Нервна клетка и израстъци, обвити в миелин

Нервната система осъществява връзката на организма с външната среда, както и между отделните органи и системи.

Устройство

Подразделя се на
- Централна: главен и гръбначен мозък, скрити в костни „кутии“ - череп и гръбначен стълб;
- Периферна. Периферните нерви достигат до съответния отдалечен орган, прeминавайки през меки тъкани. Биват два вида: соматични-до телесен орган (а те: еферентни - двигателни, и аферентни – сетивни), и вегетативни („автономни“) - поддържат функцията на вътрешните органи.
Периферните нерви излизат или влизат в централната н.с. през чифтни нервни коренчета (радикули): 7 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 опашни, с толкова ганглии за чувствителните нерви, обединяват се в нервни сплитове (плексуси).
От главния мозък излизат 12 чифта черепчномозъчни нерви.

Заболяването на нервните коренчета се нарича радикулит, на ганглиите - ганглионит , на сплитовете - плексит, на отделни нерви - неврит, когато са засегнати повече нерви – полиневрит: полиневрити (с наличие на възпалителен процес) и полиневропатии (само деструкция на периферния нерв, без възпаление).

Причините
може да бъдат: травма, инфекции (вирусни или бактериални), Лаймска болест, херпес Зостер, вирус на Епщайн-Бар, хепатит В и С, проказа, дифтерия, ботулизъм, спин, ковид-19/, злокачествени или доброкачествени новообразувания, метаболитни заболявания (диабет, подагра, недоимък на витамини или минерали), бери-бери, пелагра, автоимунни заболявания, токсини, химиотерапия и някои лекарства.

Механизъм на увреждане
- При травма нервът е различно увреден (комоцио или трайно);
- Инфекциозните и токсични агенти унищожават клетките, миелина, и аксоните;
- При алкохолизма е комплексно: клетъчно-токсично действие на разградния продукт на алкохола – ацеталдехид, недоимъчно хранене, смутена чревна резорбция на витамини, особено В, и тяхното складиране в черния дроб, и увредената му детоксична функция;
- При диабетната полиневропатия, поради липса на инсулин и при нередовно вземане на антидиабетни средства глюкозата не се превръща в гликоген и други вещества, директно навлиза в големи и малки кръвоносни съдове и предизвиква увреждане на малките съдове за периферните нерви (разгражда се и миелинът, и аксоните). Като се запушат големите съдове на мозъка настъпва инсулт, а на сърдечните артерии - инфарт.

Симптоми
Обикновено оплакванията са двустранно симетрични: неутолими болки, изтръпване, мравучкане, парене, по-рядко-студенина, сърбеж, мускулно-сухожилни крампи, побледняване (бели, жълти или марморирани пръсти), почервеняване, посиняване, гангрена на тъканите, обезчувствяване - започващи от върха на пръстите на дланите и стъпалата, засилващи се през нощта, дизестезия – променен усет (на допир - като на болка, на топло - като студено, и обратно). При тежки случаи се засягат и двигателните влакна - потрепване на кожата над малките мускули, видима деструкция на кожата (тънка, с частични пигментации и одрасквания при разчесване), мускулна хипотрофия, нарушена походка - провлачване, тътрене на стъпалата, залитане, неустойчивост при ходене.
Изпускането на предмети и безсънните нощи, с неовладяема болка и крампи променят психиката.

Изследвания
Лекарят, освен преглед, може да направи ЕМГ (електромиография) и ЕНГ (електроневронография); Лумбална пункция (изследва се гръбначномозъчната течност - брой и вид на клетки); Оперативна биопсия.

Видове полиневропатии

1. Посттравматична, по-често от хронично травмиране на пръстите и дланите от еднотипно повтарящи се движения или вибриращи инструменти, със засягане на вегетативните влакна (т.н. „вегетативна“ полиневропатия), или директна травма върху ствола на нерв или разтягане (при изкълчване или счупване в стави и кости), особено болезнена при засягане на медианния, лъчевия нерви на ръцете, и малкопищялния нерв на краката. Тук ще споменем и Синдром на китката (каналис карпи тунел): страда медианният нерв, притиснат в тесния канал;

2. Инфекциозната полиневропатия: на фона на картината на инфекция с висока температура, болки по ставите и мускулите, бързо се появяват полиневритните увреждания: първо на краката, след това на ръцете, често и на дихателната мускулатура, а при Лаймската болест може да се засегнат и пирамидните пътища на централната н.с. и черепно-мозъчните нерви. При херпес Зостер по хода на нерва се появяват свръх болезнени мехурчета и болката е силна;

3. При злокачествени заболявания полиневропатиите са обменно-недоимъчни или токсични от съпътстващата химиотерапия и лъчетерапия;

4. Обменно-недоимъчни полиневропатии:

