Структури на вегетативната нервна система

Дистониите са нарушение на мускулния тонус за поддържане на определена нормална поза и извършване на обичайни движения. Според международната класификация на болестите са в групата G24. Характеризират се с еднотипни неволеви продължителни или повтарящи се ненормални пози и движения на мускули и органи на тялото. Тук се разглежда и т.н. невровегетативна дистония.
Причините не са съвсем изяснени, но се допуска генна предразположеност и вторични инфекциозни, травматични промени, автоимунни, съдови или дистрофия на гръбначните прешлени и дискове, както и продължителна употреба на невролептични и други лекарства, като причини за заболяването, или „пусков“ механизъм за генно предразположените.
Проявяват се от начална детска възраст до такава над 21 години и повече.
Класифицират се като: фокални (огнищни) -в един орган или област (шия, лице, ръка, крак), които ще опишем в статията; сегментни; многоогнищни; генерализирани (разпространени) или хемидистония (на половината тяло).

Шийна дистония
Torticolis spastica (кривошийство) е най-честата. Започва с болезнено, стресиращо опъване, дърпане и стягане, обикновено на гръдно-ключично-задушния мускул. Главата се извива на обратната страна и се повдига брадичката. Изчезва по време на сън. Впоследствие или заглъхва, или става постоянно изкривена шия, болезена мускулатура на шията и надраменницата. Често се предшества от инфекциозен фактор, възпалителен фокус, като гнойни зъби, гърло, уши, аднекси, или травма на мускула (често родова травма), или шийна остеохондроза (дискова болест с нервни коренчево-сплитови болежки). Тези форми са с по-добра прогноза от централно нервни нигро-стриални екстрапирамидни централно-мозъчни увреди (например раждане на плода в асфиксия – лишаване на мозъка прекомерно дълго от кислород, злоупотреба с наркотици и тютюнопушене, травми на корема, и условия за асфиксия на плода по време на бременност).

Лицев хемиспазъм
Болезнени гримаси и гърчове на едностранната лицева мускулатура. Може да предшества или последва лицевата парализа, особено след неправилна ранна терапия с нивалин и електростимулация.

Графоспазъм
Неприятно, често болезнено стискане, схващане или отпускане на мускулите на първите три пръсти на пишещата, работещата ръка. Явява се при лица, заети с постоянно държане на молив или писалка с пръсти, напрягане. Също при касиери, броящи продължително време пари, фризьори, които работят с механични ножици или вибриращи аксесоари, при музиканти на струнни инструменти, прекаляващи със свирене или които имат неправилен гриф на ръката, т.е. стискат неправилно лъка.
Често се последва и от миотендиноза (болка, оток, зачервяване, затопляне) на сухожилието на предмишнично-пръстовия мускул на действаща ръка и китка.
Пострадалите са принудени да спрат или сменят дейността си.

Блефароспазъм
Това са несинхронни спазми на околоочните мускули, очите се затварят болезнено. Засилват се при гледане на телевизия.

Оромандибуларна  (устно-долночелюстна) дистония
Неволево схващане на долната челюст, езика и устните. Долната челюст се измества в страни. Хората с такъв проблем гримастничат, примляскват с устните, завъртат и си прехапват езика и устните.

Ларингеална дистония
Затруднено изричане на думи, „стегнат“ и шепнещ говор. Рядка болест.

„Дистония плюс“ синдроми
Става въпрос за невролептичната и дистония след лечение с леводопа.

Невролептична дистония
Мускулни спазми и ненормални пози след продължително лечение с невролептици, антихолинергични и антихолинестеразни медикаменти, при епилептици, алергии, неврози. Тази невролептична дистония може да бъде остра, т.е. да се прояви веднага след започване на лечението, или късна - при рязко спиране на лечението, или дори 2-3 години след неговото спиране. Проявява се за няколко месеца. Може да изчезне спонтанно или да се прояви отново.

Дистония след лечение с леводопа
Леводопа е препарат за Паркинсонова болест. Появяват се хореиформени движения като размятане, червейообразни движения на пръсти, китки, цели крайници, или два, три крайника, или засукване на цялото тяло (торзионна дистония). Те се проявяват или при покачване, или при спадане на концентрациите на лекарството, а при максимална плазмена концентрация изчезват.

