи може да се прибавят антибиотици и сулфонамиди.