В медицинската практика влезе в действие едно ново понятие – прехипертония. Какво означава това? Отговор на въпроса дава становището на Американския комитет за поведение при артериална хипертония и Европейското дружество по хипертония. Специалистите в тази област са създали съвременен алгоритъм, според който нормалното кръвно налягане е това, чиито стойности са около и малко над 120/80 мм живачен стълб. От 120/80 до 140/90 мм се приема като нормално високо кръвно налягане. Над тези стойности вече става дума за хипертония.

Артериалната хипертония вече е глобална епидемия. Днес тя засяга една четвърт от населението на света и е причина за смъртта на близо 7,5 милиона жители на Земята годишно. Прогнозите обаче са още по-мрачни. Всъщност хипертонията е най-опасният и значим рисков фактор в световен мащаб. По данни на Българската лига по хипертония заболяването е причина за едно от най-значимите усложнения – т. нар. предсърдно мъждене. Именно то е главната причина за 72% от мозъчните инсулти, 82% от хроничните бъбречни заболявания, 77% от захарния диабет, тип 2, 71% от сърдечната недостатъчност, 73% от случаите на гръдна жаба (стенокардия) и на 62% от случаите с метаболитни заболявания.
Контролът на артериалната хипертония е голямо предизвикателство пред съвременната медицина. В този смисъл новото понятие прехипертония е въведено като символ на профилактиката и ранната борба със самата хипертония.

Прехпертонията е характерна за младата възраст. В механизма на нейното развитие са залегнали намалената еластичност на кръвоносните съдове. Прехипертонията е пряко свързана и с мозъчния инсулт, с някои промени в мозъчните клетки.

Що се касае до връзката със сърдечносъдовия риск, прехипертонията е директен и недвусмислен сигнал за възникването му. Проследяването й е част от изключително важната задача за охарактеризиране на степента на хипертонията и за обследване на общия сърдечносъдов риск. Именно тази е базата, въз основа на която се вземат всички решения, свързани с профилактиката и лечението на пациента.

Всъщност профилактиката се състои в щателно проследяване на състоянието на периферните кръвоносни съдове, на сърцето, на бъбреците, главния мозък и т. н. Това е така, защото на практика артериалната хипертония не е самостоятелно изолирано заболяване. Тя е свързана най-често като първопричини за болестните промени в тези органи. Хората с дългогодишна хипертония са изложени на голям сърдечносъдов риск, а наред с това страдат от метаболитен синдром, могат да имат бъбречно заболяване, очни увреждания и други. Как обаче у нас, при наличието на такива непрофесионални и бюрократични недомислици като делегирани бюджети клинични пътеки за лечение само на едно заболяване българският лекар да реагира адекватно и навреме, за да помогне на своите пациенти?

Случаят с Даная и избягване на лечението със скъпите, но животоспасяващи биотехнологични препарати говорят достатъчно ясно. Този въпрос звучи особено сериозно в светлината на факта, че световните специалисти наблягат на лечението на състоянието, предшестващо същинската хипертония, т. е. на лечението на прехипертонията. Според тях най-добре е при ранно откриване на преипертония да се прилагат медикаменти от групата на т. нар. АСЕ инхибитори или от т. нар. ангиотензинрецепторни блокери (АРБ) или накратко сартани.

Асе-инхибиторите или още инхибитори на ангиотензин конвертиращия (променящия) ензим имат подчертана антихипертензивна активност, свързан с повлияване на нарушенията на функциите на т. нар. РАС система. В наше време вече е доказано, че системата РАС или по-точно ренин-ангиотензиновата система е ключов фактор в развитието на хипертонията. Ефектът на покачване на кръвното налягане се осъществява по пътя на непосредствено свиване (исхемия) на кръвоносните съдове. Исхемията на кръвоносните съдове на бъбреците предизвиква отделянето на фермента ренин, който се съединява с кръвните белтъци и се превръща в ангиотензин. Ето защо, освен понижаване на кръвното налягане, тези лекарства проявяват и органопротективен ефект върху кръвоносните съдове, миокарда, бъбреците и особено при сърдечна недостатъчност, при диабет тип 2. Особено впечатляващ е ефектът им по отношение на терминалната бъбречна недостатъчност, чиято поява намаляват с 28 на сто. Представители: Еналаприл (Енап), Рамиприл, Лизиноприл, Парондоприл и много други.

Ангиотензин II рецепторните блокери (АРБ) са показани като алтернатива на АСЕ инхибиторите за лечение на прехипертонията и хипертонията, сърдечната недостатъчност, след прекаран миокарден инфаркт, диабетна нефропатия, в случаите, когато пациентите не понасят АСЕ инхибиторите или не реагират на тях. Доказано е, че АРБ имат нефропротективно предпазване на бъбреците (влияние, което надхвърля ефекта на понижение на кръвното налягане). Представители: Хосарпин, Телмисаритан, Епросартан и други.

Специалистите от Световната здравна организация за профилактика на прехипертонията препоръчват освен медикаментозното лечение и немедикаментозни мерки, свеждащи се до намаляване на наднормената телесна маса, намаляване на консумацията на алкохол, спиране на тютюнопушенето, повишаване на физическата активност и ограничен прием на готварска сол. Когато се спазва този режим, но не се постига хипотензивен ефект в рамките на един месец от провеждането му се препоръчва при лица с наследствени рискови фактори като фамилна обремененост от съдови заболявания и артериална хипертония, диабет, повишено количество на липидите (мастите) в кръвта и други да се премине към медикаментозна терапия с препоръчаните АСЕ инхибитори или АРБ.