В отговор на читателка

Чернодробните кисти се срещат сред 3 до 5 % от хората над 50-годишна възраст, по-често при жени. Те обикновено са безсимптомни и се откриват случайно по време на ехографско изследване или при операция.

Кистата на черния дроб представлява изпълнена с течност кухина.
Чернодробните кисти биват вродени (налице са още при раждането), докато други се развиват в много по-късна възраст. Вродените кисти могат да останат незабелязани, докато не възникнат симптоми по-късно в зрялата възраст.

Кистите на черния дроб могат да бъдат единични (солитарни) или множествени.
Кистите могат да бъдат истински и лъжливи. Истинските кисти са постлани отвътре с епител. Такива са например вродените кисти. Лъжливите кисти могат да се

формират в резултат на травма, възпаление, но те се срещат рядко.

Видове кисти на черния дроб

Прости кисти
Това са най-често срещаните кисти на черния дроб, като размерите им рядко надвишават 3 см. По-често възникват в десния лоб на черния дроб. В повечето случаи простите кисти са единични, рядко може да има 2 – 3 или повече кисти.

Простите кисти на черния дроб обикновено не причиняват симптоми и не се нуждаят от лечение. Понякога обаче могат да достигнат по-големи размери и да причинят оплаквания. В някои случаи тези кисти могат да бъдат изпълнени с мастен материал, в други случаи кистите са изпълнени с течност или слуз.

Паразитна киста – ехинококова киста (кучешка тения)

Тя е паразитно заболяване, което се причинява от лентовиден червей – Echinococcus granulosus. Човек се заразява при поглъщане на яйца на паразита. Най-често това става при контакт с куче, по чиято козина има разнесени яйца. Заболяването протича бавно – месеци и години. В черният дроб на човека се развива ехинококова киста, която нараства и дава клинични симптоми.

Кистаденоми

Кистаденомите са доброкачествени кистични тумори. Те са подобни на простите кисти. Кистаденомите обаче могат да дегенерират злокачествено. Ето защо при всички чернодробни кисти се препоръчва биопсия, за да се изключи раково заболяване.

Симптоми при кисти на черния дроб

Чернодробните кисти обикновено протичат безсимптомно в продължение на години. С увеличаване на размера на кистата могат да се появят някои от следните симптоми:
- болка, тежест или дискомфорт в горната дясна част на корема;
- хепатомегалия (увеличен черен дроб);
- подуване на корема;
- жълтеница (иктер);
- безапетитие, сърбеж по кожата, уртикария се наблюдават при ехинококова киста.
Рядко чернодробните кисти могат да се усложнят с кръвоизлив, инфектиране, спукване (руптура). На практика само 5-10% от чернодробните кисти причиняват клинични симптоми. Най-често симптомите се появяват за първи път при хора над 60 г.

Диагноза

За поставяне на диагнозата допринасят следните изследвания:
• ехографско изследване
• компютърна томография
• ядрено-магнитен резонанс

Лечение

Въпреки че повечето чернодробни кисти са доброкачествени и не се нуждаят от лечение, ранната диагноза е от решаващо значение за правилното лечение на паразитните или канцерогенни подтипове.
При прости кисти с размери над 5 см и причиняващи оплаквания може да се извърши тънкоиглена пункция под ехографски контрол, аспирация на съдържанието и последващо склерозиращо лечение.
При ехинококова киста се провежда оперативно отстраняване на кистата (кистектомия) и последващо медикаментозно лечение.

Профилактика

– Трябва да се избягва или да се сведе до минимум излагането на вещества, които причиняват увреждане клетките на черния дроб, като алкохол, някои лекарства, химикали в околната среда, както и прекомерна употреба на въглехидрати;
– Полезно е да се употребяват сурови зеленчукови сокове. Най-добрите зеленчуци за здрав черен дроб включват къдраво зеле, броколи, репички и лук. Може да се добавят морков и ябълка в сока, за да стане той по-вкусен;
При проучвания е установено, че хранителните добавки със съдържание на селен помагат да предпазване на чернодробните клетки от увреждане. Селенът стимулира изработването на мощния антиоксидант глутатион.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.