Наричат се функционални заболявания на нервната система, тъй като не се съпровождат от увреждания на нервните структури, като клетки, неврони, съдове и др.

Причините са отговор на отрицателното въздействие на околната среда: стресът, лошо семейно възпитание – разглезване или сурово отношение към детето, незачитане на етапите на израстването, неудачи в семейството - разводи, домашно насилие, осиротяване, тежки икономически или емоционални проблеми (хората са с различна психика!), конфликт между умствените и физически дадености на индивида с усилията за образование, кариера или неподходяща работна среда, хормонален дисбаланс с неправилно сексуално развитие и възпитание, физически увреждания, преселвания – урбанизация, миграция.

Най-чести са неврозите във възрастта между 25 и 60 години, макар че при екстрени причини може да се появят още в ранно детство и дълбока старост. Лошата заобикаляща среда може да влоши състоянието на хора с лабилна психика или вегетативна нервна система. Обръщенията „олигофрен, глупак, истерик, психопат, неврастеник“, че и по-тежки, с повод и без повод, като подигравки или ругатни, може да улеснят появата на тежки неврози.
Неврозата се развива в резултат на изтощение, стрес или травматизиращи събития - лоша работна среда, семейни конфликти, загуба на близки хора, икономически кризи, неправилни обвинения.

Прояви: Неврозите са обратимо, лечимо заболяване. Изявяват се чрез вегетативни, соматични (на тялото и вътрешни органи) прояви: главоболие, втрисане, световъртеж, нервни тикове, торзио на лицето или тялото и крайниците, изтръпване, побледняване или зачервяване на същите, немотивирани болки, отпадналост, безсилие, безсъние или сънливост, стомашно-чревни или пикочни разстройства, полова немощ, или хиперсексуалност, ексхибиционизъм, функционални (нетрайни) парализи на лице, говор, слух, анорексия или хиперволемия, и афективни разстройства (избухване в плач, ярост, насилие върху заобикалящите, припадъци, мнима загуба на съзнание).

Видове: неврастения, експресивна невроза (истерия), нервно-вегетативни и съдови разстройства, фобии и обсесивни състояния.

Неврастенията може да се развие от умствена или физическа преумора, или от безделие, неудовлетвореност. Наричат я „синдром на хронична умора“, „синдром на мениджъра“, „синдром на прегаряне“.
Предразположени са хора с астеничен тип характер, с уязвима гордост или преувеличено чувство за малоценност, изолация, срамежливост, подозрителност, тревожност, изтощение. Хора, които не могат да си организират работния или учебен процес, перфекционисти, работохолици, свръх отговорни, които пренебрегват полагаемата се почивка, натоварени с извънредни грижи за семейство и възрастни родители, работещи по принуда на няколко места, студенти с почасова работа, хора, заемащи се с непосилна за техния организъм работа и отговорност, прекаляващите с тютюнопушене и алкохол, неправилно хранене, затлъстяване, ендокринни или други заболявания, прекарали родова травма, или травма на мозъка в последствие (т.н. посттравматична церебрастения).

Хиперстенична невроза. Емоционална неустойчивост, възбудимост, раздразнителност, несдържани емоции - при спор се употребяват обиди. Намалена производителност, бързо се изчерпват. Трудно заспиват, преживяват в сън неудачите през деня, сутринта се събуждат изтощени.

Експресивна (хистерична) невроза. По-често е при жените. Още Хипократ я свързва с нарушение на сексуалния живот и ендокринни заболявания (климакс и др.), като я нарича на гръцкото название „хистера“ - матка. Проявява се в разглезено поведение, капризност, не търпят критика, имат завишено самочувствие, при неудовлетвореност започват със сълзи, плач, главоболие, гадене, повръщане, изпадат в хистерични пристъпи. Те се проявяват с падане на удобни за тях места, не губят, но имитират безсъзнание, със силно стиснати клепачи, но тесни зеници, изпънати горни и долни крайници и стъпала, свиване на пръстите на ръцете като т.н. “акушерска ръка“. Може да лежат така с часове, дни, седмици. Имитират различни заболявания, затова истерията се нарича и „голямата симулантка“ - Grand simulantrice. Пулсът е ускорен, дишането също. Често случаите са маниерни, за да се спаси човекът от обвинения или да постигне своята воля.
Докато при епилепсия болните падат на неудобни места, в жар, пламъци, водни басейни, върху остри предмети, зениците са силно разширени, пулсът е забавен, губят съзнание.

Хипостенична невроза. Умствена и физическа слабост, лошо настроение, безинициативност, пасивност, сънливост. Обидчиви са и споделят разни въображаеми заболявания. Може да бъдат предвестник на шизофрения или атипична депресия, но може да са и симптоми на ХИВ (СПИН), туберкулоза, онкологични заболявания.

