Пациентът като партньор на своя лекар

Последна промяна на 07 май 2019 в 18:20 911 0

В „реформираното“ българско здравеопазване българският пациент се оказа като че ли в неговата периферия… Затова и все още са много малко случаите, когато пациентът взема активно участие в лечебния процес, бива подготвен за тази цел. А това е голям неизползван резерв, защото когато пациентът е привлечен и подготвен активно да участва в реализацията на предписания му Лечебен план, то и ефективността на самото лечение е много по-висока. Изследвания по този въпрос са установили също, че много от грешките в лечението възникват заради липсата на необходимото информационно взаимодействие между болните и лекуващия ги персонал. Липсата на такава стабилна информационна връзка пациент - лечител е една от отрицателните характеристики на българското здравеопазване.

Установено е, че около 80% от амбулаторните прегледи у нас се извършват по повод на хронично заболяване. Във всички тези случаи се налага провеждането на дългосрочно лечение, чиято ефективност в голяма степен зависи от информираността и мотивацията на болните. Това налага медицинските специалисти да бъдат подготвени за една допълнителна мисия – обучението на своите пациенти. Те трябва да могат да помогнат на хронично болните си пациенти да се справят ежедневно с болестта. Това няма да се окаже възможно, ако при общуването с пациента, възприеман като пасивен субект, се прилага назидателен стил. За съжаление този модел се среща често и той пречи на болните да придобият способността да могат да контролират собственото си лечение.
Какво се изисква от пациентите, което е в техните възможности, за да се намалят грешките, свързани с лекарствата?
Преди всичко те трябва да се убедят напълно, че лекарите, които участват в тяхното лечение, имат пълна информация за всичките лекарства, които те приемат, също така и по отношение на хранителните добавки и билките.

Задължително пациентите трябва да се интересуват дали лекарят е информиран за алергията, която те имат, както и с техните негативни реакции към някои лекарства, когато имат такива. По този начин се намалява значително възможността да им бъдат предписани лекарства, от които да настъпят вредни за тях последици.
Те предварително трябва да разговарят с лекаря за възможните странични ефекти от предписаните лекарства. Това ще позволи на пациентите своевременно да се подготвят за възможни негативни ефекти и впоследствие ясно да опишат станалото на своя лекар.
Пациентите не трябва да се притесняват да задават въпроси за предписаното им лекарство и да очакват да получат разбираеми отговори.

Има някои ключови моменти, върху които пациентите трябва да се концентрират при назначаване на някакво лекарство: за какво то е предназначено; как и за какъв период от време трябва да се приема предписаното лекарство; наблюдават ли се странични ефекти и какви са мерките за тяхното предотвратяване; безопасно ли е лекарството да се приема в комбинация с други медикаменти; какви хранителни продукти, напитки и видове дейност трябва да избягват по време на приемането на предписаното лекарство.
Има и някои допълнителни неща, които позволяват да се избегнат грешки при лечението.
Пациентите трябва да се убедят, че лекуващият ги лекар може да носи пълната отговорност за тяхното лечение, особено ако те страдат от няколко различни заболявания.
Пациентите трябва да са убедени напълно, че всички специалисти, ангажирани с тяхното лечение, са много добре запознати с цялата медицинска информация за тях.
При назначаването на едно или друго изследване пациентите трябва да се запознават с резултатите от тях и какво отношение имат те за тяхната диагноза и лечение.
Не трябва също да се пропуска пациентите периодично да искат и получават необходимите данни за резултатността на тяхното лечение.

На много от днешните български лечители горните препоръки и разсъждения, отнесени към пациентите, ще им се сторят напълно излишни. Те са свикнали да третират пациентите като пасивен субект и нищо повече. Но съвременните технологии в модерното здравеопазване изискват развитие сред пациентите на лични умения, знания и възможности за контрол върху собственото здраве и това е част от медицинския стандарт в напредналите страни.

Липсата на специализирано обучение на пациентите с хронични заболявания, каквито са повече от възрастните хора, е една от причините за по-голямата честота на усложненията сред тях, на необходимостта от по-чести хоспитализации и като цяло за увеличаване на разходите за лечение и рехабилитация.