Проф. д-р Иван Груев, д.м., е специалист по вътрешни болести и кардиология. Има защитена докторска дисертация, свързана с ролята на хроничното възпаление за развитие на атеросклерозата. Преминава през всички етапи на квалификация и атестация – доцент, професор, член на научни дружества у нас и в чужбина. Избран е за бъдещ председател на Дружество на кардиолозите в България – мандат 2026-2028 г. Има над 100 публикации в научни списания, 30 от които в чуждестранни издания. Вярва, че здравеопазването трябва да се занимава повече с опазване на здравето на хората и по-малко с лечение на болести и усложнения. Затова предпочитаната му сфера на работа е превантивната и спортна кардиология.
- Проф. Груев, през май предстои кампания с безплатни прегледи за предсърдно мъждене. Какво представлява то и защо толкова много хора не разбират, че го имат?
- Предсърдното мъждене е неравномерен сърдечен ритъм, който се дължи на загубата на нормалния синусов ритъм. Предсърдията започват да се съкращават хаотично, а ритъмът се предава към камерите с различна честота.
Много хора не разбират, че имат предсърдно мъждене, просто защото не посещават лекар. Аритмията може лесно да бъде засечена при измерване на кръвното налягане или на пулса. Повечето съвременни електронни апарати дори дават индикация за наличие на предсърдно мъждене. При такъв сигнал е важно незабавно да се потърси лекар, да се направи електрокардиограма и да се установи аритмията, за да се предприемат необходимите мерки за лечение. Освен че е неприятно като усещане, предсърдното мъждене крие сериозни рискове – най-вече от образуване на тромби в лявото предсърдие и от мозъчен инсулт.
- Какво точно усеща човек с предсърдно мъждене? Кое трябва да го накара да потърси лекарска помощ?
- За съжаление някои хора не усещат абсолютно нищо. Други изпитват сърцебиене, неравномерен или ускорен сърдечен ритъм. Често се наблюдава и намаляване на физическия капацитет, защото предсърдията не се съкращават нормално, сърцето изпомпва по-малко кръв и се губят около 15% от сърдечния дебит.
- Всяко сърцебиене ли е предсърдно мъждене?
- Разбира се, че не. Именно затова е необходимо нарушението в ритъма да бъде регистрирано с електрокардиограма и разчетено от компетентен специалист.
- Всяко предсърдно мъждене ли е опасно?
- Всяко предсърдно мъждене изисква диагностично уточняване и оценка на риска. Изолиран случай на предсърдно мъждене при млад човек без никакви рискови фактори може да не бъде опасен. Но при човек над 65 години, особено ако има артериална хипертония, диабет и други придружаващи рискови фактори, то може да бъде много опасно. Рискът от мозъчен инсулт нараства пет пъти! Значение имат честотата и продължителността на епизодите, както и общото състояние на пациента. Но е по-добре предсърдното мъждене да се третира като потенциално опасно и да се потърси лекарска помощ, отколкото да се неглижира.
- Каква е причината рискът от инсулт да се увеличава?
- Причината е образуването на тромби в лявото предсърдие, най-често в т.нар. ухо на лявото предсърдие. Ако част от такъв тромб се откъсне, тя най-често достига до мозъка и причинява мозъчен инсулт.
- Може ли стресът, недоспиването или начинът ни на живот да отключат предсърдно мъждене, дори при иначе здраво сърце?
- Нездравословният начин на живот предполага наличие на рискови фактори и може да отключи предсърдно мъждене. То се среща и при хора, които водят здравословен начин на живот – например активно спортуващи. При тях предсърдното мъждене се наблюдава по-често, отколкото при неспортуващите. Добрата новина е, че рискът от инсулт при тях обикновено е по-нисък, тъй като липсват други съпътстващи рискови фактори.
- Кои хора трябва да се включат в кампанията с безплатни прегледи? Кои са в зоната на най-високия риск?
- При всички положения по-възрастните пациенти са с по-висок риск. Също така и пациентите с придружаващи заболявания – захарен диабет, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, както и хората със заболявания на щитовидната жлеза.
- При мъжете или при жените рискът е по-голям?