а. Диабетната полиневропатия обикновено предшества откриването на диабета. Чувстват се изтръпване, мравучкане, болки в крайниците или смущение на зрението. При 50% от диабетиците високата кръвна захар уврежда съдовете, нервите, очната ретина и макула, бъбреците, черния дроб, а те изпращат токсини (диабетна нефро-полирадикуло-ретино-вазопатия) и увреждат нервите, изпразващи пикочния мехур – инконтиненцио урине (“синдром на 5-те „Д“). Болките стават непоносими, увредените кръвоносни съдове предизвикват деструкция на кожата, гангрена, и принудителна ампутация на пръсти, пети, или части на крайниците;

б. Недоимъчна полиневропатия настъпва при липса на
- витамини В1 от полирания ориз (болестта бери-бери). Практически вече не се среща;
- ниацин В3+триптофан - недоимъчни полиневропатии се развивали в източно-азиатските народи и в северна Америка поради п употреба редимно на царевица;
- дефицит на витамин В12 и фолиева киселина при пернициозна анемия;
- недоимъчна невропатия при хроничен тиреоидит и други автоимунни заболявания: болестта на Сьогрен, Лупус, Гилен-Баре и др.;

5. Токсичните полиневропатии при отравяне с олово, арсен, живак у нас практически изчезнаха, поради подобряване на производствените процеси и неизползване на оловни букви в печатарството.
Основен проблем остават алкохолните полиненевропатии: освен хроничната етилова или по-злокачествената и бързо настъпваща метилова интоксикация, основна причина идва от недоимъчно хранене и недостатъчно приемане на витамини:В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), необходим за усвояването на въглехидратите, В3 (ниацин), В5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), В9 (фолиева киселина), В12 (цианкобаламин), В15 (пангамова киселина), В17 (амигдалин), с ранно показното редуциране на телесно тегло и в последствие - изтръпване и болки, започващи от дисталните части на крайниците, загуба на чувствителност тип „ръкавици“ и „чорапи“, необичайно усещане като забиващи се иглички и непоносимост на топлина, болезнена дизестезия (смесване на възприятията), крампи в прасците, мускулни спазми и мускулна атрофия, нарушено равновесие поради увреда на задните сетивни стълбци за дълбока сетивност . Развива се дисфагия – нарушено гълтане, дизартрия – неразбираем говор, хроничен гастрит, хепатит. Променя се психиката - стават боязливо депримирани или дизфорично-скандалнизиращи, с полова немощ, изпускат се по нужда.
Трудна е диференциацията на смесена полиневропатия – дибетна + алкохолна;

6.Наследствени демиелинизращи полиневропатии: Болест на Шарко-Мари, Рефсумна болест, Метахроматична левкодистрофия;

7. Синдром Гилен–Баре – с внезапна поява на мускулна слабост, като не може да стане, парализа на краката, ръцете, лицеви и дихателни междуребрени мускули, налагащо изкуствено дишане и интубация, внезапна загуба на рефлекси. Това е едно автоимунно заболяване, появяващо се най-често след чревна инфекция с Кампилобактер йеюни;

8. Хронична демиелинизираща възпалителна полиневропатия;

9. Лекарствена токсична дистална аксонална полиневропатия може да настъпи след лечение с талий, химиотерапия на злокачествени заболявания с цисплатина, таксоиди, сърдечносъдови - статини и амиодарон, някои антибиотици като залцитабин, диданозин, зидовудин, имуносупресори (талидомид), такролимус за лечение на атопичен дерматит, екзема, вителиго/ ХИНК (римифон)за ТБС.

Лечение

1. Да се отстрани причината: противовъзпалително лечение на инфекцията с не-стероидни и стероидни средства, антибиотици, сулфонамиди, плазмафереза, интравенозно имуноглобулини. Да се спрат токсичните лекарства. Да се спре злоупотребата с алкохол и тютюнопушене. Да се нормализира кръвната захар;

2. Метаболитни агенти и подобряващи притока на кръв: тиоктова (алфа-липоева киселина, тиогама, тиоктацид), инстенон, церебролизин, теофилини, актовегин, мексидол, цитофлавини; Витамини В: 1,2,3,5,6,9,12,15,17, невробекс, В-комплекс, милгама, келтикан и уримил, съдържащи уридин-монофосфат, В12 и фолиева киселина; магнезий.

4. Обезболяващи: обикновено използваните нестероидни противовъзпалителни средства не помагат за болката, а стероидите покачват кръвната захар.
Започва се най-напред с антидепресант.

5. Рефлексотерапия – иглоубождане, електроакупунктура и акупресура, транскутанна електрическа нервна стимулация за блокиране на болезния импулс от долу към главния мозък и стимулиране на организма сам да си произвежда опиоподобни обезболяващи, наречени ендорфини;

6. Екстрадермално лечение: много индивидуално, с мехлеми.

7.Физиотерапия: солукс, галванофореза с калиев йодид и лидокаин, бипулсатор, магнито-терапия, ултразвук, електростимулация, лечебна физкултура, масаж, специална гимнастика, физическа активност, грижа и масаж на стъпалата, специални обувки, хидромасажни вани;

8. Здравословно хранене;

9. Оперативно освобождаване на притиснатия нерв от счупена кост или разрязване на карпалния лигамент при Синдром на Каналис карпи.