
тофус при подагра
Повод за настоящата статия са зачестилите случаи, при застудяване на времето, на дълго страдащи лица от болки по целия гръбначен стълб или ставите, третирани грешно като възпалителни заболявания на периферната нервна система (радикуло-полиневрити) или на ставите (артрити), като ревматизъм, ревматоиден полиартрит, но неповлияващи се от рутинните противоревматични и противовъзпалителни лекарства. Тези болни търсят алтернативни средства за спасение. В същност подаграта е домен на ендокринологията, като обменно-метаболитно нарушение на пикочната киселина в организма, но се проявява с неврологични или артрозни страдания, понякога и с кожни деструкции. Това е болест на лица, които си угаждат с червени месца, особено от дивеч, морски дарове. Така е страдал много нашият цар Фердинанд и не само.Затова болестта наричали „царска“. От подагра е страдал византийският император Константин IV, цар Петър Първи, Ахил, Едип, Александър Македонски, Кромуел, Микеланджело, Пушкин, Тургенев, Дарвин, Мопасан, Стендал, Колумб, Нютън, и др. Потърпевши са „хората на обилната трапеза“. Не са предпазени и вегетарианците, склонни да употребяват много бобови растения и техните семена, и други, за които ще споменем, поради нарушен баланс на ензима уриказа. Често пропускаме да изследваме пикочната киселина в кръвта.
През 150 г. Гален описва болестта „на разгулен живот, но и на наследственост“. През XVII век английският лекар Сиденхам прави първото класическо описание на болестта в „Трактат за подаграта“, а през 1883 г.колегата му Ярод установява, че количеството на пикочната киселина в кръвта е много завишено при тази болест.
Подаграта е болезнена форма на артрит - на големите стави (колене, рамене, тазобедрени) и на малките (междупрешленните ставички, но протича като радикулит, на нервните коренчета), на ставичките на дланите, стъпалата, глезените и лактите, мандибуларната (долночелюстната става), съпроводени и с парене, невралгична болка, а при някои и образуване на рани, особено на стъпалата, защото кристалите пикочна киселина пукат кожата и излизат от нея, предимно на гърба на дисталните открити части - стъпалата или дланите. Най-често реагират ставите на палеца на крака, който се подува и става мораво-черен, болезнен. Острите игловидни кристали предизвикват възпалението на ставите или се натрупват в нервните коренчета и меките тъкани, сухожилия. Това натрупване се нарича тофус. Случва се при болни с по-голямо производство на пикочна киселина (хиперурикемия), или при такива с бъбречни заболявания, които не успяват да изхвърлят в урината тази киселина.
Пикочната киселина може да се натрупа и в нервните коренчета и да предизвика невралгична болка, а натрупвайки се в бъбречния паренхим да предизвика образуване на камъни и нефропатия.
Епизод на подагра се нарича подагрозен пристъп и се проявява със силна болка, зачервяване, оток, сковаване на движенията, чувство, че ставата гори. Пристъпът може да продължи 1-2 седмици, да премине и болката да изчезне от само себе си.
Пикочната киселина е краен продукт на разграждане на пурините. За това съдейства ензимът уриказа/уратхидроксилаза, като превръща воднонеразтворимите пурини в разтворими. При липса на този ензим се развива подагра. Пикочната киселина повишава антиоксидантната активност на кръвната плазма. При намалена такава главният мозък покачва производството на пикочната киселина, т.е. саморазболява тялото от подагра.
Забранени храни
Пурините се съдържат в дивечовото месо, червено месо, карантия, салами, морски дарове, в бирата, бобови семена, грах, бакла. В субпродукти, подсладени храни и напитки (глюкозо-фруктозни сиропи, високо-фруктозен царевичен сироп), газирани напитки.
Да се избягват бобови растения, гъби, морски дарове, листни зеленчуци.
Кафето и витамин С помагат за разграждането на пикочната киселина.
Как да предотвратим обостряне на подаграта
Да се пие много вода, да не се пие алкохол, особено бира, и да не се консумират неразрешени храни, да се засили двигателната дейност: ходене, гимнастика.
