Ковид рядко води до сърдечна недостатъчност, но влошава лечението на хората, които вече я имат

Седмица за борба със сърдечната недостатъчност

Последна промяна на 15 май 2021 в 09:31 196 0

 проф. д-р Пламен Гацов

Визитка: Проф. д-р Пламен Гацов е един от водещите специалисти по кардиология в България, главен редактор на списание „Българска кардиология“ (2014-2020 г). Има специализации у нас и в чужбина (САЩ, Япония, Гърция), с повече от 200 научни публикации. Член е на Европейското кардиологично дружество, Българското дружество по интервенционална кардиология, Европейското дружество по интервенционална кардиология и на Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност. Председател на работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България. Доктор на медицинските науки, професор към Медицински университет, Плевен.

- Проф. Гацов, от 10 до 16 май Европейското дружество по кардиология отбелязва Седмицата на сърдечната недостатъчност. Защо това заболяване е толкова важно, че на него се посвещават специални информационни дни? Кого засяга сърдечната недостатъчност, ние българите страдаме ли по-често от нея в сравнение с хората в други европейски държави?

- Сърдечната недостатъчност е по-скоро синдром, краен етап от развитието на много сърдечни заболявания като исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, аритмии, миокардни заболявания и т.н. Със застаряването на населението и парадоксално с успехите на медицината, този проблем става все по-актуален. В световен план, от това състояние страдат десетки милиони. В България нямаме абсолютно точна статистика, но страдащите от сърдечна недостатъчност са около 150 000 души. Така че проблемът заслужава сериозно внимание.

- На Вас принадлежи изразът „хората се страхуват от рак, но умират от сърце“. Защо сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака? Нелечима ли е тя?

- Не претендирам за авторството на тази мисъл, но тя е изключително вярна. Смъртността от изявена сърдечна недостатъчност е около 15% в края на първата година след поставяне на диагнозата и нараства до 40-50% до третата година от поставянето й. Това далеч надхвърля смъртността от повечето онкологични заболявания. Ако погледнете статистиката за страната, ще видите, че смъртността от онкологични заболявания е около 17%, а от сърдечни и съдови (това включва и сърдечната недостатъчност) – 65%. Така, че твърдението е вярно.

- На кои симптоми трябва да обърнем внимание, за да избегнем сърдечната недостатъчност, или да я отложим във времето?

- Както казах, хората развиващи сърдечна недостатъчност най-често вече имат поставена диагноза за някакво сърдечно заболяване. На този фон, появата на нови симптоми като лесна умора, задух при физически усилия, или в легнало положение, отоци по краката, говорят за развитие на сърдечна недостатъчност. Тези оплаквания, обаче, могат да се срещнат и при други състояния, така че поставянето на диагнозата е въпрос на внимателна преценка от страна на лекаря.Тук са задължителни редица инструментални и лабораторни изследвания. Профилактиката на сърдечната недостатъчност е преди всичко профилактика на заболяванията, които я причиняват и тяхното лечение, за да не се стигне до нея.

- Ваши колеги-кардиолози споделят впечатления, че едно от усложненията на КОВИД-19 е сърдечната недостатъчност, че имат пациенти, които са я развили вследствие на прекараната инфекция. Имате ли такива наблюдения? Възможно ли е човек, прекарал КОВИД-19 да развие сърдечна недостатъчност заради това заболяване, а не по други причини?

- Ние вече натрупахме значителен опит с това, какви сърдечно-съдови усложнения предизвиква заболяването Ковид-19. Сърдечната недостатъчност, предизвикана от самата инфекция, вследствие на миокардит, е рядко усложнение. Тези случаи не са по-чести от тези при сезонния грип. По-чести са ритъмните нарушения на сърцето, неголеми перикардни изливи и тромбози. Последните са преди всичко венозни и те са доста чести – до 30% от болните. По-редки, но и значително по-опасни са артериалните тромбози.

- Нужно ли е след прекаран КОВИД човек без данни за сърдечно заболяване преди това, да направи профилактични изследвания, за да види дали има поражения върху сърцето? Какви и през колко време? Има ли възрастова група, която е „рискова“, или трябва да се изследват и млади хора?

- Ако някой е прекарал Ковид и има сърдечни оплаквания – ускорен пулс, аритмия, гръден дискомфорт и др., то прегледът от кардиолог е задължителен. Той би трябвало да включва ЕКГ, ехокардиография и при нужда лабораторни изследвания. Всеки човек, независимо от възрастта, в този случай трябва да се изследва. Наблюдението и контролните прегледи се определят от лекаря.

- За тази една година пандемия със сигурност имате впечатления и как влияе КОВИД-19 на пациенти с вече установена сърдечна недостъчност. Какви са те?

- Ковид-19 е допълнително и сериозно усложнение при болните със сърдечна недостатъчност, което може да доведе до влошаване на състоянието и смърт. Има обаче и друг, не по-малко важен проблем. Създаването на многото Ковид-отделения в болниците, обичайно стана за сметка и на персонал от кардиологичните и вътрешни клиники и отделения. Графиците на медицинския персонал за тези Ковид-отделенията се правят приоритетно и за сметка на останалите звена. Това оголва откъм персонал кардиологичните звена и те не могат да посрещат адекватно нуждите на болните със сърдечно-съдови заболявания, в това число и сърдечна недостатъчност. Това, заедно с честите забрани за прием на планови болни, води до несвоевременно лекуване на болните и те пристигат в изключително тежко, понякога неспасяемо състояние. Това увеличава смъртността им. Ако сравните данните за смъртността в страната за последните 2 години ще видите, че починалите за 2020 г. са с над 16 000 повече от тези за 2019-а. Ако приемем, че за около половината от тях причината е Ковид-19, то от какво са починали останалите? Един от логичните отговори е: от влошаването на лечението на всички други болни. Има върху какво да се замислят „архитектите” на мерките срещу Ковид-19 мерките.

- Какво трябва да правят хората със сърдечна недостатъчност, които вече са прекарали КОВИД. Какви изследвания да си направят, през какъв период от време? Кога да посещават своя кардиолог и кога могат да „избегнат“ това посещение?

- Пациентите със сърдечна недостатъчност, прекарали Ковид, както вече казах, е добре да извършат преглед при кардиолог. Той ще прецени необходимостта и какви точно изследвания да направят. В никакъв случай това не означава хората, преживяли заболяването да си изработят „кардиофобия”. Задачата на лекаря е да им обясни кое точно е притеснително и кое не е в тази ситуация.

- Трябва ли да се ваксинират хората със сърдечна недостатъчност и Вие каква ваксина препоръчвате на своите пациенти с това заболяване?

- Аз не съм вирусолог, нито имунолог, но според мен тук би трябвало да важи правилото като за останалите сезонни вирусни респираторни заболявания – да се ваксинират хората с доказано намален имунитет, например тези, които често боледуват от такива инфекции или имат хронични белодробни заболявания. При това, ваксинирането трябва да е извън пиковете на заболяването. Не е в моята компетенция да назовавам конкретна ваксина, всеки от хората следва да обсъди това със своя лекуващ лекар.