„Винаги съм била здраво дете, не съм боледувала, не съм пила лекарства. През бременността започнах да получавам много отоци. Отдавах го на бременността. Шест месеца след като родих, един ден спрях да виждам. Виждах само силуети. Оказа се, че съм вдигнала кръвното. Обикалях специалисти, за да открия причината. Очната лекарка ме попита прегледала ли съм си бъбреците. Когато отидох на нефролог се оказа, че имам Хронично бъбречно заболяване в много напреднала фаза. Казаха ми: Късно е, лечение няма. Търси си роднина за донор на бъбрек или ще живееш на диализа. Изкарах няколко месеца на диализа. Нямах никакви сили. Беше ми много трудно въобще да си гледам бебето. Имах много отоци. Имах и вода в белия дроб и спях седнала. Но поне можех да правя диализата вкъщи. Иначе си вързан с часове за един апарат. Но диализата е поддържаща терапия, тя не е лечение. Имах късмет да получа трансплантация на бъбрек“ – това е историята на една млада пациентка, която е водила здравословен живот и при която нищо не е сигнализирало, че ще получи увреда на бъбреците. Адвокат Христина Николова, въз основа на опита си, който е придобила като пациент, става в последствие председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Колкото по-рано бъде открито Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), толкова по-добра е прогнозата. Но тъй като в ранните етапи то протича безсимтомно, за съжаление у нас, където профилактиката не е добре застъпена, то често се открива в късен етап. В ранните етапи вече има съвременни лечения и човек няма да стигне до Хронична бъбречна недостатъчност, при която единствената надежда е трансплантация, а единственото, което поддържа живота, е диализа. Затова всички хора с диабет, високо кръвно налягане, сърдечносъдово заболяване, наднормено тегло, генетични заболявания, трябва редовно да правят профилактични изследвания, тъй като са в риск да развият Хронично бъбречно заболяване. Бъбреците и сърцето са свързани. Увредата на единия орган води до увреда на другия.
Добрата новина: Министерството на здравеопазването е осигурило два нови теста, които определят състоянието на бъбреците.
Проблемът: те не са за всички нуждаещи се пациенти.

Това стана ясно по време на пресконференция по повод Световния ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“, осъществена със съдействието на АстраЗенека България. На събитието присъстваха още проф. д-р Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация, и доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Новите тестове

eGFR - Кръвен тест за серумен креатинин. Креатининът е отпаден продукт във вашата кръв, който идва от мускулната активност. Обикновено се отстранява от кръвна през бъбреците. Когато функцията на бъбреците се забавя, нивата на креатинин в кръвта растат. Вашият лекар ще използва стойностите на креатинина, за да изчисли скоростта на гломерулна филтрация (GFR), даваща ивформация за състоянието на бъбреците.

UACR – Уринен тест за наличие на албумин. Това е протеин, който се намира в кръвта. Здравият бъбрек не позволява на албумина да мине в урината. При увреждане на бъбреците албуминът преминава в урината., което се нарича албуминурия и е най-ранният признак на ХБЗ. Повишеният UACR може да бъде знак за ранна бъбречна увреда, дори преди намаляването на eGFR.
За здрави пациенти изследванията влизат веднъж на 5 години в пакета профилактични изследвания на кръв и урина.

Особено важни са за пациентите със захарен диабет и артериална хипертония, които са с повишен риск от проблеми с бъбреците.
Очаква се в близките седмици в лабораториите в цялата страна в резултатите на пациентите автоматично да излиза показателят изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR). eGFR е най-добрият общ индекс за измерване на бъбречната функция. Той дава по-точна оценка за функцията на бъбреците, отколкото креатинина в кръвта, тъй като взима под внимание и фактори като възраст и пол. eGFR е чувствителен и може да помогне за откриването на ХБЗ в ранните стадии, когато са налице малки промени в бъбречната функция, които серумният креатинин може да не улови. eGFR <60 ml/min. е сигнал за нарушена бъбречна функция и бележи етап 3а на ХБЗ, когато все още бъбреците подлежат на лечение.
Според доц. Киров въвеждането на тестовете е голяма крачка напред в диагностиката на ХБЗ. „За съжаление обаче UACR не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат съобразена с актуалните световни критерии диагностика на ХБЗ.
„Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR<60 ml/min. и/или UACR >30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, каза проф. Борис Богов.

За да сте здрави, лекарите дават 4 основни правила:
● Хранете се здравословно.
● Движете се, поддържайте добра форма.
● Проследявайте кръвното си налягане.
● Контролирайте кръвната си захар.