- Г-жо Ангелова, с настъпването на есенния сезон случаите на хора с тревожни разстройства зачестяват. Как си обяснявате това?

- Двете основни причини са по-кратката осветеност в денонощието и липсата на достатъчно слънчева светлина. Други фактори, които влияят негативно на настроението, психичното здраве и въобще на начина, по който хората се чувстват през есента и зимата, могат да бъдат застудяването, дъждовете, затварянето повече вкъщи, откъдето идва и липсата на достатъчно социални контакти. През есенно-зимния сезон при много хора се засилва чувството на тревожност и потиснатост. С течение на времето тази тревожност може да прерасне в трайно безпокойство, а чувството на потиснатост – в хронична депресия.

- В какво се изразяват тези дискомфорти?

- Наблюдава се усещане за тъга, депресивни мисли и чувства, хронична умора или повишена тревожност, намалена работоспособност и концентрация, понякога пълна апатия. Ако човек усети, че не се чувства добре, хубаво е веднага да вземе мерки за справяне с това състояние. Понякога е трудно да си помогнем сами, затова е препоръчително да се обърнем към специалист, който може да ни помогне - коуч, психолог, психотерапевт или психиатър – в зависимост от начина, по който се чувстваме, и степента на безпокойство, тъга или депресивност, които изпитваме.

- Може ли човек да си помогне сам, преди да потърси помощ от специалист?

- При тревожност, депресия, паник атаки и за намаляване на нивото на стрес могат да помогнат дълбокото и бавно диафрагмено дишане, по-голямата двигателна активност, пълноценният нощен сън, разходките, спортът, пътуванията, медитация и пренастройка на мислите, позитивната комуникация с близки хора, приятели, както и осигуряването на повече развлечения и приятни изживявания.

- Защо е трудно човек да се справи сам с депресията и паник-атаките?

- Защото действията, които повечето хора предприемат, са насочени основно към подобряване на физическо и в много малка степен на психическо ниво. Това често налага намесата на помощ отвън, а и специалистите, ако са достатъчно компетентни, знаят как да преведат тези хора по най-краткия път до тяхното успокояване.

- По какъв начин като лайф коуч помагате на хората?

- Чрез задълбочена, системна и целенасочена работа с техния вътрешен и външен свят, която в повечето случаи буквално да ги доведе до пълна промяна - трансформация на техните мисли, чувства, емоции и поведение. Всичко това се случва по моя авторска система.

- Какво по-точно се случва с човек, претърпял такава пълна промяна?

- Той отхвърля старите, неработещи модели, преодолява страховете си, става по-спокоен и уверен, избавя се от стари травми, започва да живее отново нормално, гради планове и си поставя цели за своето по-добро настояще и бъдеще.

- Как точно го правите?

- Към всеки човек, който ми се доверява, подхождам индивидуално. Някои се дистанцират, като чуят думата коуч, защото тя в буквален превод означава треньор. Но аз, макар че наистина понякога ги „тренирам“ и следя за изпълнение на поставените задачи, съм по-скоро техен приятел, човек, на когото напълно могат да се доверят.

- Тоест помагате и за личностното израстване на хората?

- Точно така. Когато човек израства личностно, той променя навиците си, начина си на мислене, нагласата си към живота и към света като цяло. Достига нови нива на осъзнатост, по-дълбоко себепознание, научава се да обича себе си и да разбира другите, развива се прогресивно напред и нагоре, като в даден момент надскача самия себе си, постигайки нови, високи, удовлетворяващи нива във всички сфери на своя живот.

- Някои прибягват до лесното решение - отиват на психиатър да им изпише антидепресанти, защото искат да не им пука от нищо…

- Така е. В последно време доста хора прибягват до психиатрите, което от една страна не е добре, защото показва, че и доста хора имат нужда от тяхната помощ, но от друга страна е хубаво, защото означава, че съвременните хора са на едно ново, по-високо ниво на самоосъзнаване и търсят адекватна помощ, без притеснение от това кой какво ще си помисли за тях. При много хора лекарствата помагат за подобряване на състоянието им. Бих искала да подчертая, че при по-тежките случаи лекарствената терапия и работата с мен вървят паралелно, поне в началото.

