Новите възможности за лечение на рак на белия дроб


Болест : рак на белия дроб

Последна промяна на 24 април 2018 в 20:51 2075 0

Д-р Марчела Колева, д.м., специалист по медицинска онкология, Отделение по медицинска онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“; проф. д-р Данаил Петров, д.м.н., началник Клиника по гръдна хирургия, МБАЛББ „Света София“ ЕАД; д-р Александрина Влахова, д.м., Клиника по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“; д-р Иван Вецев, експерт „Достъп до лечение“ към Национална пациентска организация на пресконференция по темата

В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото при жените. Броят на заболелите бавно, но прогресивно се увеличава с всяка изминала година.

Рискови фактори
 Пушене на цигари или пури. Все пак около 25% от случаите са при хора, които никога не са пушили.
 Пасивно пушене, т.е. стоене в среда на пушачи
 Излагане на радон, азбест, арсен или други канцерогенни вещества
 Предишна лъчетерапия на белия дроб
 Замърсяване на въздуха
 Наследственост

Симптоми
 Много са редки случаите, когато ракът се открива навреме - обикновено при рентгенови снимки по повод друго заболяване, обикновено пневмония. Затова възрастните, лекувани за пневмония, трябва да бъдат проследени с няколко рентгенографии на гръдния кош до пълна резорбция на измененията.
Появят ли се симптоми, това за съжаление означава напреднал стадий - над 70% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването. Тогава възможностите за лечение са ограничени.
Болните започват да се оплакват от безапетитие, отслабване, лесна умора.
Могат да минат години, преди да се изявят основните симптоми на рака на белия дроб. Често те се бъркат с признаците на далеч по-безобидни състояния:
Симптоми от страна на гръдния кош и дихателната система:
 „тютюнджийска“ кашлица, която става все по-упорита и силна.
Особено внимание пушачите трябва да обърнат при промяната в характера на кашлицата: Ако са имали сутрешна кашлица, която през деня изчезва, и изведнъж кашлицата стане суха, дразнеща и продължава през целия ден, това може да е симптом за централен белодробен тумор.
 кашлица, която не е свързана с пушене и продължава повече от две седмици
 повтарящи се бронхити и пневмонии
 промяна в цвета и обема на храчките
 кръвохрачене (жилки кръв или ръждиви храчки, рядко масивно кървене)
 хриптене, свирене на гърдите и затруднено дишане, задух
 продължителна болка в гърдите, рамото или гърба, несвързана с кашлицата
Симптоми на белодробен рак, означаващи разпространение на метастази в околните лимфни възли, освен изброените по-горе, са и:
 постоянна болка в гръдния кош с или без кашлица;
 затруднения в гълтането
 затруднения в дишането
 загуба на гласа или дрезгав глас

Диагноза
Личният лекар трябва незабавно да прати пациента да си направи рентген при кръвохрак, кашлица, продължаваща повече от три седмици, неясна гръдна болка, загуба на тегло, костни болки, задух, барабанни пръсти. При съмнение да го насочи към специалист по пневмология и фтизиатрия.
Има над 37 форми на белодробен карцином, затова при всеки трябва да бъде правилно определен. Точната диагноза се поставя на база на биопсията. Понякога една биопсия не е достатъчна и в хода на лечение се налага да се прави втора. Причината е, че морфологията на тумора може да се промени и настоящото лечение е възможно да е станало неефективно, а това може да наложи промяна в терапевтичната схема. За съжаление при белия дроб дорбокачествените тумори са рядко срещани, в повечето случаи са злокачествени.
Заболяването може да се диференцира в два основни типа: недребноклетъчен рак на бял дроб (най-често срещан) и дребноклетъчен рак на бял дроб. Недребноклетъчният рак на белия дроб обединява няколко хистологични типа: плоскоклетъчен, едроклетъчен и аденокарцином. Те имат сходни механизми на протичане и съответно сходно лечение. Възможностите за избор на терапия зависят от стадия, в който се намира туморът.

Молекулярно изследване при недребноклетъчен карцином на бял дроб
С него се изследва за наличие на молекулярни биомаркери, които могат да разкрият причината за възникването на заболяването и на тази база да се пристъпи към персонализирана терапия. Към момента се изследват 3 биомаркера – EGFR, ALK и ROS1 и това са най-важните изследвания, които трябва да бъдат направени на пациента.
• В 12-17% от случаите се откриват изменения в гена EGFR
• В 3-5% от случаите има изменения в гена ALK
• В 1-2% от случаите се установяват изменения в ROS1
След като генетичният профил на тумора бива определен, лекарите имат възможност да назначат по-ефикасно и подходящо за пациента лечение. Индивидуализираното лечение дава по-добра прогноза за изхода от заболяването.
Как се прави молекулярното изследване
Молекулярното изследване започва с вземане на достатъчно количество тъканна проба от тумора, т.нар. биопсия. По-добрият вариант е от първата биопсия да остане достатъчно тъканна проба - в противен случай може да се наложи втора биопсия. Туморната тъкан се изследва за наличие на всички съответни биомаркери, които биха могли да предизвикат нарастване на тумора. Ако не бъдат изследвани всички биомаркери, това може да ограничи възможностите за лечение.
Изследванията за наличието на биомаркери, свързани с рак, се извършват в специализирани лаборатории, като лекарят получава резултатите в рамките на 1-2 седмици.

Лечение
При избор на терапия лекарите вземат предвид няколко основни неща: какъв е видът на тумора и дали организмът на пациента може да понесе най-подходящото за него лечение (дали има съпътстващи заболявания, които биха могли да попречат или самите те да прогресират). Оттук се определят и целите: дали пациентът да се подложи на операция, дали да се намали туморът, за да се пристъпи към хирургична интервенция, да се стартира таргетна или имунотерапия или просто да се действа в посока удължаване на живота в случаите, в които диагнозата е поставена на прекалено късен етап.
За част от пациентите с рак на бял дроб има подходящи терапии – т.нар. таргетни, за определянето на които е необходимо да се извърши генетичен тест, който да покаже дали туморът притежава мутации, които го правят подходящ за лечение с таргетна терапия (дали има определени биомаркери). След като се определи генетичният профил, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение. Персонализираният подход дава по-добри резултати.
Новост в лечението на рака на бял дроб са и така наречените имунотерапии, при които се стимулира имунната система на организма да се бори с раковите клетки. Тези терапии се поемат от НЗОК, но високоспециализираната диагностика не се реимбурсира и се налага да се заплаща от самия пациент, а понякога и чрез програми за ранен достъп.