Лекарствата и възрастните хора

Последна промяна на 05 April 2018 в 00:04 1533 0

Науката е установила, че при лекарствената терапия на възрастните хора, съществува повишена възможност за нежелани лекарствени реакции, включително и отравяне, в резултат на забавено разграждане и изхвърляне на дадено лекарство. При това то може да се натрупа в организма, като упражнява нежелано болестотворно въздействие. При възрастните хора се наблюдават още нежелани взаимодействия между отделните препарати, трайно повишена индивидуална свръхчувствителност към определен медикамент и други. Непосредствен „виновник“ за всичко това е фактът, че поради естественият ход на процесите на остаряване се изменя механизмът на поглъщане на лекарствата в храносмилателния тракт, претърпява промени разграждането им в черния дроб, както и отделянето им през бъбреците, нарушава се транспортът на лекарствата в кръвта и други.
Това налага да се познават някои важни принципи на гериатричната фармакотерапия:
Основно правило в съвременната фармакотерапия е избягването на т. нар. полипрагмазия (едновременно преписване на много лекарства). Стремежът е към ориентиране само към тези лекарства, които са предназначени срещу основното заболяване.
От голямо значение също така е съблюдаването на интервали между отделните приеми на лекарства, т. е. т. нар. дозов режим. Изписаните лекарства е правилно да се приемат в строго индивидуални дози, които в началото трябва да бъдат по-малки общоприетите. С особена сила това правило трябва да важи за т. нар. сърдечно активни глюкозиди, т.е. лекарства за лечение на сърдечната недостатъчност, известни още като дигиталисови препарати, за сънотворните и успокояващите средства, а също и за тези, които намаляват кръвното налягане. В хода на лечението вече трябва да се определи поддържащата доза, която по правило също трябва да бъде по-малка от общоприетата.
Антибиотиците и другите противомикробни средства обаче се вземат в установените дозировки по обичайната схема.
• С цел да се избегнат интоксикацията при възрастните хора, те трябва да поемат с лекарствата течности (вода) в достатъчни количества. При това се изисква редовно да се проследява техния солеви (електролитен) баланс, както и количеството на отделяната урина за 24 часа.
При продължително приемане на редица лекарствени средства, в частност успокояващи, обезболяващи, сънотворни и т. н. се развива привикване към тях, т.е. лечебният ефект отслабва или въобще изчезва. Това налага често заменяне на един препарат с друг.
Особено внимание трябва да се отделя на процедурата по приемане на медикаментите. На първо място трябва да се има в предвид, че възрастните хора често забравят да вземат предписаните им лекарства или нарушат определения им дозов режим. Ето защо от чисто практична гладна точка в гериатрията се препоръчва по възможност да се употребяват оцветени капсули и дражета, като се избягва назначаването на течни лекарствени форми (капки, сиропи и други).
В резултат на непълноценна регулация може да се наблюдава например рязко спадане на кръвното налягане при вземане на лекарства за лечение на хипертонична болест. Подобен ефект може да се получи и при някои нервно-успокоително лекарства, при нитроглицерина и други. Намалената възстановителна способност при възрастните увеличава опасността от язви на стомаха при лечение с кортикостероиди и с т. нар. нестероидни противовъзпалителни средства срещу болки и възпаления на ставите.
Всичко това означава, че при възрастните хора дозите и целесъобразността от приема на дадено лекарство трябва да се обмислят и определят крайно внимателно. Лечението по съвет на познати хора, боледуващи от същото заболяване или под въздействието на безотговорните реклами по телевизиите е крайно непрепоръчително.
За профилактика и лечение на старческите заболявания науката препоръчва т. нар. гериатрични лекарства. В последно време те се наричат още геропротектори. Това са биологично активни средства или комбинации от тях, които оказват общостимулиращо действие на стария организъм, насочено към нормализиране на нарушените му обменни процеси, както и средства, тонизиращи нервната система. Към тях на първо място стоят витамините и особено витамините от групата В. Никотиновата киселина се препоръчва при леки форми на „гръдна жаба“ (но не и при инфаркт на сърцето!), при спазми на кръвоносните съдове на крайниците, тромбофлебити и т. н. Благоприятен ефект при атеросклероза показват и мастноразтворимите витамини А и Е. Последният, както и витамин С притежават много важни за стареещия организъм свойства, свързани с отстраняване на отрицателните въздействия на редица вредни вещества. Обаче приемането на витамините в големи дози не е целесъобразно.
Микроелементите са също много необходими за стареещите организми. В лекарствения комплекс, който цели нормализирането на обменните процеси на възрастните, трябва да се включат и биодози от елементите мед, цинк, кобалт, калий. Особено важна роля играе елементът мед, тъй като е тясно свързан с функционалното състояние на черния дроб – мястото за един вид „прочистване“ на организма.
Дългогодишни наблюдения са доказали и благоприятното въздействие на т. нар. анаболни стероиди (тестостерон, метиландростендиол и др.) върху общото състояние на възрастните хора, включително и на такива със склеротични поражения на сърдечните съдове. В периода на провеждане на тази терапия трябва да се спазва диета, съставена от храни, богати на калций и белтъци. Тук е мястото да се обърне внимание и на дамите по отношение на т. нар. хормоно-заместителна терапия. Тя се прилага срещу усложненията на т. нар. „синдром на кастрация“, известен още като климактериум. Хормонозаместителната терапия би трябвало, според мен, да се прилага само в крайни случаи, за кратко време и то след консултация между гинеколози-ендокринолози и лекари-интернисти.
Всичко това изисква непрекъснати консултации с лекуващите лекари. Следователно самолечението, особено при възрастните хора, е противопоказно!