Всяка година през септември светът отбелязва Месеца за борба с рака на яйчниците.
Овариалният карцином засяга дамите предимно над 50-годишна възраст в менопауза. В началото симптомите може да са малко, неспецифични или да липсват, което води до диагностициране на до 80% от случаите в напреднал стадий.
Сред рисковите фактори са:
• Късно забременяване, липса на бременност, ранна първа менструация (преди 12-годишна възраст) и късно настъпване на менопауза (след 51-годишна възраст);
• Заболяването рядко се среща при жени под 40 години. Половината от всички случаи са при пациентки над 60;
• Наднормено тегло – жени с наднормено тегло (с индекс на телесната маса 30 или повече) са изложени на по-голям риск от развитие на това заболяване;
• Хормонална терапия след менопауза – използването на хормонална терапия с естроген или естроген и прогестерон след менопауза увеличава риска от заболяването;
• BRCA мутации – промените в гените BRCA1 и BRCA2 се свързват с повишен риск от развитие на рак на яйчниците. Мутациите могат да бъдат наследствени или да възникнат под влияние на околната среда. При наличие на BRCA1 мутация доживотният риск от развитие на рак на яйчниците се увеличава с около 40%, докато при BRCA2 мутация – с 10-20%.
Диагностицирането на рака на яйчниците или фалопиевите тръби може да бъде трудно в ранните стадии. Причината е, че симптомите в началото често са неспецифични. Част от тях включват болка в корема или таза, вагинално кървене, констипация, подут корем, диария, силна умора, често уриниране.
В напреднал стадий пациентката може да усети увеличаване на обиколката на корема, гадене, загуба на апетит, лошо храносмилане, чувство за бързо засищане при хранене, затруднено дишане. Част от тези симптоми понякога се проявят и при други състояния.
Възможностите за лечение на овариален карцином зависят от стадия на заболяването, прогнозата, както и възможността за оперативна намеса. В много от случите се прилага хирургично лечение и/или някои от тези терапии – химиотерапия, хормонална терапия, таргетна терапия, имунотерапия.
Генетичното изследване за определени мутации позволява на лекарите да вземат информирано решение, когато става въпрос за лечението на заболяването. Тестовете преди или след поставяне на диагнозата могат да бъдат важни за подобряване на грижите за пациентите и за осигуряване на достъп до определени таргетни терапии.
Около 90% от жените с рак на яйчниците, диагностицирани в първи стадий на заболяването, имат 5-годишна преживяемост. Колкото по-късно е открито заболяването, толкова и по-малък процент от пациентките достигат 5-годишна преживяемост – 70% от пациентките, диагностицирани във втори стадий, 39% - в трети стадий, и едва 17% – в четвърти стадий. Целите на терапията са да се забави прогресията на заболяването за възможно най-дълго време. За жалост понастоящем около 70% от пациентките имат рецидив в рамките на три години след първоначалното лечение. Тези статистики показват, че има още много какво да се направи за лечението на жените с рак на яйчниците.
Повече информация за заболяването може да намерите на сайта www.azcare.bg и Фейсбук страницата „Животът те обича“.
