Проф. д-р Йото Йотов, д.м. е специалист по вътрешни болести, кардиология, социална медицина и здравен мениджмънт. Завежда Отделение по неинвазивна кардиология при Втора Клиника по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ и е заместник декан на Факултет по медицина и преподавател в МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“, Варна. Има над 150 публикации и участия в национални и международни списания и форуми. Основните му научни разработки са в областта на исхемичната болест при жени, превантивна кардиология, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания.

- Какви са симптомите на сърдечната недостатъчност и в каква възраст най-често се проявяват?

- Сърдечната недостатъчност (СН) е синдром, който се характеризира с определени симптоми и клинични белези. Най-типичните оплаквания за сърдечна недостатъчност са: задух и недостиг на въздух при физически усилия и при по-напреднали случаи – и в покой. Пациентите използват по-голям брой възглавници, появява се суха кашлица в легнало положение. Те чувстват все по-голяма умора при обичайни усилия до степен да не могат да извършват каквато и да е физическа активност. Явява се подуване на краката най-напред в долната си част (глезени, подбедрици), а по-късно то може да обхване и цялото тяло; подуване на корема и на вените на шията. Пониженото кръвоснабдяване на мозъка може да причини загуба на памет или объркване, а също и проблеми с концентрацията и бдителността. Среща се посиняване на устни, уши и други крайни части на тялото. Понякога има намаление в уринирането или пък засилено уриниране през нощта. Телесното тегло се увеличава поради задръжка на течности, но в крайните фази от заболяването болните отслабват драстично със значителна загуба на мускулна маса.
СН е заболяване, чиято честота нараства с възрастта, макар че може да се срещне в млада възраст и дори при деца с вродени сърдечни малформации. Обичайно честотата на СН в обществото е 1-2%, но във възрастова група над 80 год. тя се увеличава до 10% от всички на тази възраст. Тя е най-честата причина за болнично лечение в развитите страни при лица над 65 години. СН има лоша прогноза – 5-годишната преживяемост след поява на симптомите е едва малко над 50% и смъртността от СН надхвърля тази от значителна част от раковите заболявания при мъжете и жените. Ето защо ранното откриване и лечение на болните със СН е от първостепенно значение.

- Кои са заболяванията, които могат да провокират сърдечна недостатъчност? Ако страдаме от някое от тези хронични заболявания, бихме ли могли да избегнем сърдечно недостатъчност, вземайки някакви превантивни мерки, и ако да - какви?

- Вече стана дума, че СН е клиничен синдром, а не отделно заболяване. Тя се предизвиква от различни заболявания. Най-честата причина за СН все още е исхемичната болест на сърцето, особено при по-възрастните пациенти. Но при по-млади болни развитие на остър миокарден инфаркт може много по-бързо и по-драматично да доведе до прояви на СН отколкото при болен над 80 год. Друга честа причина са заболявания на клапите на сърцето, вродени и придобити, прекарано възпаление на сърцето, някои токсични вещества, като алкохол, лекарства (за лечение на онкологични заболявания), наркотични вещества и други, някои генетични нарушения. До СН, обаче, могат да доведат и често срещани заболявания, като артериалната хипертония (високо кръвно налягане), захарен диабет, хронични белодробни страдания, ендокринологични заболявания, напр. на щитовидната жлеза, хронична анемия и др. Тези причинни фактори се срещат по-често при възрастните болни, където честотата на съпътстващите заболявания е по-висока. Те водят предимно до развитие на подвид на СН, известен като СН със запазена изтласкна фракция, при който помпената функция на сърцето не е нарушена.

Съвременната класификация на СН от 2021 г. градира тежестта на заболяването в четири степени. При първата степен А, въобще няма оплаквания или промени в сърцето, а са налице само рискови фактори за развитие на СН. Тук влизат високото кръвно налягане, диабетът, затлъстяването, предсърдното мъждене, излагане на кардиотоксини, фамилна обремененост, наличие на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) и други. Това подсказва, че превенцията на СН се свързва с контрол на рисковете. Например нормализирането на кръвното налягане, добрият контрол на диабета, спиране на прекомерна консумация на алкохол, тютюнопушене и на други токсични вещества ще отложи или напълно премахне възможността за развитие на СН. Намаляването на нивата на холестерола, недопускане на наднормено тегло, здравословно хранене и повече физически упражнения ще доведат до по-малка възможност за развитие на ССЗ, а оттам – до по-рядко развитие на СН.

