Кардиологът д-р Кямуран Местан: Първа помощ с автоматични дефибрилатори

Последна промяна на 16 March 2023 в 20:44 2507 0

Д-р Кямуран Местан завършва медицина в "Тракийски университет", Стара Загора през 1997 г.. От 2005 г. е на редовна специализация по кардиология в "Национална кардиологична болница" в София и през 2007 г. придобива специалност кардиология. Притежава сертификати по инвазивна кардиология и е носител на експертно ниво по ехокардиография. Управител е на голяма частна кардиологична практика, включваща кабинети в Кърджали, Крумовград и Ивайловград. От 2020 г. е собственик на медицински център “Родопимед”.


- Д-р Местан, да разгледаме следния казус: Служителка на около 50 г., видимо здрава. С голямо учудване колегите й научават, че е получила сърдечна криза и внезапно е починала. Какво се е случило?

- Най-вероятно се касае за внезапната сърдечна смърт. Темата е изключително актуална и въпросът тук е на живот и на смърт, и то в прекия смисъл на думите. Искрено се надявам със знанията, които предоставяме на читателите, да спасим много човешки животи. При тези състояния трябва да се реагира моментално.

- Как да разберем, че някой получава миокарден инфаркт или има остро нарушение на сърдечния ритъм, довел до сърдечен арест?

- Най-често човекът се хваща с ръце за гърдите, в областта на сърцето, или пада на земята и губи съзнание. В този случай са изключително важни първите няколко минути за реакция, но, забележете - иска се не само бърза, но и адекватна реакция. Когато наблизо има хора, които са обучени, вероятността да се спаси човешкият живот става много голяма.
Хората трябва да се доближат внимателно до пострадалия и да осигурят своята безопасност: примерно да няма опасност да пострадат от електрически ток, ако пострадалият е докоснал проводник, или пък да бъдат прегазени от някои автомобил, ако пострадалият е паднал на пътното платно. След това е необходимо да проверят дали има пулс и дали човекът диша. Някой от присъстващите на инцидента трябва тутакси да се обади на тел. 112 и да разкаже на какво е станал неволен свидетел. От колегите ни на дежурния спешен телефон, те ще получат инструкции какво да правят, но най-важното е да започнат незабавно кардио-пулмоналната ресуститация. Това е животоспасяване! Прави се с огромно чувство за отговорност. Кардио-пулмуналната ресусцитация включва индиректен сърдечен масаж, изкуствено дишане и дефибрилация с автоматичен външен дефибрилатор. Тук е мястото да развенчая един мит за гълтането и ваденето на езика. В българския фолклор продължават да се разказват легенди за това как са му избили зъбите с вилици, с лъжици и с какви ли не подръчни средства, дърпали са му езика с клещи и така нататък. Да, ама не! Не правете това! Опасно е да се къртят зъби, защото може да попадне някой зъб или парче от него в дихателните пътища и така да се създадат допълнителни проблеми. Друго нещо, което не бива да правите е, някоя жена да надкрачи пострадалия и да седне на корема му, когато го спасява. При такова сядане върху корема на пациента се повдига диафрагмата му, тя ограничава движенията на белите дробове и това затруднява дишането на човека.
Доближете се от дясната страна на пострадалия и застанете на колене до него. Той трябва да е легнал по гръб върху твърда подложка. Ако е лежал на леглото, е необходимо да го свалите на пода. Иначе, ако човекът лежи върху пружината на някое меко легло и му правите сърдечен масаж, това няма да има абсолютно никакъв ефект. Не забравяйте, че целта не е просто да клатите тялото на човека. Вие трябва да му спасите живота.
С лява ръка му натискате челото, за да отведете главата му назад. Това е дефлексия и разгъване на врата. С показалец и със среден пръст повдигате брадичката му нагоре. Тези два прийома освобождават корена на езика и способстват за дишане, като не е необходимо да се полагат никакви юнашки усилия за отваряне на уста, чупене на зъби и вадене на езика.

- След това трябва да проверим проходимостта на дихателните пътища?

- Точно така. Изваждаме изкуствените ченета, повърнати материи и друго съдържимо от устата на човека. Бършем устната кухина с марля или с парцал, за да не му вкараме чужди тела в дихателните пътища. Проверяваме дали пациентът диша, като гледаме дали движи гръдния кош нагоре-надолу. Може да доближим огледалце до устата му и ако се запоти, значи има дишане. Обаче, ако не прави поне две дихателни движения за десет секунди, незабавно пристъпваме към кардио-пулмонална ресуститация.

- Освен за дишане, трябва да проверим дали има сърдечна дейност?

- Да, задължително опипваме шията в областта на сънната артерия и бедрото от вътрешната страна, където минава бедрената артерия. За всеки случай е добре да бутнете човека и да се уверите че не е заспал, тъй като ако се събуди, може да получите юмрук в лицето. Когато установим, че пострадалият няма пулс на магистралните съдове и няма дишане, ние имаме всички основания да го натиснем за индиректен сърдечен масаж и изкуствено дишане.

- Така е. Започваме с прекордиален удар с юмрук върху сърцето. Като бях на специализация в „Пирогов“, професорите ни разказаха, как медицинска сестра чула пищенето на монитора при спиране на сърцето на болен, при което тя веднага го ударила с юмрук в сърдечната област и сърцето на човека тръгнало веднага, без да правят сърдечен масаж и дефибрилации.