Хипохондрична невроза. Поради прекомерна загриженост за собственото си здраве, често пренебрегвайки това на семейство, дори на собствените си деца, споделят симптоми на болести на други хора или всичко прочетено по медицински въпроси. Това е болест на непълноценно ограмотени медицински лица - студенти, специализанти преживяват прочетеното или видяното в други. Често страдат възрастни хора.

Депресивна невроза. Мрачни мисли, неудовлетвореност, депресия, фобии.

Невровегетативна дистония. Вегетативната нервна система се нарича автономна, тъй като не се контролира от мозъчната кора на централната нервна система, мисленето, емоциите.
При дисбаланс настъпват главоболие световъртеж, изпотяване, сухота в устата, сърцебиене, стомашно-чревни, жлъчни колики, изтръпване на крайниците, побледняване или посиняване на дисталните им части, длани, пръсти, хормонален дисбаланс на щитовидната жлеза, надбъбречната и половите. При деца – инконтиненция на урина, при възрастни – т.н. стрес-инконтиненция.

Има два периода в развитието на човека - пубертет и климакс, в които този дисбаланс е очевиден. Първоначално безобидни, тези смущения може да прераснат в тежка вегетативно-съдова дистония. Поради дисфункция на автономната нервна система настъпват нарушения на работата на соматичната нервна система, на вътрешните органи. Започват с промени в цвета на лицето - пребледняване или зачервяване, главоболие, болки в сърдечната област, сърцебиене, задух, пристъпно изпотяване. Кръвното налягане и телесната температура се повишава, или настъпва внезапно втрисане, болки в корема, жлъчни кризи, игра на зениците – ту се разширяват, ту се стесняват, появя на смъртен страх, паник-атаки. При други - забавен пулс, гадене, спада кръвното налягане. Тези атаки продължават от 2 минути до 2-3 часа. Първоначално преминават сами, впоследствие зачестяват и налагат лекарска намеса.

Фобийна невроза или Обсесивно-компулсивно разстройство се свързва с тревожност, повтарящи се натрапчиви мисли (обсесии), страхове, които рядко споделят, или натрапчиви действия (компулсии) - броене на плочки, заобикаляне на дърво или телеграфен стълб, избягване на срещи с хора или предмети, черна котка, страх от бактерии и замърсени чаши.

Диференциална диагноза. Неврозите може да бъдат маска или начало на много органични заболявания на нервната система и вътрешните органи, поради което винаги трябва да се изключат такива органични страдания с редовни лекарски наблюдения и дори и със скъпо струващи изследвания: ЕКГ, ЕМГ, ЕЕГ, ултразвук (ехография), гастро-, колоноскопия, скенер, ядрено-магнитен резонанс, и чак тогава да бъдем сигурни, че е невроза.

Профилактиката на неврозите трябва да започва от ранна детска възраст. Да не се допуска слабост или агресия, егоизъм, хленчене, егоцентризъм в подрастващия организъм. Да не се лишават хората от умерен всекидневен режим на смяна на трудова и учебна дейност, редовен спорт и физически упражнения, хоби, развлечения.
Умствен труд трябва да се заменя с физически и обратно (както го нарича Иван Петрович Павлов - активна почивка).

Да се избягват епизоди на преумора, бездействие или свръхнатоварване. Детето да се социализира, да не влиза в конфликт със заобикалящите, да им помага и в същото време да устоява собствените интереси. Добра духовна и добродетелна култура.

Лечение: с медикаменти, природни средства, физикална и психотерапия.

Да започнем с фитотерапия (билколечение) препоръчва още Василий Врач през 1111 г. В „Травник“. Природата ни е дала билки: лайка, жълт кантарион, мента, глог, валериана, лавандула, босилек, маточина, балканска чубрица, пасифлора, роза, ашваганда, червен и бял бъз, подбел, буков мъх.
Всеки ден да се практикува гимнастика или някакъв спорт.
Физикална терапия: Ултравиолетово лъчение, галванична яка с транквиланти, водолечение, масажна яка или общ масаж, акупресура и зонотерапия, акупунктура от квалифициран лекар, таласотерапия (бани с морска вода, водорасли, лечебна кал, морска сол).
Психотерапия с подходящи, според типа нервна система, сеанси, хипноза. Хомеопатни средства: нукс вомика, стафизагрия, сепия, пулсатила и др. Лекарства: невролептици (антипсихотични) - халоперидол, рисперидон, спиридам, невролакс, антидепресанти, бензодиазепини (диазепин, лексотан, ксанакс), като за всеки трябва да бъдат индивидуално подбрани схеми и дози от специалист невролог или психиатър.