Д-р Йорданка Господинова е лекар с над 30-годишен лекарски стаж. Работи като специалист – нутриционист. Магистър е по социална психология. Носител е на множество награди за литература.

- Д-р Господинова, защо решихте да станете нутриционист и, както е модният термин - хранителен коуч (инструктор, съветник)?

- Преди години установих, че имам сериозен проблем с теглото и здравето си. Неусетно се бях превърнала в напълняваща жена със сериозни здравословни проблеми. И макар да съм лекар, не това, че вече приемах по два препарата за кръвно налягане и не това, че виждах високия си холестерол ме накараха да търся промяната. Просто осъзнах, че не приемам начина, по който изглеждам. Все по-рядко заставах пред огледалото. И когато го правех, се ужасявах от непознатия човек, който ме гледа от там. Все по-рядко влизах в магазини за дрехи, защото обличането на дрехи с много хиксове пред L беше в състояние да съсипе целия ми ден. Подхващах всяка новопоявила се диета, обещаваща чудеса. Първа, втора, поредна диета. Спирах въглехидратите, спирах месото или по странни схеми редувах картофи, яйца, мляко. И нищо! Или почти нищо! Не успявах да задържа и минималния резултат, много бързо всичко се връщаше обратно. И ставаше по-зле! Бях обявила кантара за свой враг. И не исках да се кача на него, ужасена от мигащите цифрички. Въртях се в безизходен лабиринт, докато не реших, че трябва да направя нещо съвършено различно. И създадох Смарт Диет. Задълбочих обучението си в насока здравословно хранене и правилен начин на живот. И до днес не спирам да се усъвършенствам. Това ме изгради като успешен нутриционист и хранителен коуч.

- Може би храненето не е просто ядене, то си има и своята философия?

- Така е. Французите казват „Трябва да ядем, за да живеем, а не да живеем, за да ядем“. Важно е да не допуснем най-страшния конфликт – това е конфликтът с нашата собствена същност. Започнем ли да не харесваме себе си - как изглеждаме, как се обличаме, как мислим, как живеем, значи сме стигнали до най-задънената улица в живота си. Не направим ли бързо промяната, не открием ли верния изход, се обричаме на стоп в развитието си. Това във времето води до болести и нещастия. Не бива да сме врагове на самите себе си, както и на собственото си здраве. Отричането, негативизмът и омразата ни разболяват - благодарение на тях ние ставаме заложници на собствената си психика.

- Какво да хапваме през есенно-зимния период?

- Можем да се възползваме от сезонните плодове и зеленчуци, богати на калий и на витамините А и С, като ги консумираме директно или си правим смутита (сокове или по-точно шейкове от пасирани, без да се прецеждат, плодове и зеленчуци с други полезни добавки) от ябълки, моркови, портокали и грейпфрут. Приемът им увеличава по естествен път приема на витамин С и укрепва имунната ни система. Също така, той спомага за недопускане на други заболявания, като пневмония, малария, диария. Доматеният сок е пълен с витамини А и С, както и с фолиева киселина, която помага за усвояването на желязото, а също така помага на организма да се бори с възпалителните процеси, които са чести спътници на грип, ковид и настинка. Приемът на цвекло, морков, джинджифил и куркума осигуряват на организма комплекс от витамини А, С, Е, желязо, калций, като по този начин намаляват възпаленията, подкопаващи имунната система.

- На зеленчуците или на плодовете да наблегнем?

- Зеленчуците и плодовете са в основата на здравословното хранене. Те са богати на витамини и минерали и съдържат цинк, фолиева киселина и фибри. Пресни, варени, задушени, те помагат в борбата с инсултите, високото кръвно налягане, сърдечно-съдовите заболявания и дори някои видове рак. Те са най-полезни, когато се консумират директно. Когато правим сокове от плодовете и зеленчуците, много често премахваме кората, семената и сърцевината им, като успоредно с това процентът на диетичните фибри намалява. Много често, поради тази редукция на съдържимо, усещането за ситост не е еднакво, в случая, ако изядем един цял плод или зеленчук, и ако изпием сока, произведен от тях. Друга важна особеност е, че липсата на фибри в соковете допринася за по-висока концентрация на захар в тях, сравнено с целия плод. Това, от своя страна, може да повиши нивото на кръвната захар. Но понякога, ако е необходимо да си набавим бърза енергия, соковете са добра алтернатива, защото съдържат витамини, микроелементи, електролити, като магнезий, калий, калций, освен това съдържат и вода.

- Соковете или смутитата са за предпочитане?

- Смутитата са много по-здравословни от соковете, тъй като в техния състав се запазва съдържанието на диетични фибри, много витамини и минерали. Естеството на приготвянето им позволява и добавки в състава им, като ядки, зърнени култури, които ги правят много по-пълноценни, сравнено със соковете. В есенно-зимния период, можем да подсилим имунитета си със страхотните на вкус смутита от морков и лимон, например, така също - от тиква и моркови, от грозде и спанак и още много други.

