От употребата на йодирана сол зависи интелигентността на нацията ни

Последна промяна на 26 юни 2018 в 23:05 473 0

Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други видове сол, е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза. Това стана ясно на Практическа конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и подкрепена с лектори ендокринолози от Българското дружество по ендокринология. Тя е част от проекта Euthyroid - най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза.

Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков правят масов скрининг на един милион българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Този значим здравен и социален проблем налага старта на масова йодната профилактика в страната. Това се е случило 32 години преди ООН да обяви йодния дефицит за глобален здравен проблем и да набележи стратегии за неговото решаване.
През 2017г. година се навършиха 60 г., откакто в България се провежда държавна политика за преодоляване на йодния дефицит чрез йодиране на солта с цел профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и за раждането на здрави и умни български деца. По този повод Българското дружество по ендокринология започва информационна кампания, чиято цел е да събуди вниманието на обществото към последиците от йодния дефицит. Тревожен е фактът, че близо четиристотин хиляди българи на възраст между двадесет и осемдесет години имат намалена функция на щитовидната жлеза, като повече от половината го научават случайно. „Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат на скрининг за тези заболявания- обяснява проф. Борисова, председател на Българско дружество по ендокринология и началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ Софиямед. - Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец.”
Много от бременните жени, особено в големите градове, употребяват алтернативни видове сол (хималайската например е модерна сега), смятайки ги за по-полезни. Рискът от системна употреба на алтернативни видове сол е заради тяхното ниско съдържание на йод и наличието на примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, което може да възроди йодния дефицит в България.
Умереност във всичко е мотото на здравословния живот. Доц. Боян Нончев от Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив цитира изследвания, според които прекалено големи количества йод също не са полезни. Прекалено многото йод увеличава риска от автоимунни заболявания, но в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни, приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата.