Отбелязваме Месеца за борба с рака на белия дроб, стартира информационната кампания "Поеми си дъх"


Болест : белодробен рак

Последна промяна на 03 ноември 2021 в 10:44 44 0

Срещу белодробния рак: редовен профилактичен преглед с компютърна томография

Рано открит, той вече подлежи на години добър контрол чрез иновативни терапии

Редовните профилактични прегледи с цел ранно откриване на рака на белия дроб са най-прекият път към осигуряване на по-дълъг живот с добро качество за пациентите. Препоръчително е прегледът да се прави веднъж годишно и да включва нискодозова компютърна томография, особено за хора, които имат близки с тази диагноза. Това послание отправиха водещи специалисти при откриването на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември. Информационната кампания „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“ стартира за 3-та поредна година.

„Стоя зад тази инициатива с цялото си сърце. Това заболяване ми е донесло много болка, тъй като ме е оставило без баща още на 4-месечна възраст, а 50 г. по-късно загубих и сестра си“, каза актьорът Владимир Пенев, лице и посланик на кампанията. „Заради отговорността към детето на сестра ми, което остана кръгъл сирак на 15 г., към близките си и към себе си, реших да поставя контрол върху тази болест. Спрях пушенето, започнах да правя профилактични прегледи всяка година. Искам да посъветвам хората да бъдат умни и да не се страхуват да ходят редовно на прегледи, за да имат шанса за по-добър живот“, допълни той.

Песимизмът на лекарите по отношение на белодробния рак, който бе характерен преди години, се пречупи с навлизането на иновативните терапии – вече и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго с добро качество на живот. Те позволяват на пациентите да бъдат сред нас, все едно нямат болестта. Иновативното лечение е и част от приоритетите в Европейския план за борба с рака“, каза проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник – УМБАЛ Младост“. През 2020 г. 2,7 млн. души в ЕС са заболели от рак, а 1,7 млн. са починали. Само за 1 г. в ЕС всички разходи, свързани с рака, възлизат на 97 млрд. евро. „Той започна да надхвърля темповете на заболеваемост и смъртност на сърдечносъдовите заболявания. В Европа се радваме на висока продължителност на живота, но трябва да се знае, че колкото по-дълго живее човек, толкова повече има възможност да срещне своя рак. Всеки втори ще се разболее от рак, всеки пети ще загуби живота си от това заболяване“, каза още проф. Дудов. Той призова да се обединят възможностите за създаване на иновативни лечебни подходи към рака, като даде пример с новите ваксини срещу COVID-19: „Платформата на новите ваксини беше платформа на антитуморни лекарства. Не само на местно ниво, но цяла Европа трябва да настояваме да се обединят възможностите, за да се постигне прелом в лечението на рака – както за 1 г. се намери нова ваксина, така в кратък период трябва да се намери лечение за онкозаболяванията“.

„Обръщаме се към обществеността с призив да поставим темата за белодробното здраве и за профилактиката на рака на белия дроб в центъра на вниманието. Това цели и международната инициатива ноември да бъде обявен за месеца за борба със заболяването, в която MSD като социалноотговорна компания с визия за устойчиво развитие се включва с готовност за пореден път“, каза Милена Органджиева, управляващ директор на MSD България, Северна Македония и Косово.

Белодробният рак няма специфични симптоми и това прави откриването му много трудно, ако не се търси насочено. Той се води за един от най-добрите имитатори на други заболявания включително ендокринни. Негов симптом може да е например повишаването и задържането на висока кръвна захар при хора без диабет, каза проф. Дудов. Той посъветва хората при оплаквания като продължителен дискомфорт в гръдния кош и ли упорита кашлица да потърсят лекар. Кръв при изкашляне или болка при обръщане в леглото са късни симптоми, добави онкологът. Той призова и за въвеждане на адекватна ракова статистика у нас. Годишно се откриват по 4200-4300 души с белодробен рак у нас, от които повечето са в напредналите етапи на болестта.

Сред причините за белодробния рак са работа в рискова среда, тютюнопушенето, замърсеният въздух и др. Трябва да изискваме да ни казват не само стойностите на замърсеност на въздуха, но и каква е степента на канцерогенна опасност при замърсяването, каквито измерители има в ЕС, каза още проф. Дудов.

Д-р Красимир Койнов, началник на Отделението по медицинска онкология в болница „Сердика“, отбеляза, че рисковата възраст за белодробния рак е между 55 и 80 г. В диагностиката най-масово се прилага фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този метод не е приложим, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В определени случаи е възможна само класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти вече не подлежат на операция, а в четвърти заболяването е с метастази. Двете нови лекарствени направления в лечението на метастатичните злокачествени заболявания са таргетната терапия и имунотерапията, каза д-р Койнов. Таргетната терапия навлезе преди 15 г. и се основава на откриване на генетични промени в туморните клетки, които играят ключова роля в процеса. С тяхното блокиране спира и развитието на тумора. В последните години таргетите, за които има лекарства в САЩ, вече са 10 – обхваща около ¼ от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се прилага и у нас от 5 г. Действа на принципа на освобождаване на блокирания от тумора имунитет и така действа косвено, давайки възможност на имунната система да се бори срещу рака. Първият въведен имунотерапевтичен агент в България вече е регистриран при 17 злокачествени заболявания и включва 33 индикации, каза д-р Койнов. „С имунотерапия около 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 г., сочат данните от 5-годишно клинично проучване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а днес може би сбъдва мечтата ни да хронифицираме раковия процес“, допълни д-р Койнов. За да бъде това лечение ефективно обаче, заболяването трябва да се открие максимално рано.

„Ако човек има неповлияна кашлица или пневмония в рамките на 10-12 дни, нека първо се търси тумор, после да продължи лечението“, съветва проф. Димитър Костадинов, началник на Отделението по бронхология в университетската белодробна болница „Св. София“. „За уточняване на диагнозата все още на места се прави рентгенография, но по-правилно е да се прави компютърна томография. Деликатният момент е пациентът да бъде насочен към специализиран център с обучени лекари. В рамките на 2 дни по клинична пътека се прави диагностика с вземане на биопсия“, каза той. Като рискови региони за белодробен рак той посочи Бургас, Русе, Габрово, Видин, където традиционно има повишена заболеваемост.

Проф. Костадинов предупреди, че ако се стигне до нов локдаун с преустановяване на дейността на белодробните структури заради COVID, това ще доведе до 7-8 месеца забавяне на диагностиката при злокачествените белодробни заболявания. „Заради COVID обаче се правят повече изследвания със скенер на белия дроб и това спомогна да се откриват в начален етап карциноми“, отбеляза белодробният специалист.

Проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по патология в УМБАЛ „Александровска“ обясни какво се предприема за определяне вида на тумора, неговия вариант и стадий.
Имунохистохимията като метод доказва специфични белтъци за видовете карциноми, наречени биомаркери, от които зависи да се определи най-подходящото лечение за дадения пациент на принципа „Един пациент – една болест“. Тези изследвания обаче не се плащат от здравната каса, а не са по силите на повечето пациенти. Засега в много случаи ги поемат фармацевтичните компании.