Ниският брой на тромбоцитите в кръвните изследвания изисква консултация с хематолог


Болест : имунната тромбоцитопения

Последна промяна на 15 декември 2021 в 20:34 100 0

Д-р Цветелина Василева е със специалност вътрешни болести и клинична хематология. Работи като асистент в Клиника по хематология към УМБАЛ „Александровска болница“.
Д-р Василева участват в кампанията „Иновации за живот“, която информира хората за начините на диагностика и лечение на редките хематологични заболявания. Едно от тях е имунната тромбоцитопения – заболяване, което засяга тромбоцитите.

- Д-р Василева, как да „познаем“, че страдаме от имунна тромбоцитопения?

- Имунната тромбоцитопения (ИТП) е автоимунно заболяване, при което тромбоцитите се покриват с антитела. Това води до тяхното разрушаване и може да се прояви като кървене, защото тромбоцитите са клетките, които помагат за кръвосъсирването.
Преди да се постави диагнозата е необходимо да се изключат други причини, които биха могли да доведат до намаление на тромбоцитния брой, например: прием на медикаменти, вирусни инфекции, други автоимунни заболявания, системни кръвни болeсти, тежки бактериални инфекции - сепсис, злокачествени заболявания и други.
ИТП е заболяване, което се проявява при иначе здрави хора. При ИТП има изолирано намаление само на тромбоцитите, без да са засегнати другите кръвни клетки. Червените клетки, свързани с анемия и белите кръвни клетки, които отговарят за инфекциите, остават в нормални граници. Тъй като ниският тромбоцитен брой не е свързан с конкретни симптоми, то те много често се откриват случайно при изследване на пълна кръвна картина по друг повод. Когато личният лекар открие понижени стойности на тромбоцитите, е необходимо да насочи пациента за консултация към специалист по кръвни болести - хематолог. Заболяването може да няма симптоматика, но може да включва различни прояви на кървене - от точковидни лилаво-червени кръвоизливи, приличащи на дребнопетнист обрив, пръснати по кожата, до по-големи кръвоизливи като синини по тялото, кървене от носа, венците и други лигавици и се стигне до по-масивни кръвоизливи.

- Младите или по-възрастните са най-честите пациенти с имунна тромбоцитопения?

- При децата тромбоцитопенията в повечето случаи се развива като остра форма след вирусна инфекция и обикновено тромбоцитите се възстановяват след оздравяване. В тези случаи лечение не е необходимо, освен когато тромбоцитите са паднали до критично ниски стойности, с цел предпазване от тежки кръвоизливи. ИТП не се превръща в по-сериозно кръвно разстройство като левкемия или апластична анемия. И това не е признак, че детето по-късно ще развие други автоимунни състояния.
При възрастните са характерни хроничните форми на заболяването, което може да продължи години и протече с периоди на обостряния.

- Пациентите със сигурност се тревожат дали заболяването се лекува. Какви са възможностите за лечение?

- Ако няма кървене или тромбоцитният брой не е толкова нисък, няма показания за лечение. Не се налага нищо повече от редовно наблюдение и проверка на тромбоцитите. Когато намалението на тромбоцитите е значително или има спонтанни кръвоизливи, е необходимо провеждане на лечение с лекарства, които да повишат броя на тромбоцитите, или операция за отстраняване на далака - спленектомия.
Целта на медицинската помощ е да увеличи броя на тромбоцитите до безопасно ниво, при което пациентите да водят нормален живот, без да има опасност от неконтролирано кървене, докато настъпи спонтанна или индуцирана от лечението ремисия. Имунната тромбоцитопения е хроничен процес и рецидиви могат да настъпят години след привидно успешното медицинско или хирургично лечение. Кортикостероидите остават медикамент на първи избор в острата фаза на заболяването. Когато тромбоцитният брой се нормализира, се започва постепенно намаляване на дозата под стриктния контрол на лекуващ лекар. Кортикостероидите не трябва да се спират рязко. Дълготрайната употреба на кортикостероиди не се препоръчва, защото води до изява на техните странични ефекти като повишен риск от инфекции, повишени нива на кръвна захар и артериално налягане, нарушения в стомашната и чревна лигавица, а в по-далечен план и развитие на остеопороза, мускулни и костни болки. Именно поради тези причини най-съвременните препоръки за лечение на ИТП са приложението на кортикостероиди да не бъде продължително и при липса на ефект сравнително рано да се преминава на следваща линия терапия. Последните препоръки от симпозиум на Европейската хематологична асоциация са кортикостероидите да се използват за начално лечение на ИТП, но в кратък курс – до 6 седмици.

