Спазването на правилата за помощ при пътно-транспортни произшествия е от основно значение за спасяване на живота на пострадалите. Първата задача за оказване на бърза помощ е бързото ориентиране за степента на увреждане на пострадалите и вида на травмата. В случай на необходимост от незабавни съживителни мероприятия трябва да се започне с тях, преди пострадалите да са изнесени от превозното средство. Ако няма показание за незабавни съживителни мерки (изкуствено дишане, спиране на масивно кръвотечение и други), трябва да се поставят на предвиденото от правилника разстояние предупредителни триъгълни или други знаци. Ето защо е важно да бъдат привлечени повече хора за оказване на помощта.

Ако в срок от 3-4 минути се окаже резултатна помощ, съществува реална възможност за спасяване на човешки живот.
Правилното положение на пострадалите след изваждане от возилото е от голямо значение, защото при нарушение на кръвообращението поради кръвозагуба или застой в периферните кръвоносни съдове трябва да се улесни притокът на кръв към сърцето. Това налага поставяне на пострадалия в хоризонтално положение, при нужда и с повдигане на долните му крайници с 10-20 см.

При хора в безсъзнание или загубени защитни рефлекси поставянето в положение легнал на гръб е опасно, поради възможността от попадане на различни материи в дихателната система. Затова в случая се препоръчва поставянето на т. н. странично стабилно положение.
Изкуственото дишане и външният масаж на сърцето най-добре се извършват в хоризонтално положение при пострадали, които лежат по гръб.

Помощта на пострадалите при ПТП, освен медицинска, е и транспортна, което ще рече, че е необходима правилна ориентация и при транспортирането на пострадалите. Това поставя пред оказващите спешна помощ за решаване на следните въпроси:

Кога да бъдат транспортирани пострадалите?
В какво най-подходящо състояние трябва да бъдат пострадалите?
С какво превозно средство да се транспортират?

За да се отговори правилно на първия въпрос трябва да се направи компетентно категоризиране на ранените според тежестта, локализацията и обема на контузията, нараняването и общото състояние. В това отношение:
За леко ранени се смятат пострадали, които не са изпаднали в безсъзнание. Обикновено те са претърпели слаб или умерено силен удар и са получили контузия, охлузване на кожата или повърхностни наранявания. След оказване на спешна медицинска помощ могат да бъдат превозени до лечебното заведение с всякакъв вид моторно превозно средство в седнало положение без придружител. Не се допуска превозване на леко ранени с мотоциклет или мотопед.

Средно тежко ранени са тези пострадали, които за различен по-продължителен период от време са били в безсъзнание. Те се поставят задължително легнали по гръб при осигурено непрекъснато наблюдение, но след оказване на спешна помощ, до пристигане на спешна лекарска такава за стабилизиране на състоянието им, ако това се налага.

При хора в безсъзнание, с травми на лицето или при поява у някои на повръщане, веднага се предпочита поставянето им в странично стабилно положение. Пострадалите от тази група е забранено да бъдат транспортирани с лек автомобил.

Препоръчват се за целта лекотоварните автомобили, платформите на товарните автомобили, микробуси или автобусите. Безспорно предимство има специализираният медицински транспорт, респективно линейките.

За тежко ранени се приемат пострадалите в безсъзнание, но без чувствително нарушение на дишането и кръвообращението; в безсъзнание или в съзнание със значителни травми и наранявания, но с отслабнало дишане и нарушено кръвообращение; получили тежки съчетани или комбинирани наранявания на повече места по тялото. Те обаче не трябва да се транспортират незабавно след ПТП, защото веднага се нуждаят от много грижи и компетентно оказване на спешна медицинска помощ, след което се оставят задължително в странично стабилно положение и непрекъснато наблюдение.

С оглед намаляване и облекчаване на болките се налага под наранената област да се поставя мека подложка (възглавница, прегънати дрехи, одеяло и други). При значително кръвотечение привързаният или пристегнат крайник се поставя нависоко, над нивото на сърцето.

Положенията за транспортиране на пострадалите са както следва:
Безсъзнание - Стабилно странично положение.
Съмнение за счупване на гръбначния стълб и таза - По гръб.
Черепно-мозъчна травма - По гръб с подлагане под главата.
Шок – Главата се държи с 10-15 градуса по-ниско от тялото, за да се осигури кръв за мозъка, сърцето и белите дробове.
При дихателна недостатъчност, вероятен оток на белия дроб - Издигнати глава и гръден кош.
Остри коремни наранявания – Повдигната глава, а под коленете се слагат одеяло или дрехи.
Нараняване на лицето и челюстите - Положение по корем, с подложки под челото и под гръдния кош.
Привидно леко наранени. Такива пострадали по погрешка могат да бъдат определени като леко ранени, но впоследствие могат да настъпят фатални последици, поради неоткрити травми, като например счупване на гръбнака и други. Ето защо винаги е необходима точна и бърза преценка за тежестта на катастрофата.

Съвременната медицинска наука е категорична, че тежките, а и леките ПТП могат да бъдат предотвратени, ако шофьорите не употребяват медикаменти, повлияващи кормуването. Естествено, че на първо място това са наркотиците и алкохолът. Освен тях обаче има и други:
- Успокояващи или транквилизиращи средства. Такива са транквилан, невролакс, атаракс, диазепан, елениум и други;
- Невролептици. Това са голяма група лекарства, предназначени за лечение на тежки психически заболявания. Не бива обаче да се забравя, че по начало психично болните не трябва да шофират!
- Психостимуланти. Тук спадат известната група на амфетамините, центрофеноксин, психоформин и много други.
- Сънотворни лекарства. Фенобарбитал (луминал), радедорм, нитразепам и т. н.
- Антихистаминови средства. Предписват се при редица алергични състояния (антихистамин, димедрол, медрин, антиалерзин и други).
Съществуват и много лекарства, които са опасни за кормуване. Ето защо при необходимост от лекарствено лечение шофьорите трябва задължително да се консултират с лекари.

Какво трябва да има в аптечката
За оказване на професионална и спешна долекарска помощ от особено значение е наличието на т. н. автомобилна аптечка. За целта от МЗ е определено професионално съдържание на тази аптечка:
Гумена тръба (т.нар. есмарх) – 1 брой
Триъгълна кърпа – 1 брой
Личен превързочен пакет – 1 брой
Бинт – 10/10 – 1 брой
Бинт – 5/5 – 1 брой
Марля пакет – 1 брой
Памук пакет – 10 грама – 1 брой
Левкопласт – 1 брой
Паратрамол кутийка – 1 брой (нов аналгетик)
Аналгин кутийка – 1 брой
Йодасепт – 50 мл
Амоняк – 30 мл
Кислородна вода – 100 мл
Риванол – 100 мл
Шини малки – 1 брой

Освен всичко описано по-горе много ми се иска да направя и няколко предложения: В курсовете за подготовка на шофьори да се включи и кратка долекарска подготовка за поведение при травми. В изпита за правоспособност да се включат и въпроси за долекарска помощ.