Новите технологии правят живота на хората с диабет по- лек и пълноценен


Болест : диабет

Последна промяна на 13 юли 2022 в 21:36 58 0

Проф. д-р Мая Константинова

Сензорите за постоянно мониториране осигуряват непрекъснат контрол на нивата на кръвната захар

Тип 1 захарен диабет
Инсулинозависимият диабет е състояние на остро възникнал тежък инсулинов дефицит в резултат на автоимунно разрушаване на произвеждащите инсулин островни В-клетки в панкреаса. Недостигът на инсулин води до прогресивно влошаване на обменните процеси. Това води до високи стойности на кръвната глюкоза, обезводняване и натрупване на кетони - т.нар. диабетна кетоацидоза, която е животозастрашаващо състояние.

Проф. д-р Мая Константинова: Добрият контрол на кръвната захар превентира усложнения като ослепяване и болни бъбреци

На информационна среща за журналисти на тема „Живей свободно с диабет“, организирана с подкрепата на Медтроник България, проф. д-р Мая Константинова, председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология проследи успехите в науката и практиката на инсулиновото лечение.

Само преди 100 години децата са загивали до месеци след развиване на диабет

Инсулинът е открит точно преди 100 години. През 1922 г. за първи път бива тествана инсулинова инжекция. Изследователите Бантинг и Бест продават патента за благото на човечеството за 1 долар на Канадския университет, а още следващата година семейство го пренася в Европа.
Първоначално се е изолирал от панкреаса на свине и телета. Постепенно се е стигнало до ДНК технологиите и днес вече имаме много пречистена инсулинова молекула. Има бързо действащи аналогови инсулини. Разнообразието от нови медикаменти дава възможност на лекарите да предписват най-подходящите за всеки пациент според личното му състояние и нужди.

Старо изследване, продължило 10 години, показало необходимостта от прилагане на правилните дози инсулин. Сред хората, които си правели по 2 инжекции дневно, бил много по-висок рискът да ослепеят до 10 години, в сравнение с лекуваните с интензивни системи с бързи и бавни инсулини.
Но, за да бъде определена дозата инсулин, от изключителна важност е контролът. За това изследване пациентите са разполагали с много тест-ленти и са си правели поне 7 – 8 проследявания дневно.

Българско изследване, започнало през 60-те години на ХХ век, пък доказва, че доброто лечение може да спаси бъбреците. 30 процента от лекуващите се през 60-те години след 10 г. развили нефропатия. Тези, разболели се от диабет след 1976 г. и съответно лекувани с ново интензивно лечение (много инжекции дневно, тестване и контрол) не развили нефропатия.

Тест ленти
Децата получават 1100 годишно, които се разпределят по следния начин: един ден – 3, един ден – 4. Това за растящите деца е недостатъчно. На възрастните се полагат пък само 300.
От 1985 г. у нас влизат глюкомерите, но и с тях не се правят много измервания – 4-6. В света от десетина години вече масово се ползват глюкозни сензори.

Те правят 288 измервания на ден! От тази година се поемат от НЗОК. Захващат се на тялото като малки лепенки. Те мерят количеството на глюкоза в кръвта всяка минута, на всеки 5 минути пращат средната стойност към телефон. Така всъщност човек знае буквално в кой момент какво е състоянието му и как да го регулира, ако се налага. За родителите е огромно облекчение да се грижат за децата. Защото всъщност именно високите стойности на инсулина са причина за усложнения в очи, бъбреци, а със старите методи на тест ленти и глюкомер дори може да не бъдат хванати, защото повечето хора с диабет си мерят захарта 1-2 пъти дневно.

Сензорът има аларма за ниска и висока захар, освен това със стрелка показва дали се качва или спада. Така животът на хората с диабет става контролиран -няма непредсказуеми хипогликимии, не им става изведнъж лошо.
Изследване на д-р Михайлеско в Румъния показва какво удобство са сензорите при грижата за деца с диабет. В детска градина сестрата ги следи едновременно на компютър и ако на екрана светне жълто, отива веднага да се погрижи помпата да вкара необходимото количество инсулин в организма на детето.

Къде е България
У нас децата са приоритет и са снабдявани с най-добрите излизащи в света препарати. С гордост трябва да споменем, че благодарение на проф. Дамянова нашите деца получават безплатно от 30 години инсулинови писалки, докато в САЩ родителите и сега сами ги заплащат. Инсулиновите помпи за възрастни се поемат от здравната каса от 2015 г.
Засега около 30 процента имат поставена  инсулинова помпа

За сравнение в Швеция са около 80 процента, а в Словения – почти 100 процента от хората са снабдени с най-съвременното лечение. Тези помпи са изключително удобство за децата и техните родители, защото те подават на всеки час необходимата доза според сведенията от сензора за нивата на глюкоза в кръвта (а не се поставя само 1 единствена инжекция за денонощието). И ако се правят по 4-5 инжекции дневно, при помпата се налага смяна на сета на 3 дни веднъж. Вече са разработили такива инсулинови помпи със смяна и на 7 дни, които вече се продават в Европа, но все още ги няма у нас.
Инсулиновата помпа е най-физиологично дозираното лечение с инсулин. Ползващите я влизат много по-рядко в болница.
Освен жични, вече има и безжични, които изпращат измерената информация на телефона. Така родителите могат много лесно да следят състоянието на децата си и да реагират. Да знаят кога да им дадат да ядат и т.н.

Добре би било да:
Според д-р Мая Константинова, която лекува деца от десетилетия, добре е децата, още при поставяне на диагнозата, да получават глюкозен сензор, защото това е важно за неговото самообучение и контрол.
Като цяло по отношение на диабета българската здравна политика е много добра, но д-р Константинова има три забележки по отношение на процедурите за реимбурсиране от НЗОК на помпи и сензори:
В момента това става по протокол, издаван само от определени комисии в университетските болници в София, Пловдив, Варна и Плевен. А всъщност болниците са свръх заети и това е поредно утежнение на дейността им, което може да бъде спестено, какъвто е и световният опит. Започването на лечение с инсулинова помпа става също само в посочените центрове, а спокойно може да се случва и амбулаторно, както е било до неотдавна. В цял свят контролът на диабета се случва амбулаторно, в специализирани центрове, и то не само от ендокринолог, но от цял екип, в който има и диетолог, социален работник, психолог.
Пациенти с отличен контрол на кръвната захар (HbA1c<7%), които са закупували сами сензорите си допреди влизането им в позитивния лекарствен списък, сега са лишени от заплащане, защото НЗОК има изискване стойностите да са над 7%. Пациентите питат нужно ли е да спрат лечението си, да се влошат, та така да имат право на изписване по каса на сензорите.

Мечтата на хората с диабет
От скоро са открити хибридни системи за изкуствен панкреас. Това са нова генерация инсулинови помпи, които подават различна доза инсулин, според нуждите на тялото. никъде по света не са безплатни и за съжаление все още са недостъпни у нас. Но пък д-р Константинова има малък пациент, чийто баща IT специалист сам е създал такова устройство.


Доц. д-р Радка Савова: В Северозападна България има най-много диабетно болни

В последните години средно около 23-26 души на 100 хиляди заболяват от диабет, споделя тревожната статистика доц. д-р Радка Савова, началник на Клиника по диабет в СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”. Голям проблем е, че диагнозата им се поставя доста късно поради неглижирането на проблема от хората и явно неподготвеността на някои лични лекари, които изписват антибиотици за червено гърло.
Д-р Савова споделя един повод за гордост – че България е сред първите 15 страни в Европа в контрол на диабета благодарение на доброто обучение на пациентите с нови устройства.