Невровегетативна дистония
Разглежда се в група“други дистонии“, G24.8/. Това е дисбаланс на взаимоотношенията между симпатиков и парасимпатиков дял на вегетативната нервна система, с превалиране на единия над другия дял. Това настъпва поради индивидуални особености на вегетативната нервна система и свързаните с тях хормонални промени, при психоемоционални състояния с натрупващи се стресови фактори, зависимост от циркадни ритми във времето и геомагнитна зависимост.
Може да бъде с функционален произход (личностен, наследен) или органичен (увреждане на периферни невровегетативни структури или техните централно-нервни представителства в лимбичната и хипоталамична част на главния мозък). Често са последица на незапомнени травми, довели до краткотрайно комоцио на главата, например след детски или професионални игри, дори шамарче, удар от топка, и др.

Клинична картина
Проявява се с главоболие, безсъние, разстройство на сърдечно-съдовата дейност (учестена - тахикардия, или забавена – брадикардия), екстрасистоли, ортостатична хипотония с лесно проявяващи се колапси - припадания при рязко изправяне от наведено или легнало положение, пристъпен задух, тахипнея (учестено дишане), внезапно побледняване или зачервяване на лицето, изтръпване, болки и обезкървяване на пръстите на ръце и крака, внезапно изпотяване на тялото (обливане в пот дори и в студено време), изпотяване на дланите, притреперване на крайниците (функционален тремор), тежест или болка в корема, чревно разстройство (запек или диария), отпадналост, лесна физическа и умствена умора, чувство на „тъпота“, лош сън, пристъпно заспиване, чувствена (емоционална) отпадналост с тенденция за превалиране на хипохондрия (мрачни мисли за предопределеност за болест).
Под номер G24.9 в Международната класификация на болестите се разглежда т.н. неуточнена дистония или дискинезия с намалени или неволеви червейобразни хорейоподобни движения – червейобразни извивания на пръстите на крайници и големи мускулни групи, на езика, устата, схващане на челюстите (тризмус), т.н. торзионна дистония (извиване на цялото тяло, по надлъжната му ос), тремор при насочване, акинезия (застиване на тялото) или акатизия (безпокойство и невъзможност пациентът да застане неподвижен). Настъпва след органични промени при възпалителни енцефалитни заболявания, токсични увреждания от алкохоли или някои лекарства, черепна травма.

Диагноза
При неврологичния преглед на дистониите се установяват, освен нетипичните пози и движения, силно повишени рефлекси и наличие на патологични такива, промени в реакциите на зениците, вкусови, мирисни изследвания, сетивни промени на повърхностна и дълбока сетивност особено в зони по типа на „ръкавици до лакътя“ или „чорапи до коленете“.
Правят се изследвания: скенер КАТ (компютър-аксиална томография), ЯМР (ядреномагнитен резонанс),ЕЕГ (електроенцефалография), ЕМГ (електромиография), капиляроскопия, Доплер на кръвоносни съдове, снимки на гръбначни прешлени, пълна кръвна картина, С-реактивен протеин и други ревматични проби, имунологично и генетично изследване.
Болните страдат не само физически, но и психически - довежда ги до стрес, депресия и десоциализация/.

Лечение на дистониите

Провежда се:
1. Биофийтбек терапия: с помощта на софтуерни програми и устройства се постига аудио-визуално увличане на мозъчни вълни и немедикаментозно регулиране на функциите на нервната система за нормализиране на мозъчната възбуда и неволевите движения;

2. Прилагат се лекарства - антихолнергични блокери на допамините и по-ефективно, но с нетраен ефект - с ботулинов токсин, инжектиран дълбоко в страдащите мускули.
Невровегетативната дистония се лекува с антидепресанти, бензодиазепини, невроблокери, антихолинестеразни и симпатикотоници, но и с психотерапия, лечебен масаж и физкултура. Помага билколечението с мента, глог, валериана, маточина, жълт кантарион, мащерка, лайка, невен, кокиче, червен бъз и др.

3. Рефлексотерапия: акупунктура, лазертерапия, точков- и зоно-масаж (акупресура), “седативен метод“ на локално и дистантно иглоубождане (с добър резултат според изкуството на лечителя), шиен масаж тип „масажна яка“, физиопроцедури като йонофореза с транквиланти – Галванична яка, светлотерапия с ултравиолетови лъчи, солукс, Лазер, рота терапия,

Сканар-терапия;

4. Слагат се ортези на врата, на пръсти и длани, на колене, стъпала;

5. Неврохирургично лечение: още в ранните стадии се пристъпва към стереотаксичната дълбоко-мозъчна стимулация (ДМС) с електроди, точно насочвани в увредените нервни подкорови структури.