- Защо решихте да помагате именно на хората с паник атаки, тревожност и депресия?

- Защото преди години аз самата бях на тяхното място. Бях изпаднала в тежка депресия, придружена с чести и силни паник атаки и повишена тревожност. Така разбрах по трудния начин колко ужасно е да преминаваш през тези състояния. И научих много за справянето с тях. След като се възстанових, изкарах курсове, защото вече бях решила да посветя значима част от живота и професионалния си път на хората, страдащи именно от тревожности, паник атаки и депресия.

- Колко зле бяхте тогава?

- Много зле бях. Костваше ми доста усилия и време да се съвзема и да преодолея тези състояния. За щастие успях да се върна към живота, както и буквално да си върна живота. Да се чувствам отново спокойна, удовлетворена и щастлива. Тогава и аз самата мислех, че полудявам, както сега такова усещане имат много мои клиенти.

- Знам, че работите и с доста хора, страдащи от Множествена склероза?

- Така е. Често пациентите с Множествена склероза изпадат в тежки психологически кризи и състояния, с които им е трудно да се справят сами. Понякога негативните мисли, чувства, емоции, усещания и дефицити, както и страховете им за бъдещето, завладеят до такава степен умовете им, че ги вкарват в хронична тревожност или депресия. Депресията при МС е често срещано състояние и понякога се дължи и на химически, и хормонален дисбаланс в организма, провокирани от самото заболяване.

- И тук, само моля не казвайте, че причината за вашата депресия е била Множествена склероза…

- За съжаление, това е самата истина. През 2010 г. ми беше поставена диагнозата. Като се върна назад във времето, си давам сметка, че първите симптоми на болестта ми всъщност са се появили няколко години по-рано, но тогава не разбирах какво се случва с мен и защо изпитвам някои физически затруднения. Минах буквално през ада с тази болест, както и с депресията, тревожността и паник атаките, но всичко, което не ме уби, ме направи по-силна, както гласи поговорката, и сега чрез своя опит помагам и на другите хора да се справят.

- Възможно ли е човек да изпитва депресивни настроения вследствие на дефицит на някои витамини?

- Да. Затова още в самото начало съветвам моите клиенти да си изследват нивата на витамин D, В12 и С. Изключително важно е те да са в норма, тъй като са пряко свързани с нашето психично здраве и с начина, по който се чувстваме. Когато са в дефицит или имат занижени стойности, е твърде вероятно да се чувстваме сънливи, отпаднали, да изпитваме тревожност или да изпаднем в депресия. Вие, като лекар, д-р Какарашев, бихте ли казали на хората откъде могат да си набавят тези витамини?

- Витамините D, С и В12 ги има в много хранителни добавки, които могат да се вземат от аптеката. Витамин В12 се съдържа в млякото и млечните продукти, в пълнозърнестите храни, в яйцата, в мазните риби, в телешкото, агнешкото и пилешкото месо, в свинския черен дроб, раците и мидите. За да си набавите витамин С чрез храната, трябва редовно да си хапвате цитруси (лимон, портокал, грейпфрут), папая, манго, карфиол, киви, магданоз, люти чушки, червен пипер, ягоди, броколи, домати и брюкселско зеле. Богати на витамин D са мазните риби (сьомга, паламуд, треска, скумрия), морските дарове (сардини, калмари, скариди, миди), яйцата, млечните продукти, пълнозърнестите храни и гъбите (майтаке, шийтаке, печурка, манатарка, пачи крак). Не забравяйте, че метаболизмът на витамин D изисква излагане на слънчева светлина – затова излизайте навън всеки ден, когато времето е хубаво, дори през есента и зимата.