- Благодаря за чудесния пример, д-р Какарашев, аз също съм виждал подобни ситуации.
Прекордиалният удар представлява силен, рязък удар върху гръдната кост, с ръка, свита в юмрук. Юмрукът и предмишницата се използват като чук. И така, ако прекордиалният удар не даде ефект, започвате непряк сърдечен масаж. Двете ви ръце следва да биват поставени една върху друга. Позиционират се върху долната трета на гръдната кост. Натискате с дълбочина на движение на гръдната стена около 5-6 см и честота на натисканията около 100-120 пъти в минута. Това е много изморително и ако човекът тежи над 100 килограма, може да се наложи да ползвате цялата си тежест. В момента съществуват вече апарати, които извършват прецизен индиректен сърдечен масаж. Обаче, ако реанимирате някоя фина дама, то трябва да я натискате внимателно, за да не й строшите ребрата.
Хубаво е да има кой да ви сменя. На 30 такива натискания поемате дълбоко въздух и правите по две вдишвания в устата на пострадалия. Главата продължава да е отметната назад с цел коренът на езика да не запуши дихателните пътища. Тези действия продължавате до пристигането на екипа на спешна помощ. В голям процент от случаите вашите действия са напълно достатъчни да възстановите сърдечната дейност и жизнените функции, но ако се наложи, пострадалият може да бъде ударен с електрошок.

- Като казвате това се сещам за една случка. Тогава работих в Спешен център. Пациенти ми разказваха, че дошъл спешният доктор, сложил някакъв черен балон на лицето на болния и с този „балон“ се опитвал да го задуши. Блъскал с ръце по гърдите му и голямо мачкане паднало. Въпреки това човекът отказвал да умре. Най-накрая, за да умори пациента, докторът го ударил с ток в сърцето. Човекът умрял и близките му искали да бият доктора…

- Наистина, здравната култура на нашия сънародник не е много висока и често хората не разбират действията на докторите. Именно поради това не рядко нашите колеги от Спешните центрове стават обект на агресия от страна на близките на пациентите. В случая докторът е обдишвал болния с балон „Амбу“, правил му е непряк сърдечен масаж и е приложил електрошок за възстановяване на сърдечната дейност. И така, стигнахме до следващата стъпка, която е автоматичната дефибрилация. Тя се прави с апарати, които са генератори на напрежение. Дефибрилаторите удрят електрически шок върху сърцето. Имат специални лепенки, които се залепват върху гръдния кош на пострадалия. Не се притеснявайте, че чувате глас от самия апарат. Този глас ще напътства действията ви, за да не сбъркате нещо. След като софтуерът на апарата улови сърдечна асистолия, камерната тахикардия или камерната фибрилация, той тутакси извършва дифибрилация и чрез електрически удар „рестарира сърцето“.

- Чуваме, че такива апарати са разположени на много обществени места из Европа и Америка, ама из България нещо не ги виждаме.

- Така е. Хората като мен, които често пътуват из чужбина, са виждали на много места: по летища, метрото, стадиони, театри, кина, навсякъде, където се събират много хора. В България, за съжаление, нещата изостават. Проблемът е с българското законодателство, което не е съобразено с изискванията на Европейските директиви. Боравенето с уреди като дефибрилатор от хора без медицинско образование би могло да се преследва от закона и те да бъдат съдени за убийство.

- Освен доставянето на дефибрилатори у нас ще трябва да се обучат и хората да боравят с тях.

- В България функционира фондацията „Първите три минути“. Нейна цел е да обучи около 10 % от населението да дефибрилира. Идеята е, че ако пострада някой на публично място, то от 10 души свидетели все един ще е обучен да окаже адекватна помощ.

- Какво точно причинява спирането на сърцето и сърдечният арест?

- Принципно всяко едно увреждане на сърдечния мускул може да причини спиране на сърцето и сърдечен арест, който да наложи кардио-пулмонална ресуститация. При по-възрастните хора, над 40-годишна възраст, основната причина за спирането на сърцето е острият инфаркт на миокарда, като тези хора често са с артериална хипертония, захарен диабет, повишен серумен холестерол и наднормено тегло. При по-младата част от населението виновник за сърдечния арест са кардиомиопатиите.

- На Европейското първенство по футбол видяхме как футболист се свлече на терена от сърдечен арест.

- Да, спасиха го благодарение на дефибрилацията и на последващото поставяне на имплантируем кардиовертер дефибрилатор. Най-честата причина за сърдечен арест при млади хора е една кардиомиопатия, наречена хипетрофича. Хипертрофичната кардиомиопатия дава задебеляване на сърдечния мускул и води до смърт в активна възраст. Много често се среща при млади хора, които до тогава не са знаели, че имат сърдечно заболяване. Те са били здрави, жизнени и щастливи, спортували са, и в един момент се случва нещо - изпадат в сърдечен арест. Ако успеят да се реанимират на момента и да оживеят, по-нататък на тези пациенти се имплантира едно мъничко устройство под кожата на дясната или лявата ключица, свързано с електроди в сърдечните кухини. Функцията на това устройство, наречено ICD (имплантируем кардиовертер дефибрилатор), е ако се случи отново подобен инцидент, да се извърши дефибрилация и да възстанови сърдечната дейност.

- Как да се предпазим от спиране на сърцето?

- С профилактика! Но по ред причини профилактиката ни, както и всичко останало в държавата ни, не са на нужното ниво.