Разрешени храни
Плодове и зеленчуци, млечни продукти, ядки и пълнозърнести храни, чиста вода. Може да се консумира сьомга, соеви продукти и вино. Предпочита се черен ориз, храни, съдържащи моно- и поли-ненаситени мастни киселини, като авокадо, риба, ядки. От месата да се избират белите. Полезна е консумацията на череши, диня, пъпеш, банан.
Виното не повишава риска за покачване на пикочната киселина.
Аспержи и спанак не съдържат пурини, т.е. консумирайте ги свободно. Спанакът не се препоръчва за хора, склонни да образуват камъни в бъбреците.
Предразполагащи фактори
Наследствена склонност към неправилна обмяна на пурините (включват се три гена), прием на някои лекарства, прекомерна консумация на алкохол и горепосочените храни, затлъстяване, високо кръвно налягане, употребява на диуретици и алфа- и бета-блокери, застойна сърдечна недостатъчност, нефрити, сънна апнея (освобождават се пурини от клетки с недостиг на кислород), полицитемия, отравяне с олово, хемолитична анемия, псориазис и трансплантация на органи, химиотерапия.
Подаграта се появява по-рано при мъжете. При мъжете е три пъти по-честа, отколкото при жените, при които може да се появи след менопауза.
Подаграта е почти постоянен спътник на диабета.
Подагрозните пристъпи се усилват при застудяване на времето, и затова страдат повече долните открити части на краката.
Диагноза
Базира се преди всичко на посочените симптоми и оплаквания.
Кръвните стойности на пикочната киселина са нормални до 360 милимол/л за жените и 420 ммол/л за мъжете.
Белите кръвни телца и СУЕ се покачват. Рентгеновата диагностика не различава подагрозните от другите артрити - не ни помага. Бихме разчитали на изследване на синовиална течност, изтеглена с пункция с игла и спринцовка от болезнено подути стави, при което се търсят под микроскоп, с поляризираща светлина, кристали на пикочна киселина. Пробата трябва да се изследва веднага след пункцията.
Диференциална диагноза правим със септичния (гноен) артрит, ревматоиден артрит, базалноклетъчен карцином.
Лечение
При пристъп на болка:
нестероидни противовъзпалителни средства: нимезил, мелоксикам, мелбек, ибупрофен, пироксикам, диклофенак, индометацин, еторококсиб, аркоксия, ксефокам (ксефо-рапид-оксикам).
Колхицин, цефаколхин (прави се от есенния минзухар Colchicum automnale, уриколитик); бензбромарон (наркарицин/уриколитик).
Фортекс гутрол (уриколитик, хранителна добавка).
Стероиди: метилпреднизолон, урбазон, флостерон, дипрофос, дексаметазон.
Пеглотиказа Krystexxa, еквивалент на уриказа, произведен от генномодифицирани ешерихия коли с етилов алкохол - за интравенозна инфузия на всеки две седмици.
При наличие на фокална инфекция се прилагат антибиотици.
В аптеките се предлагат и специални хранителни добавки.
Билки против подагра
Тинктура от борови пъпки, пъпки от топола, пъпки от бреза, турта;
Чай от брош, полски хвощ, миши уши, глог, коприва;
Сок от цикория, череши, стрък девесил, корен от репей. Концентрирани екстракти от тези билки се съдържат в лекарството подагрозон;
Екстракт от корени на глухарче.
Външно мазане на ставите с крем от черен оман, подагрин-сустагин, пчелна отрова.
Лечебни минерални води
За пиене са алкалните, с рН над 8.5: Горна баня, Наречен, Хисар, Момин проход, и др.
За къпане: освен гореизброените, и Велинград, Несебър.
Профилактика
В междупристъпните стадии, за предотвратяване на пристъпите на подагра, се използват: антиксантиноксидазни (алопуринол, милурит), фебуксостат (аденурик), урикозурици (пробенецид и сулфинпиразон или сувартар).
Не преяждайте, не препивайте!
Да се пази специалната диета и да се следят нивата на пикочната киселина в кръвта. При пристъп се вземат гореописаните препарати.
Вегетарианството е полезно, защото предоставя алкална храна, а при подагра е с хиперацидитет. Освен това плодовете и зеленчуците съдържат много витамин С и калий, желязо, цинк. Но не ви препоръчвам веганство. То крие рискове.