Какво са сънищата

Последна промяна на 09 March 2023 в 18:43 170 0

Всеки втори петък на месец март отбелязваме Световния ден на съня. Тази година той се пада на 10 март.

„От сънища сме ний направени,
и сън е нашият живот..."
У. Шекспир

Този въпрос вълнува хората от зората на времето. Защо сънуваме? Имат ли някакъв смисъл сънищата, които ни спохождат почти всяка нощ? Безброй са опитите да се обясни този феномен, но едва през ХХ век се появи и разви истински научен интерес към него. Всъщност "Тълкуване на сънищата" е първата лястовица, открила началото на истинско научно изследване на сънищата, което дължим на Зигмунд Фройд, публикувал труда си под това заглавие през 1900 г.

С появата на психоанализата се наложи идеята, че сънят е нещо като огледален образ, повече или по-малко изкривен, на нашите подтиснати желания, стремежи, нагони.
В началото на ХХІ век това гледище се приема обаче като твърде едностранчиво, защото е доказано чрез многобройни експерименти и изследвания, че нашите сънища са всъщност нещо като разхвърлени наброски на нашите занимания, грижи и проблеми от всекидневието. При все това сънищата ни все така таят своята мистерия и науката си поставя амбициозни задачи да проникне дълбоко в тази "зона на здрача". Защото сънят е в края на краищата една отворена врата, една покана да надникнем в нашия вътрешен живот.

Още през годините след Първата световна война психиатрите са установили, че кошмарите, от които страдали бойци, преживели тежки травми и тревоги, са възкресявали в тези мъчителни сънища изживените ужаси. Това е вид агресия, обърната срещу самия страдащ и няма нищо общо с подтиснати еротични образи.

Ученикът на Фройд Карл Густав Юнг по-късно разработва своя теория за сънищата. Той се позовава на "колективното неосъзнато", което мобилизира древни архетипове, митове и разновидни инстинкти. Тази теория се радва на успех и привлича в тази насока психоаналитици и астролози. Нещо повече – тя намира отражение сред поети, художници и философи, като Андре Бретон, Салвадор Дали и други.

Сънищата, също както приказките и древните митове, често се разиграват във фантастични декори, населени с необикновени създания, които в символичен вид възпроизвеждат големите архаични теми и проблеми на човешката психика. Публикации на тази основа често са силно повлияни от психоезотерични влияния, фройдизъм и подражания на Юнг и неговите следовници.

През 50-те години на ХХ век първо в САЩ, после и в Европа се създават т.нар. "лаборатории на сънищата", където се наблюдава и проследява мозъчната активност на сънуващите. Доказано е, че мозъкът, за разлика от тялото, е твърде активен по време на сън.

Доброволци, събуждани по време на дълбок сън, съобщават какво са видели. Повечето от т.нар. "бавни" сънища съвсем не са странни фантасмагории, а отразяват обикновени, дори делнични теми. "Бързите" сънища, наречени парадоксални, когато очите под клепачите непрекъснато се движат, а тялото е в покой, са по-своеобразни и фантастични. Те украсяват преживяното с ярки приказни сюжети. През нощта, когато тялото почива, мозъкът продължава интензивно да работи, като интегрира и асимилира информации от деня.

Двама американски учени Барет и Макнамара събират в монументален труд под заглавие "Нова наука за сънуването" широка палитра от проучвания и научни приноси на психолози, антрополози и неврофизиолози, публикуван през 2007 г. От тези проучвания и интерпретации следва, че сънят съвсем не е безполезен. Той дори играе важна роля в нашия психичен живот. Тази роля се явява стимулатор на събития, която цели да подпомогне човек да преодолява пречки и проблеми. Сънят може да конструира, съчинява и изгражда "филми", вграждайки нови елементи, парчета от спомени, произвеждайки алтернативни ситуации, като променя декора на действащите лица. В дълбините на подсъзнанието мозъкът се стреми да намери решение на проблемите, които го занимават. Той залага на метода "изпробване и опипване" (проба – грешка), като ги реорганизира, черпейки в натрупания резерв от спомени и фундаментални емоции. В такъв смисъл той играе роля на симулация на творческа дейност, загърбвайки рутината. И понякога дори стига до изненадващото и гениално - "Еврика"!

"Нощта е бременна" - гласи една поговорка. Ала само това ли крие тайнствената магия на сънищата? Дали не съществуват и други непознати на науката фактори и въздействия извън разумните обяснения? Бъдещето ще покаже.