- Човек със сърдечна недостатъчност се чувства уморен. Добре ли е да извършва някакви физически упражнения и какви ще препоръчате?

- Едни от най-важните, но доста неспецифични, симптоми на СН, са мускулната умора и намаленият физически капацитет. Колкото по-тежка е СН, толкова тази умора нараства, до невъзможност да се извършат елементарни физически усилия, като ходене до тоалетна, оправяне на легло, извървяване на няколко метра. Затова в общия план на лечение на СН, определянето на степента на физическа активност е от съществено значение. Указанията за физическа активност при болните със СН са и в двете посоки. При лицата само с рисковите фактори за развитие на СН или в ранните стадии от развитие, особено във фаза на относителна стабилност, лекарите препоръчваме и стимулираме умерената физическа активност. При този тип физическо усилие се достигат 40-80% от максималната кислородна консумация. Предпочитат се аеробните дейности. Това включва ходене пеша със скорост 4-6 км в час, леки танци, каране на велосипед по равно или по лек наклон, косене с косачка, домашна работа, спорт, като игра на волейбол, тенис по двойки, и др. Може да се извършват и леки до умерени силови упражнения, като вдигане на леки тежести, йога и др. Препоръките са тези физически дейности да се извършват поне 3-5 пъти седмично с продължителност поне 30 минути на всяко действие, като седмично трябва да се постигнат поне 150 минути активности.
При по-напреднала СН или при обостряне на симптомите физическата активност се ограничава за по-кратко или по-продължително време, включително и временно краткотрайно лечение на легло. След стабилизиране на състоянието физическата активност на болни в трети стадий на СН се ограничава до такава <40% от максималната кислородна нужда, което включва само ходене бавно, леки упражнения, без значимо натоварване.

- Какви препоръки ще дадете на пациентите със СН по отношение на храненето?

- Диетичното хранене е също важна част от немедикаментозното лечение на болните със СН. Храната на болните със СН трябва да е достатъчно калорична – да включва около 2000-2500 калории дневно, с изключение на тези със затлъстяване, където се ограничава до 1500 калории. Храната трябва да е:

- Бедна на сол – не повече от 6 г дневно, което е една 1 чаена лъжичка. Да се избягват консервирани храни и такива, съдържащи повече сол.

- Достатъчно пресни плодове и зеленчуци, без ограничение в количеството. Да се избягват туршии, кисело зеле, консервирани зеленчуци.

- Пресни меса, с по-малко съдържание на наситени мазнини – пилешко, телешко, нетлъсто свинско месо. Да се избягват салами и др. преработени месни изделия.

- Препоръчва се консумация на риба поне 2-3 пъти седмично, включително и тлъсти риби като сьомга, риба тон и др. Да се избягват рибни консерви, осолени риби.

- Пълнозърнести храни и варива, без да се прекалява с последните.

- Избягване на маргарини, масло. Да се консумират нискомаслени млека, извара пред саламурено сирене.

- 2-3 яйца седмично, те не съдържат сол.

- 1-2 шепи ядки дневно, неосолени.

- Ограничаване на течностите до 1,5 литра дневно, особено ако се приема и диуретик. Алкохолът трябва да е в умерени количества – 1-2 чаши вино или до 50 мл концентрат дневно. Ако причината за СН е алкохолът, обаче, то тогава се прекратява консумацията му.

- Избягване на газирани напитки при болните с напреднала СН, тъй като предизвикват газообразуване и подуване на корема, което е налице и без това при тези болни.

Редовно хранене в 3-4 приема, като не бива да се прекалява с количеството, особено във вечерните часове.

Повече информация за живота със сърдечна недостатъчност може да намерите на сайта www.organs-talk.com/bg/ и сайта на Дружеството на кардиолозите в България, както и на официалната страница на Boehringer Ingelheim във Фейсбук.