Особено важно е шофьорът да е сигурен, че зрението му е нормално. Той трябва да е в състояние да вижда околните предмети в радиус от 180 градуса. Също така трябва да бъде в състояние да възстановява бързо зрителната си острота, когато ненадейно попадне в обсега на блеснали фарове от насрещния автомобил. Всичко това означава, че шофьорът е длъжен най-малко веднъж в годината да проверява зрението си при офталмолог.
И все пак нека не забравяме, че при напълно нормално зрение могат да възникнат проблеми. Така например при продължително шофиране настъпват зрителна и обща физическа умора. Първите й прояви възникват след петия час от шофирането. Умората нараства силно след осмия час, след десетия е вече много силно изразена. През лятото, когато температурата на въздуха е много висока, при наличието и на висока влажност, особено край реките и по Черноморието, настъпва т. нар. реакция на депресия. Ето защо зад волана, както вече се посочи, трябва да сядат само добре отпочинали шофьори. И нещо важно, което противоречи на практиката и традицията. Не бива да се разчита особено на кафето! То действително действа тонизиращо, но не помага кой знае колко при дългите пътувания. Затова, появят ли се признаци на умора, най-добре е да спрете за почивка, а още по-добре е ако успеете да подремнете, макар и за кратко.
Абсолютно забранено е преди пътуване да се вземат успокоителни или стимулиращи лекарства. Да не говорим пък за консумация на алкохол в каквото и да е минимално количество! Не се препоръчва и употребата на антибиотици, на лекарства за лечение на високо кръвно налягане, на диабет и други.
За съжаление пътни произшествия в нашата страна стават твърде често. Кои са травмите с характерна специфика в случая? Доказано е, че при шофьори на МПС – лека кола, камион или друго средство, при силен и внезапен удар на гръдния кош и горната половина на корема върху волана се образува т. нар. „гръден капак”, който често бива придружен и с наранявания на белите дробове и остра дихателна недостатъчност. Освен това нерядко се причиняват още разкъсвания на далака или черния дроб с последващ скрит вътрешен кръвоизлив.
За другите пътници в МПС-то характерна е най-вече контузията на главата, съпроводена със или без сътресение на мозъка и последващо изпадане в безсъзнание и нарушаване на дишането. Нерядко обаче се установяват и други наранявания.
Първата задача за оказване на помощ след автопроизшествие е бързото ориентиране за степента на увреждането, като жизнена необходимост тя се подрежда в следния ред: спиране на дишането или кръвообращението; масивно кръвотечение; изпадане в безсъзнание; проникващо нараняване на гръдния кош ли коремната област; счупване на кости; закрити и други контузии или наранявания. Това налага пострадалите бързо и внимателно да бъдат изведени от превозното средство. Във всички случаи обаче тегленето на пострадалия, по-точно на неговите горни или долни крайници, както и на главата е съвсем погрешно. Тялото трябва да се хване подмишниците, а втори и трети помощник да повдигат и подкрепят под гърба, кръста, таза и долните крайници. Преди всичко обаче трябва много точно първоначално да се прецени състоянието на пострадалия. При нужда кръвоспиране или изкуствено дишане трябва да се правят още в купето преди самото извличане. Това се постига с помощта на чиста суха, пристягаща превръзка, но за целта може да послужи и обикновен мъжки колан, даже и въже.
Ако има изкълчване, навяхване или счупено, не се мъчете да намествате пострадалото място. Хай-често то е в рамената, лакътната или тазобедрената става. Достатъчно е само да обездвижите пострадалия крайник с помощта на подръчни средства. Ръката в такъв случай се бинтова или се привързва към тялото, свита в лакътя под прав ъгъл. Пострадалият долен крайник се привързва към здравия. Същевременно се препоръчва даването на обезболяващи средства. При евакуация на пострадалите трябва да се започне от тези, които са в най-тежко състояние и на които животът е в опасност. За леко ранени се смятат тези, които не са изпаднали в безсъзнание и нямат обилен кръвоизлив.
Сигурни ли сте в своята безопасност, убедени ли сте, че сте взели всички предпазни мерки, преди да тръгнете на път. Това са въпросите, които всеки шофьор или пътник трябва да си зададе, преди да тръгне на път.
Проф. д-р Гео НЕШЕВ, дн