- Рискът е сходен и при двата пола. В по-старите рискови калкулатори женският пол се отчиташе като допълнителен фактор, но това вече не е така. По-важни са наличието на придружаващи заболявания, възрастта, останалите рискови фактори и дали пациентът вече е преживял мозъчно-съдов инцидент.
- Възможно ли е предсърдното мъждене да съществува самостоятелно, без връзка с други заболявания?
- Да, възможно е, но това се случва сравнително рядко. В повечето случаи предсърдното мъждене е свързано с някое от посочените заболявания или рискови фактори.
- Възможно ли е рискът да се намали, ако предсърдното мъждене бъде установено навреме?
- Да, възможно е. В такива случаи се предписват т.нар. антикоагуланти – лекарства, които значително намаляват риска от образуване на тромби. Възможно е също така да се назначат антиаритмични медикаменти, които да възстановят и поддържат синусовия ритъм. Съвременното лечение включва и радиофреквентна аблация – интервенционален метод, при който чрез електрофизиологично изследване се изолират и елиминират патологичните огнища на аритмията в предсърдията, най-често около белодробните вени.
- Как съвременната кардиология промени лечението на предсърдното мъждене – има ли днес решения, които преди две десетилетия бяха немислими?
- Съвременното лечение е катетърната аблация. Съществуват различни методи – най-често радиофреквентна аблация, но също и криоаблация, при която се използва студова енергия, както и други видове енергия. Напредъкът в тази област е значителен и успеваемостта е много висока. Разполагаме и с ефективни антиаритмични медикаменти. Пациентите с продължителни епизоди на предсърдно мъждене и повишен риск трябва да приемат антикоагуланти, за да се намали вероятността от образуване на тромби.
Преди две десетилетия тези методи бяха в началото на своето развитие. Днес те са стандартна и рутинна практика във всяка електрофизиологична лаборатория.
– Ще споделя мисъл на един Ваш колега: Хората се страхуват от рак, но умират от сърце. По данни на статистиката 60% от смъртните случаи се дължат на сърдечносъдови заболявания. Къде генерално бъркаме и какво трябва да направим?
- Най-вече в превенцията. Разбира се, в България статистиката донякъде е изкривена, защото всяка смърт, настъпила в домашни условия, често се записва като остра сърдечносъдова или дихателна недостатъчност, без винаги да е напълно ясно дали това е действителната причина, тъй като не във всички случаи се извършва аутопсия.
Факт е обаче, че в България средната продължителност на живота, особено при мъжете, е значително по-ниска. Това се дължи най-вече на неглижирането на рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания. А те са добре известни – артериална хипертония, диабет, висок холестерол, тютюнопушене, наднормено тегло и обездвижване. Към рисковите фактори за инсулт трябва да добавим и предсърдното мъждене.
Ако тези състояния бъдат откривани навреме – още на ниво рискови фактори – и се лекуват според съвременните медицински ръководства, средната продължителност на живота в България би могла да достигне средноевропейските нива, които са над 80 години. В България тя е около 74 години за мъжете и около 79 години за жените. Това ясно показва, че живеем по-кратко от повечето европейски народи, особено мъжете. И основната причина е липсата на ефективна превенция.
– Каква част от превенцията е в ръцете на самия пациент?
- По-голямата част. Ако човек познава рисковите фактори, посещава ежегодно профилактични прегледи и при отклонения активно търси лекарска консултация, той може значително да намали риска си.
Най-важното е да промени начина си на живот – да се храни здравословно, да не пуши, да поддържа нормално тегло и да бъде физически активен. Голяма част от превенцията е именно в ръцете на пациента. За съжаление в България здравната култура все още е много ниска.
На 28 май в 11 града в България започват безплатни прегледи за предсърдно мъждене. Те са част от Националната кампания „Запази ритъма на живота“ на Института за здравно образование. За прегледите се записват хора с повишен риск и без поставена диагноза.
Записването е онлайн, на сайта www.healthedu.eu и на тел. 070010126 всеки делничен ден от 17 до 19 часа, на цена на градски разговор, според тарифния план за мобилни мрежи.