Имам професионална обремененост: срещал съм се с всякаква миризма. Миризма на бебета, на кърмачки, на повръщано, на кръв, на гной, на урина, на фекалии, на чесън, на лук, на мухъл, на пот, на миризлива уста. В една къща бабата вареше на печката и грис за бебето, и зоб за овцете – при затворени прозорци. Друга жена отглеждаше 28 котки в стаята си – пак при затворени прозорци. Влизал съм в стари заможни домове с барокови мебели, дебели завеси – пак с неотваряни с години прозорци. Задържане на много дрехи и бельо, макар и прани със сапун, но отдавна, в стари гардероби и скринове, поддържат миризмата на старо... Е, често се случваше от вратата да ме лъхне на цигари, кафе, кисело вино или ракия. Стаите на залежали възрастни с болежки миришат на камфор, терпентин, мента... Неописуема е миризмата на изоставени болни с декубитуси (рани пролежки на гърба и таза), непочистени балони на постоянни катетри, несменени памперси или чаршафи... От етична гледна точка няма да споменавам за индивидуалната лична хигиена.
А аз, дали мириша?!
Кои са причините за миризмите?

Първа причина:
При болест хората се страхуват да отварят прозорците.
Професионалната заетост на младите пречи за добрата хигиена на техните родители. Може ли възрастен с пенсия 600 лв. да постъпи в дом с месечна такса 2800 лв.?

Втора причина: Личната хигиена на самотни възрастни. Много хора не могат да се самообслужват. Не стигат домашните социални асистенти. Не се перат, не могат сами да ползват банята. Страх ги е да не се спънат в прага, да не се хлъзнат на плочките. Самотата води до депресия, а тя до лоша хигиена. Кожата излъчва миризмите на храната, която е погълнал човек, а устата – на лошо смляна в стомаха храна. При лоша хигиена се намира почва на развъждане на разни буболечки...
Лекарствата: Нестероидните противовъзпалителни средства и антидепресантите усилват отделяната миризма.
Болните от диабет, хипертиреоидизъм, чернодробни и бъбречни заболявания, шизофрения и при менопауза са с по-силна миризма.

С напредване на възрастта нашето обоняние намалява и човек не усеща миризмата си. Хипофизната жлеза изпраща по-слаби сигнали за жажда, хората не пият достатъчно вода, потта и урината става по-концентрирана и миризлива. Миризмата се отделя чрез кожата.
С напредване на възрастта слюнката ни става по-гъста. Лошата миризма от устата (халитоза) се увеличава при парадонтоза и опадане на зъбите. Мостове и протези задържат гъбички и бактерии, което води до миризма на гнило и развитие на инфекции.
Има ли трета причина?
След определена възраст (след 30-те и нарастващо след 60-те години) японски изследователи открили, че телата ни произвеждат едно химично съединение, 2–ноненал, което е причина за „миризма на старост“. Това е безцветен алдехид, с миризма на гранива маз и загнила трева. 

При остаряване в кожата на възрастните страда антиоксидантната защита и се произвеждат повече мастни киселини, които се окисляват в този алдехид. За производството му са причина и хормоналните промени, които настъпват и в женския, и в мъжкия организъм.
Тъй като ноненалът не е водноразтворим, той се задържа върху кожата дълго време, въпреки честите хигиенни процедури. А продуктът се задържа и върху дрехите, въпреки тяхното пране.
Мъжете усещат повече миризмата на пот и на ноненал, отколкото жените.

Как да се спасим от миризмата?
Да се избягва тютюнопушенето, да се ограничи алкохолът. Кафето да се пие с чаша вода. Повече течности да се поемат през денонощието. Да се избягва стрес, да се засилят физическите упражнения: гимнастика в леглото, обиколки в стаята, разходка на. А защо не – поддръжка на домашната градинка, туризъм, риболов, като се избягва физическа преумора и директно слънцегреене. Да се избягва мазна храна. Да се увеличат плодовете. Да се осигурява достатъчна всекидневна почивка.

Трудно е да се намерят препоръчваните от химиците сапуни, съдържащи: амоняк, триметиламин и сулфиден кислород, пропионова и изовалерианова киселина. Трудно се намира и ползваният в миналото катранен сапун със сяра. Индустрията набляга на приятни екзотични аромати, но те са с нетраен ефект и не изчистват ноненала.

Да се обърнем към природните средства
● Японски автори препоръчват райска ябълка и зелен чай. Зеленият и черен чай неутрализират миризмите от серни съединения.
● Сок от репички: настържете ги, изстискайте ги и намажете първо интимните части, после цялата кожа. След това вземете хигиенен душ.
● Чай или запарка от чаена гъба комбуча или SKOBY (Symbiotic Colony of Bacteria and Yeast – симбиотична колония от бактерии и дрожди).
● Отвара от градински чай.
● Обикновена сода: 1 чаена лъжица се разтваря в чаша вода и с нея избърсвате цялото тяло.
● Розмарин или евкалиптово масло се смесват с вода и се бърше кожата.
● Чаша отвара от дъбова кора се смесва с лъжица лимонов сок и с нея се избърсва тялото.
● Катранен сапун.
● В храната да превалират ябълките – те стопират бактериалния растеж в устата след хранене.
● Цитрусови плодове или чай от корите им.
● Ферментиралите кисели млека неутрализират токсините и бактериите в организма, които са причинители за силна и остра миризма на тялото.

Канелата освежава дъха и подобрява храносмилането. Тя е единственият естествен афродизиак. Освен в мляко и сладкиши можете да правите чай от нея.

● Хапвайте сурови стъбла целина или селъри.
● Дъвчете семена от кардамон. Регулира миризмата на устата и тялото и заздравява зъбите и венците.
● Да се избягват сурови: кръстоцветни зеленчуци като броколи, зеле и карфиол, червено месо и риба.

Всеки ден зъбите да се мият 2 пъти дневно.

Хигиенна баня през 3 дни.

Смяна на бельото всеки ден, а чаршафите на леглото всяка седмица. При възрастни с инконтиненцио – смяна на горните дрехи при всеки инцидент.

Няколкократно да се проветряват всички помещения в дома.