В буквален смисъл се превежда от гръцки език като омраза към звук или висока чувствителност към специфични звуци, издавани от събеседници: шумно мляскане с уста при дъвчене, пиене на вода, шумно сърбане при хранене, сумтене с носа, смъркане, шепот между двама, чукане, щракане с химикал, джобно ножче, запалка, ключове, тракане и щракане с пръсти, с прибори за хранене, шумно дишане, бурно прочистване на носа, неспирно хълцане, уригване, шумкане с вестник или говор между двама, или по телефон, на неудобни за това места като лекция, филм, концерт, театър, опера. И още по-тревожно: не изтърпява цъкането и бимкането на домашния часовник, усеща дори ръчния си механичен часовник, тътрене с крака или чехли по пода на близък човек, пилене на нокти или други явни козметики, шумкане при четене на вестник, или четене на глас, стържене при писане с писалка върху листа, клатене на крака, потъркване на нос, игра с кичур на косата с химикалка, потъркване на нос, хъркане на пратньора при спане. Първоначално приятните звуци и чуруликане на птици е приятно, в последствие става досадно. Още по-лошо става при съпътстващ визуален дразнител. По принцип тези звуци и маниери може да вбесят всеки нормален човек. Те може да се явяват като пусков (тригерен) механизъм за отговор с бурна емоционална, психическа реакция. В социалното общество се приемат като нарушение на етика, култура и взаимна толерантност.
Бихме казали: „Това е невроза“, други - „проклетия“. Това е едно все още непроучено и непризнато в Международната класификация на болестите, но се смята, че всеки пети човек страда от него. При промяната в битието на хората, изолация при он лайн обучение, работа, комуникации и търгуване, затваряне в себе си и сподвижника на екрана на смартфон и компютър, предразполагат към появата му.
Среща се при емоционално неустойчиви, раними хора, или такива с психични разстройства като тревожност, фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, при шум в ушите. Засилват се тиковете, гримасничене, извънредните движения при синдрома на Турет и хорея. Тези лица отвръщат на „пусковия дразнител“ с неадекватна реакция: плач, или ярост, словесна или физическа атака, демонстративно запушване на двете уши с пръсти, затваряне на очите, внезапни шамарчета, удар върху масата, или дразнителя, крясък, напускане на мястото на хранене или събеседване, обществени зали, крясъци, словесни обиди. От случката губят и придружаващите, виновни за дразнението, и потърпевшите – не си дояждат, не се приключва беседата, лекцията. Оставят след себе си конфликтна ситуация.
Понятието „мизофония“ е въведено от Павел и Маргарет Ястребови от Университета на Мериленд, САЩ, през 2001 г.
Симптоми
Тревожност или паника, усещане на липса на контрол и безпомощност, дискомфорт, стягане или напрежение в гърдите, ускорен сърдечен пулс, повишаване на кръвното налягане, телесна температура, чувство на загряване на тялото, издаване на ответни неприятни звуци, пъшкане, плач, крясъци, словесни обиди, физическа сила. Самият пациент приема, осъзнава реакцията си като крайна и неприемлива, но не може да се овладее. Започва да избягва местата, където е потърпевш, не ходи на училище, напуска работа, сменя квартира. А някои напускат семейния партньор!
Най-рано мизофонията се развива във възрастта на пубертета (9-14 г. възраст). Жените страдат по-често.
Подобни негативни мизофонни звуци се срещат непрекъснато (ранно товарене на боклукчийските камиони, миене на улици, ранно отиване на съседи на работа с шумни мотори, вечерен шум от близко заведение). Нормално хората свикват, не реагират болезнено. Потърпевшите се срамуват от себе си, изпитват стрес или стават неудобни за заобикалящите.
Проф. Барън Лърнър от Ню Йоркския университет признава: „Когато чуя дразнещ звук, кръвта ми закипява, получавам сърцебиене и стомашни болки“.
При ядрено-магнитен резонанс (опит, правен в Държавния университет в Охайо, както и от Даниел Левинсън от Южна Каролина, САЩ) се установява по-силна невронна връзка в кората на инсулата, цингуларния кортекс и горна темпорална гънка, предимно в дясно). Инсулатът се намира в страничната бразда на главния мозък и е отговорна за много важни функции: възприятие, оценка и обработка на различни емоции, например отвращението, за целенасочен контрол на вниманието и субективна оценка на болката. Установяват увеличена амигдала (бадемово телце) и хипокамп, от лимбичната система, която обработва емоциите, както и нарушени връзки на слуховите полета на мозъчната кора и салиентната мрежа.
Това разстройство може да се отрази на дългосрочната памет и да извиква неприятни ситуации при спомен за минали действия.
Лечението
Трудно, но не е невъзможно. Става въпрос за емоционално лабилни лица, не психично болни.
1. Да се избягват ситуациите, предизвикващи мизофония (компании, мероприятия).
2. Звукова терапия със звуци с различна честота и вибрации.
3. Използване на ушни тампони и слушалки с приятна музика или бял шум.
Що е то бял шум?
Това са звуци с различни честоти, възприемани едновременно. Както цветове с различна дължина на вълната образуват бялата светлина. Бял шум наподобява този на дъжд, водопад, шумолене на листа, вентилатор или телевизор.
4. Разсейване с успокояваща мантра или утвърждаващи думи, приятна миризма в помещението на лавандула, момина сълза, мента, или други цветя.
5. Природните звуци вършат добра работа при повече страдащи.
6. Психотерапия - когнитивно-поведенческа: човек разпознава и осмисля негативните възприятия и се научава да ги преодолява, с промяна в поведението, и терапия „с подлагане“, за да тушира „тригерните звуци“.
7. Специфични антидепресантни средства, назначени от невролог или психиатър.
8. Билколечение: мента, глог, валериана, джоджен, мащерка, риган, корен от магданоз, от жълтурче, внимателно-разредени дози маково семе.
Да разграничим понятието мизофония от мизофобия, което е страх от микроби, оцапване или докосване до предмети, повърхности, хора.
