Едно от най-неприятните хронични възпалителни заболявания е хроничната обструктивна белодробна болест
(ХОББ)
Обструктивна означава запушване, задръстване, т.е. непроходимост на въздушните пътища. ХОББ по същество е изява на хроничен бронхит и/или белодробен емфизем, съпроводен с хронично запушване на дихателните пътища. Обструкцията, с малки изключения, обикновено прогресира.
Характерът и болестният процес определят и различните форми, под които протича заболяването. Що се отнася до неговите симптоми, те са хронична кашлица, при която се отделят храчки, а също хриптене и задух.
Най-много са болните, при които се съчетават двата процеса – хроничен бронхит и белодробен емфизем. В зависимост от това кой от двата процеса преобладава, се различават две основни форми на ХОББ – бронхитна и емфиземна.
Страдащите от заболяването се оплакват от хронична продуктивна кашлица с отделяне на храчки, ускорено дишане с пуфкане, сини устни и с участието на допълнителна дихателна мускулатура.
Лечението се провежда с противовъзпалителни и бронхоразширяващи средства, назначени от специалист. При нужда се извършва и корекция на съпровождащите заболяването патофизиологични нарушения като белодробна хипертония, белодробно сърце, намален приток на кислород и др.
Диспансерен контрол, съпроводен от съответен режим, хранене и болнично лечение. Свързан е и с обучението на болните и техните близки.
Особено важно е болните от ХОББ да поддържат нормално тегло. Те не бива да поемат големи количества храна наведнъж и трябва да спазват специална диета, като се препоръчва дневният порцион да бъде богат на витамини и беден на въглехидрати. Прекомерната употреба на белтъчини засилва потребността от кислород.
Дали се налага болнично лечение? Само лекуващият лекар може да прецени въз основа на оплакванията и резултатите от лабораторните изследвания. Важни показатели са задълбочаващият се задух, посиняване на устните, честотата на дишането (над 25 вдишвания в минута), сърцебиенето – над 100 удара в минута.

Бронхиектазна болест 
Бронхиектазиите са хронично възпалително белодробно заболяване, което се характеризира с необратимо разширение на бронхите. В повечето случаи болният отделя гнойни храчки. Когато брохиектазиите се инфектират или се появи кръвоизлив, заболяването се означава от лекаря като бронхиектазна болест.
Тя може да се прояви в мека форма – в този случай протича със слабо изразена кашлица и с оскъдни, предимно слузни храчки. Средно тяхната форма с характеризира с чести рецидиви (повторения) и със значителни функционални смущения. При тежката форма на преден план излизат симптомите на белодробна гнойна болест. Общото състояние на болния е силно нарушено. За лечение се прилагат комбинирани антибиотици, климатотерапия (сух климат), масаж, лечебна физкултура, инхалации.

Синдром на остро разстройство на дишането при възрастни 
Представлява остра дихателна недостатъчност, която е реакция на белите дробове при наличие на други, най-често белодробни заболявания. Синдромът се определя като дифузно белодробно увреждане, което води до белодробен оток (който обаче не е от сърдечен произход) и до остра дихателна недостатъчност. Наблюдава се при всички възрастови групи над 60 години и протича като дихателна драма.
Най-важната проява на заболяването е острият недостиг на кислород. То протича различно. Най-ранните прояви са започващ постепенен прогресиращ задух и ускорено дишане. Състоянието на болния постепенно се влошава. Главната цел на лечението е да се намали кислородната недостатъчност.

Кръвохрачене
Кръвохраченето е неспецифична проява на много белодробни заболявания: Инфекции (туберкулоза, пневмония, белодробен абсцес, бронхит), тумори, сърдечносъдови заболявания (сърдечен порок, белодробна тромбоза), автоимунни болести. В някои случаи причината за кръвохраченето остава неизяснена.
Диагнозата на заболяването, причинило кръвохраченето, се поставя след комплексни изследвания. Целта е да се изясни дали кървенето е от белите дробове. Други възможни източници са гастроинтестиналният тракт, носните кухини и фаринксът.
Обикновено е трудно да се определи количеството на загубена кръв. При кръвохрачене болният трябва да се постави в състояние на покой, при това той трябва да лежи на страната, от която идва кръвоизливът. Наложителна ае спешна хоспитализация.