Моите 13 правила за здраве, красота и дълголетие

1. Винаги в менюто ви трябва да присъстват плодове, зеленчуци, бобови растения (леща, боб, грах), ядки и пълнозърнести храни (непреработена царевица, просо, овес, пшеница, кафяв ориз) и храни с високо съдържание на нутриенти (месо, риба, яйца и мляко).

2. Всекидневно приемайте храни, богати на фибри и най-вече овесени ядки.

3. За закуска избирайте сурови зеленчуци и пресни плодове, а не храни с високо съдържание на захар, мазнини и готварска сол. Винаги предпочитайте пресните плодове и зеленчуци пред сладоледите, сладките закуски, бисквитите и шоколадовите изделия.

4. Не варете дълго зеленчуците и плодовете, тъй като това води до загуба на важни витамини, минерали и фитонутриенти.

5. По изключение яжте консервирани и сушени зеленчуци и плодове, като за предпочитане са тези, които нямат добавени сол, захар и консерванти.

6. Консумирайте храни с ненаситени мазнини (риба, авокадо, ядки, зехтин, соя, слънчогледово олио, царевично масло), а не наситени мазнини (тлъсто месо, масло, кокос, сметана, сирене, кашкавал, сланина, свинска мас).

7. Вместо червените меса, за които се появиха данни, че са канцерогенни, избирайте бяло месо от пиле и риба, които са с ниско съдържание на мазнини.

8. Избягвайте преработените меса и колбасите, тъй като те са богати на наситени мазнини, натриев хлорид, натриев нитрит, натриев моноглутамат, карагенан и на цяла плеяда от оцветители, консерванти, стабилизатори и подобрители на вкуса, някои от които са опасни за вашето здраве и водят до наднормено телесно тегло.

9. Избягвайте индустриално произведените храни, защото те съдържат трансмазнини. Такива са: бързи замразени храни, пържени храни, пайове, бисквитки и маргарини.

10. Когато вкъщи си приготвяте храна, ограничете количеството на солта и соевия сос, тъй като те съдържат прекалено много натрий.

11. Ограничете дневния прием на сол между 3 и 5 грама (приблизително 1 чаена лъжичка) и заменете натриевия хлорид с морска йодирана сол.

12. Избягвайте тъй наречените „леки закуски“ с високо съдържание на сол и захар.

13. Ограничете приема на газирани безалкохолни напитки с високо съдържание на захар, фрукто-глюкозен сироп, цикламат, аспартам и други опасни за здравето ви съставки.

Ползите от чайовете

Чаят от мащерка спира развитието на вирусните клетки, тяхното размножаване и делене.

Чаят от липа съдържа много мед, която е от съществено значение за образуването на кръв и помага при производството на инсулин, както и на хормони на хипофизата. Той подобрява метаболизма на клетъчно ниво.

Чаят от коприва премахва токсините от организма, повишава хемоглобина и подобрява състава на кръвта – така облекчава възпалението.

Чаят от шипка съдържа много антиоксиданти и витамин С, които повишават устойчивостта на организма към инфекции.

Много полезни са и чаят от лайка, подпомагащ стабилизирането на имунната система и успокояващ алергичните реакции, както и чаят от джинджифил, подпомагащ прочистването на червата от токсини и по този начин осигуряващ имунната защита на организма.

Суперхраните са своеобразен катализатор за доброто ни здраве

Сред суперхраните са авокадото, кокосовото мляко, кивито, нарът, боровинките, тиквеното семе, орехите, лешниците, бадемите, кашуто, фъстъците, шамфъстъкът, сусамът, лимецът, кълновете, спирулината, кинуата, доматите, яйцата, мазната риба, цвеклото, броколите, спанакът, къдравото зеле, сладкият картоф, зеленият чай, гроздето, лютите чушки, гъбите, маслините, чесънът, джинджифилът, натуралният пчелен мед, черният шоколад и ферментиралите храни като българското кисело мляко, киселите краставички и киселото зеле.

Суперхраните съдържат полезни бактерии, дрожди и естествени пробиотици, които подобряват общото състояние на организма и благоприятстват функциите на имунната и на храносмилателната системи.

В обратната посока действат храните, съдържащи химически добавки, глутен, генно-модифицирани съставки, както и храните с прекомерна термична обработка.

Препоръчвам ви да увеличите приема на фибри.
Яжте достатъчно плодове и зеленчуци.
Намалете консумацията на прекалено обработени храни и на продуктите с добавена захар. Изберете ябълката пред картофения чипс и предпочетете орехите пред баничката!
Научете на това и децата си - важен е личният ви пример с оглед на ранното възпитание на децата в правилната посока.