Има 3 вида грипен вирус: А, В и С. Тази година превалира грип В. В 3% от случаите се развиват неврологични усложнения. Рискови фактори са: възраст под 2 г. и над 65 г., наличие на хронични заболявания като астма, диабет, сърдечно-съдови, отслабване на имунната система при ракови заболявания и подложени на трансплантация на органи, наличие на СПИН, продължителна употреба на кортикостероиди, бременност (рисково и за плода).

Главоболие
То е едно от първите изяви на заболяването. От една страна то е признак на обща интоксикация на организма от грипния вирус (треска, мускулни болки, кашлица, общо неразположение), от друга страна е проява на дразнене на троичния нерв, който инервира мозъчните обвивки - менингите, и се съпровожда и с други симптоми: сълзене на очите, неприятно течение от ноздрите, кашляне, кихане, повръщане. Засяга и аудиовестибуларния (слухо-равновесен) нерв, с изява на заглъхване на ушите, възпаление на Евстахиевата тръба или загуба на слух, световъртеж. Променя се вкусът и мирисът (засяга обонятелния нерв и вкусовите влакна, които придружават и троичния нерв, и лицевия нерв). При засягане ядрото на последния или на неговия ствол във възпаленото средно ухо много често започва с периферна лицева парализа: лагофталм (не може да затваря окото), увисва устният ъгъл, затруднява се говорът и дъвчене на храна, проявява се неприятно пищене в ухото.
Увреждания на периферната и централна нервна система (или увреда на дихателната, сърдечно-съдовата, пикочо-половата системи) настъпват обикновено след период от 2 дни до 2 седмици, на вид алергична реакция към недобре излекувания грип, предимно при деца и възрастни хора с отслабен имунитет.

Болести на периферната нервна система
Чести са проявите на възпаление на нервните коренчета и сплитове - радикулити и плексити: цервикални (на шийната област), гръдни -междуребрени, и поясно-кръстните. Предразполагащи за заболяването са остеохондрозни изменения и дисцити на междупрешленните дискове и междупрешленните малки ставички. Човек се събужда със стрелкаща болка и вдървеност на врата, гърба и кръста, силно ограничена подвижност и загуба на работоспособност. Болките се усилват през нощта. Изтръпват крайниците. Болката е особено силна, ако се дразни междупрешленният ганглий - гангионит.
Ако се засегне лъчевият нерв радиалис болният се стряска от парализа: дланта виси надолу, не може да я повдигне и да отделя пръстите един от друг.
При засягане на повече периферни нерви говорим за полиневрити. Крайниците изтръпват, отслабват, силно се ограничават движенията с тях, човек трудно ходи, тътри крака, има нестабилна походка.
Най-често обаче усложненията са от целия комплекс на периферната нервна система: радикулганглиооневрити. Тъкмо се окуражава прекаралият грип, че се е излекувал, към 15-я ден се събужда схванат, със силна стрелкаща болка, затруднени движения. Особено чести са тези усложнения, ако човек има някъде огнище на т.н. фокална инфекция: болен зъб, пулпит, гингивит, хронично възпалено гърло, хроничен синузит, обострен хроничен бронхит, бронхиектазии, възпалена жлъчка, аднекси, простатит, цистопиелит, проктит (на ануса), хемороиди или тромбофлебит.

Увреждане на централната нервна система
Освен директната вирусна инвазия, имунната система играе важна роля за развитие на неврологични усложнения. Хиперактивирането й може да доведе до производство на цитокини и хемокини, които причиняват възпаление на централната нервна система (т.нар. цитокинова буря) - увреждат се нервните клетки, развива се енцефалит, менингит (или само енцефалитна реакция-енцефалопатия), синдром на Гилен-Баре, и по-рядко миелити, трансверзален миелит на гръбначния мозък.

Усложнения настъпват и при вторична бактериална инфекция и токсични увреждания.
Най-често усложнение при децата е гнойно възпаление на ухото, и по съседство се развива менингит.
Енцефалитът се проявява към края на първата седмица от грипа с висока температура, силно главоболие, треска, объркване, припадъци, кома.
Енцефалопатията е свързана с метаболитни нарушения, хипоксия или токсични ефекти от инфекцията. Развива се мозъчен оток или невронен дисбаланс.

Синдромът на Гилен-Баре е автоимунно засягане на периферната нервна система, демиелинизация: започва с прогресивна слабост от долни крайници, пълзяща нагоре, като засяга и ръцете, и дихателната междуребрена мускулатура (смутено дишане).

Грипът увеличава риска от развитие на мозъчен инсулт: хроничното възпаление и покачване на съсирваемостта на кръвта водят до тромбози на мозъчните кръвоносни съдове и парализи.

Припадъците са чести при децата, особено при тези с висока температура (т.нар. фебрилни гърчове). Последните обикновено преминават от само себе си, но при рецидив се развива истинска епилепсия.

Невропсихичните промени са от т.нар. мозъчна мъгла до паметови нарушения, обърканост, депресия.
Имайки предвид резултатите от грипните енцефалитни вълни от Първата световна война с късно проявилия се синдром на Паркинсон, трябва да сме на щрек от предразположеност към бъдещо развитие на Паркинсовова болест и Алцхаймер. Това се отнася особено за преживяната вълна на ковид-19.

Всичко описано до тук доказва необходимостта от силна профилактика с носене на маски, ваксинации, особено на възрастни над 65 г. и деца, редовно наблюдение на преболедувалите от грип и адекватно лечение.
Необходимо е ранно лечение с антивирусни препарати, за да се предотвратят усложнения: Тамифлу (таблетки) и Реленца (прах за вдишване, но не се дава при астматици), Ремантадин, Изопринозин, Авирон рапид, Биозин (при бременност и кърмене), Имуно-бимби или Девирал кидс сиропи за деца, Хумер стоп вирус шпрей за нос и др. Прием на много течности: чайове, бульони; прием на лесно-смилаема храна, разтривки на тялото, гореща вана или душ. При наличие на неврологични проблеми бързо да се пристъпи към кортикостероиди, имуноглобулини и специфично лечение според увреждането.

При наличие на вторична инфекция, пневмония, цистопиелити, гнойни отити бързо да се намери подходящ антибиотик. При започващи неврологични усложнения на централната нервна система: веднага да се вземат мерки за сваляне на високата температура, протиооточна терапия, имуно-терапия, кортикостероиди, седатива, противогърчови средства (антиконвулсанти), при сърдечно-съдови – антиагреганти или ендовазални антикоагуланти при тромботични мозъчни инсулти.

При усложнения на периферната нервна система: първо нестероидни противовъзпалителни средства, след което-кортикостероиди при нужда, високи дози Витамини В, аналгетици, миорелаксанти, антидепресанти, антиконвулсанти. Да се имат предвид фокалните инфекции и при наличие на такива се изписва подходящ антибиотик. Да не се започва физиотерапия по-рано от две седмици след началото на грипа. Добър ефект има от акупунктура, прилагана от специалист.