Семейна история
Миомата на матката уверено заема второто място сред всички гинекологични проблеми. А това значи, че е време за по-активна и сериозна профилактика в рисковите групи.
Съществуват 15 фактора, съчетаването на които може да доведе до развитието на миома. Някои от тях вече са известни. Например: начало на менструацията преди 10-годишна възраст, както и жената да не роди. А сред новите рискови фактори особено внимание се обръща на семейната предразположеност към миоми. Обновените статистики показват следното: при жените, чиито майки или родни сестри имат миома, рискът от миома нараства четирикратно. А това значи, че трябва много внимателно да се приемат хормонални препарати и да се проявява повишено внимание към интимната хигиена. По-силно от останалите рискуват да се сблъскат с този проблем афроамериканките. Вероятността от появата на възли при тях е 2-3 пъти по-голяма, отколкото при европейките. Според прогнози на експертите на 50 години повече от 80% от тъмнокожите жени могат да имат поне една миома. За европейките и българките числата са други. В репродуктивна възраст миома се диагностицира у 20-25% от жените, а в предменопауза – у 60%.
Имунна слабост
Според нови данни в развитието на миомата е задействан имунитетът. Именно неговото отслабване нерядко служи като пусков механизъм за този процес. Поради различни причини – продължителен стрес или хронична инфекция – имунната бариера отслабва. Формира се излишък на едни имунни клетки и недостиг на други. На този фон се образува миома. Сред провокаторите на проблема са записани също възпаленията и травмите, както и всичко, което снижава естествената ни защита. Особено неблагоприятно в този смисъл в дългото „съжителство” с хламидии, уреаплазми, микоплазми и гарднерели.
Рискови фактори за появата на миома са и увреждания на матката при аборти и операции. Колкото повече са те, толкова по-тъжна е прогнозата. Средно времето между травмата на матката и първата поява на възел е равно на 6-10 години. Така че, когато става дума за женското здраве, дреболии няма. Всяко негативно въздействие се отразява – рано или късно.
Болестта на месоядните
Доста любопитни са новите данни за връзката на миомите с диетата. Оказва се, че развитието на възлите се провокира от страстта по червено месо, особено към промишлено-обработените меса във вид на салами, шунки, кебапчета.Това хранене не е подходящо за жените.
Точно обратният ефект предизвиква консумацията на зелени зеленчуци. Съдържащите се в тях хранителни влакнини влияят благотворно на естрогенната обмяна и рискът от появата на миоми намалява.
Открита е също така връзка на миомните възли с теглото на жената. С всеки нови 10% излишна телесна маса рискът от миома нараства с 12%. Най-неблагоприятен е мъжкият тип затлъстяване. Излишните мазнини в този случай се натрупват върху корема.
Полезното…пушене
Пушенето действа на миомите много парадоксално. Постъпването на никотин в организма влияе на хормоналната обмяна, като намалява нивото на естрогените – женските хормони, от които до голяма степен зависи развитието на миомите. Но при това не бива да се забравя, че ниското ниво на естрогените води до ранна менопауза, остаряване на кожата и изтъняване на костите. Да не говорим за другите опасни последици. Затова по никакъв начин пушенето не бива да се смята за начин за профилактиране на миомата.
Миома и бременност
Традиционно се смята, че бременността подпомага растежа на миомите. В последно време обаче се изясни и друго: през този период се увеличава само 1/3 от възлите. Голямата част остават непроменени или дори намаляват.
Затова подходът към бременността при наличието на миома сега е следният: от отстраняване се нуждаят само едрите и подозрителни възли. Намесата се извършва с всякакви щадящи методи, с изключение на емболизация на маточните артерии. Веднага след операцията не може да се забременява, трябва да се изчака половин-една година, докато белегът на матката зарасне добре.
Ако възелът е съвсем малък, едва ли ще създаде някакви проблеми на бъдещата майка. Въпреки това обаче, той трябва да бъде проследяван от лекар: понякога нарастващите възли отичат и деформират маточната кухина. В края на бременността може да предизвикат преждевременно изтичане на водите, а след раждането – развитие на ендометрит. Имайте предвид и следното: при големи миоми раждането трябва да стане с цезарово сечение.
Обвинени са хормоните
Винаги се е смятало, че за миомата излишъкът на естрогени не е добре. Колкото по-високо е тяхното ниво в кръвта, толкова повече са възлите и са по-едри.
Вторият женски хормон – прогестеронът, стимулира растежа на възлите даже повече от естрогените. Неслучайно миомите растат по-бързо във втората фаза на цикъла, когато се развихря прогестеронът. Това особено засяга младите жени.
Затова не се изписват женски хормони на пациентки с миоми. За регулиране на цикъла, за подготовката на бременността и за решаването на други проблеми се прилагат алтернативни препарати и методи.
Трудният климакс
За съжаление климаксът при жените с миоми протича два пъти по-тежко, отколкото при здравите. Макар че самата менопауза при тази диагноза настъпва с 1-3 години по-късно. Причината е изтощението на защитно-приспособителните сили. Така организмът се разплаща за нереализираната репродуктивна способност, за абортите, за неадекватната контрацепция и прекараните възпаления. Но това съвсем не означава, че жените в зряла възраст не се нуждаят от помощ.
Обикновено тежкият климактериум се облекчава с помощта на хормоно-заместителна терапия. При наличието на късни миоми обаче това назначение е спорно. Хормоните може да стимулират растежа на възлите и дори да провокират нови тумори, като тези рискове не зависят от това, в каква форма жената приема препарата – като хапчета или във вид на кожни пластири.
Впрочем, официално миомата не е противопоказание за хормоно-заместителна терапия. При тежък климактериум тези препарати са допустими, ако жената има не повече от 2-3 възела с размери до 3 см. Просто при това положение тя трябва веднъж годишно да си прави УЗИ на малкия таз с доплерометрия. Ако във възлите се засили кръвотокът, хормоналната терапия се отменя. Назначава се алтернативно лечение – например лекарства и биодобавки със соеви фитоестрогени. Техният прием не води до растеж на възлите.
Нови стратегии
Към днешна дата за лечението на миома на матката се прилагат няколко подхода: наблюдение, прием на медикаменти, различни оперативни и малко травматични методи. Но най-добър начин на лечение сред тях няма. Във всеки случай изборът е индивидуален и зависи от симптомите на заболяването, възрастта на пациентката и нейното желание да ражда деца, от разположението и размера на възлите и от общото здравословно състояние.
Най-новият подход в наши дни е приемът на улипристал ацетат. Това лекалство действа на миомите, подобно на отдавна известните препарати – агонисти на гонадотропин релийзинг хормон /ГнРХ/. Но за разлика от тях той не влияе на костната тъкан и не предизвиква симптоми на менопаузата. В рамките на първата седмица от приема улипристал ацетатът блокира менструалния цикъл, а в рамките на 3-6 месеца размерите на възлите намаляват.
