Подаграта е изключително болезнена, като в повечето случаи се засяга само една става и най-вече палецът на крака, но може да се засегнат и други стави.

При хронифициране подаграта може да премине в по-горни стави - глезена, коляното, лакътя, пръстите на ръцете. Появяват се така наречените тофи (бучици) в тъканите около ставата.

Подаграта е метаболитно (обменно) заболяване, известно също като хиперурикемия, при която пикочната киселина (урати) се отлагат в ставите. Известно е още като „болестта на богатите”, тъй като основният фактор за възникването и е прекаляване с месо, месни продукти и редовен прием на алкохолни напитки.
Пикочната киселина се образува при разграждането на белтъчни съединения, наречени пурини. Те се приемат основно с храната. Пикочната киселина се отделя основно през бъбреците в урината. Повишеното и ниво в кръвта се нарича хиперурикемия, която, както и подаграта, зачестяват с напредване на възрастта. Срещат се 4 пъти по-често при мъжете. Все пак трябва да се знае, че само между 10 и 20 на всеки 100 души с хиперурикемия развиват заболяването подагра.
Хиперурикемията не дава клинични оплаквания и може да се установи само с лабораторно изследване за количеството на пикочната киселина в кръвния серум. Важно е този показател да се следи редовно, особено при хора с установено или подозирано сърдечносъдово заболяване, затлъстяване, диабет, бъбречно заболяване, проблеми с щитовидната жлеза и при фамилна обремененост с хиперурикемия или подагра.
За хиперурикемия се говори при стойности над 360mol/l за жените и над 416mol/l за мъжете. При пациентите с хиперурикемия задължително трябва да се изследват: кръвната захар, холестерола, триглицеридите, креатининът и уреята.

Лечението е в диетата
Заболяването за съжаление е нелечимо, но състоянието може да се стабилизира с помощта на диета. Според специалистите на първо място е режимът на хранене. Това означава:
• Пациентът да се храни по едно и също време всеки ден по 4-5 пъти, без да преяжда, но и без да се ограничава в приема на различни позволени храни.
• Трябва да се избягват червените меса, животински вътрешности, месни бульони, агнешко, телешко и дивечово месо, морски дарове, някои видове риба (сьомга, херинга, скумрия, тон).
Допуска се, когато пациентът е в ремисия (затишие) умерена консумация на свинско, пилешко и заешко месо, яйца, гъби, грах, спанак, карфиол, мюсли, пшенични зародиши, овесени ядки, трици, соя и соеви продукти, растителни мазнини – зехтин, слънчогледово олио.
• Алкохолът, включително бирата, да се ограничи максимално.
• Без ограничения пациентите могат да приемат зеленчуци, като домати, чушки, краставици, тиквички, тиква, зеле, моркови, картофи, целина. Както и плодове, като череши, ягоди, боровинки, касис, грозде, ябълки, банани, праскови, диня и пъпеш.
• Млякото и млечните продукти е желателно да са с по-ниска масленост.
• И не на последно място – ако сърцето и бъбреците ви са наред, пийте не по-малко от 2 литра вода на ден.
Много често се налага, освен индивидуален хранителен режим, да се провежда и медикаментозно лечение с Милурит или Алодагра или Подагрол, назначено от лекар-специалист.