- Какво представляват другите терапии за лечение на това заболяване?

- Интравенозните имуноглобулини се използват също в началото на заболяването, наред с кортикостероидите. Те обикновено са и средство на избор, когато трябва да се решава остър проблем като предстояща операция или се използват при бременни жени, при които други медикаменти не се препоръчват. Ефектът на интравенозните имуноглобулини е краткотраен и обикновено изчезва след няколко седмици.

Ако кортикостероидите не са дали ефект, се включват други лекарства, чиято цел е да се увеличи тромбоцитната продукция. Те влияят на ниво костен мозък и стимулират образуването на повече тромбоцити. Чрез тях се постига необходимото ниво на тромбоцити (от 1 до 3 седмици), като този контрол остава продължителен във времето (5-7 години). Тези медикаменти могат да увеличат риска от образуване на кръвни съсиреци, затова контролът от страна на лекуващия хематолог трябва да бъде стриктен.

Това са лесни за употреба медикаменти и без страничните ефекти на кортикостероидите. Могат да се прилагат под формата на таблети и подкожни инжекции. И двата варианта се заплащат от Здравната каса.
Инжекциите се прилагат един път седмично и се дозират спрямо тромбоцитния брой, което изисква ежеседмично посещение в болница. Това е необходимо, за да се направят кръвни изследвания и според резултата на показателите да се определи дозата на следващата апликация, особено в началото на лечението и когато тромбоцитите са в нестабилни стойности. Предимство на инжекционната форма на лечение е придържането към терапията, защото се избягва риска от изпускане на прием на таблетки.

Таблетните форми пък дават възможност на пациентите да запазят качеството си на живот и да избегнат неудобството от често посещение в болницата. Те се приемат веднъж дневно. Съвременните препоръки са този тип лекарства да бъдат включени веднага след първите 3 месеца от поставянето на диагнозата.
Имунната тромбоцитопения се развива като хронично рецедивираща болест и лечението може да има различна продължителност. В повечето случаи се достига до нормализиране на тромбоцитния брой и лечението се прекратява. Това състояние може да продължи много дълго във времето до момента, в който спонтанно или след провокация ИТП се върне.

- Помага ли хирургичното отстраняване на далака?

- Друга възможност за лечение е спленектомията (оперативно отстраняване на далака). Това се прави, когато заболяването е станало хронично и медикаментозното лечение не е успяло да увеличи броя на тромбоцитите. Чрез премахването на далака се премахва мястото, където в най-голяма степен се разрушават тромбоцитите, а това е и мястото, където се образуват антитела. За съжаление няма тест, който да покаже дали това ще работи или не. Преди спленектомията е уместно приложение на ваксини, които да профилактират увеличения риск от инфекции, както и се прилагат антиагреганти при пост оперативното увеличение на тромбоцитния брой.

- Какво трябва и не трябва да правят пациентите с имунна тромбоцитопения?

- Да бъдат внимателни и редовно да следят кръвните си показатели. Да избягват контактни спортове, защото ударите могат да причинят различни по степен кръвоизливи. Трябва да се внимава при прием на лекарства, особено обезболяващи като аналгетици, антипиретици, нестероидни противовъзпалителни средства и др., които биха могли да увредят функцията на тромбоцитите. Тези пациенти са по-податливи на инфекции, особено пациентите без далак. Уместно е всеки пациент с имунна тромбоцитопения да проведе разговор с лекуващия лекар за това кои дейности са безопасни и подходящи за него.
Само при една по-тясна колаборация между личен лекар, пациент и хематолог би могло да има ефективно и навременно лечение, както и възможност за запазване на качеството на живот.