През пролетта сме повече подложени на стрес, отколкото през другите сезони. Коя е причината и как да се борим ефективно с него.

Ето че настъпват дългоочакваните топли дни след дългата и студена зима. На пръв поглед би трябвало всички да се радваме, а ние нервничим.
През пролетта, след студа и резките метереологични смени нашият организъм е отслабен както физически, така и морално. А поредицата зимно-пролетни празници с нарушенията в храненето довършват картината. Сега дори и най-малкият стрес може да предизвика силна ответна реакция.
В последно време все повече се говори за особени типове на характера, които са най-податливи на влиянието на стреса – т. нар.дистрес личности. По-рано за тях се казваше: „хора без кожа”.
Към днешна дата вече е доказано, че тези хора имат нарушения на клетъчно ниво, които забавят образуването в техния организъм на „хормоните на спокойствието и радостта” – допамина и серотонина, които позволяват на организма да се бори с нервното напрежение.
Тези хора реагират по-остро от останалите дори на най-малките стресови ситуации: например, недоспиване, глад, умора, промени в атмосферното налягане. За тях преходът от зимата към лятото е сериозно изпитание. Тяхната стресоустойчивост се повишава само когато се установи стабилно топло време, т.е. към края на май-юни.
Такива хора е имало винаги, но сега към тях се насочва особено внимание.
Те не са ново явление, но с всяка година броят на тези хора в големите градове нараства. По-рано говорехме за една отделна и малобройна категория хора, които не са устойчиви на стрес. Днес вече става дума за внушителна част от обществото – до 50% от всички жители на големите градове. И тенденцията, уви, продължава да набира сила.
Ето ви един прост пример: всички знаят, че големият град „никога не спи”. Недоспиването нарушава естествените биоритми, човек става раздразнителен и недоволен, много остро реагира на неприятностите. Оттук и гневът, и негативните емоции.
Най-добрият и ефективен начин да се премахне нервното напрежение е физическото натоварване. Но откъде да се вземе то, ако голямата част от времето си ние прекарваме в пасивно състояние? В резултат броят на хората с ниска стресоустойчивост расте и сред тях има много жени над 40-годишна възраст.
Защо в тази група попадат жените в тази достатъчно млада според съвременните мерки възраст?
Разбира се, според днешното разбиране 40 години не е напреднала възраст, но 40 години са своеобразна граница, когато намаляват физиологическите възможности на организма. Започва да се променя не само хормоналният фон, но и намаляват адаптационните възможности на организма. Той по-бавно се приспособява към новите ситуации, включително и към стреса.

Трябва да се стараем да повишим своята стресоустойчивост.
Как да го направим, при положение че стресът е навсякъде около нас?
Най-правилното и ефективно решение на проблема със стреса е да се игнорира стресиращият фактор. Дразнят ви задръстванията по улиците и пътищата – ползвайте метрото. Не понасяте блъсканицата в градския транспорт – ползвайте собствената си кола.
Търсете нестандартни решения на проблема. По правило те са най-ефективни. Например, една моя пациентка беше дотолкова уморена от безумния ритъм на големия град, че продаде апартамента си и се премести да живее на село. Така игнорира ежедневния стрес.

Но все пак не всеки може да зареже всичко и да се върне на село. Как да се справим със стреса, който не можем да избегнем?

* Първо трябва да изясните за самите себе си, че наистина има такъв проблем. Ако забележите, че с всеки изминал ден все повече се нервирате или че постоянно ви дразнят едни и същи неща, трябва да действате.
Първата стъпка е пълноценният сън. Познатите ви препоръки – настройте се за сън, плътно спуснете щорите, не гледайте, преди да заспите, телевизия и други излъчващи устройства – си остават в сила. Но ако само те не ви помагат, търсете собствени варианти. Например, когато не можете да заспите, превъртайки наум важните неща, станете и запишете всичко, което ви вълнува. После, когато отново се опитвате да заспите, си представете „в цялата им красота” своите желания и мечти, а не текущите проблеми и задачи.
Втората стъпка е физическата активност. Редовните спортни занимания позволяват да се премахне напрежението и да се повиши издръжливостта на организма. Става дума за 30-40 минутни тренировки, които трябва да се провеждат поне три пъти седмично. Изберете онова, което ви харесва – както индивидуални, така и групови занимания.
Съвет за мързеливите и за твърде заетите: прекрасно премахва хроничното нервно напрежение обикновеното ходене. Вземете за правило поне през ден да вървите 40 минути с бърза крачка. Ще видите, че само след два-три ще се почувствате значително по-спокойни. А силният стрес може да се пребори с интензивно краткотрайно натоварване – бягане или скачане. Така организмът се освобождава от излишния адреналин.
Трудно е да си представим подобно нещо – след напрегнато съвещание служителите започват едновременно да подскачат в офиса.
И напразно. Много интернационални компании практикуват подобни енергични методи за справяне с нервното напрежение. За нас обаче като че ли е по-подходящ друг вариант. Сега има множество различни мобилни приложения за смартфони, айфони и айпади, които позволяват не само да преценим нивото на стреса, но и да въздействаме върху него. Например можете да си свалите програмата с мобилната версия на биологическата обратна връзка. Това е нелекарствен метод за борба с повишената тревожност и нервното напрежение. Ако трябва да го обясним още по-просто, след тежкото съвещание сядате пред монитора и гледате различни сменящи се картинки, които ви помагат да се успокоите и да се настроите на работен ритъм.
Честно казано, тези модни методи не внушават доверие. Нима наистина е възможно да сложиш пръст върху дисплея на телефона и така да определиш нивото си на стрес?
Оценката на нивото на стреса в тези устройства е основано на варирането на сърдечния ритъм. В условията на нервно напрежение нашето сърце започва да бие по-бързо, променя се вегетативната му регулация, учестява се пулсът. Точно тези промени отразява датчикът в телефона, върху който сте поставили пръста си.
Друг е въпросът, че не трябва да градим големи планове за сметка на това. Да дадат пълна картина на промените, които се случват в организма, и да анализират състоянието тези приложения, естествено, не могат. Това е просто скринингов метод, който позволява да се оцени ситуацията „тук и сега”. Ако високото ниво на стрес се повтаря твърде често, това е повод да се замислим и да вземем мерки.

Впрочем, наред с нормализирането на съня и с физическата активност трябва да обърнете внимание и на храненето.
Ето един пример: като цяло ние малко консумираме натурални месни, рибни, млечни продукти и зеленчуци. Оттук и дефицитът на калций и магнезий, необходими за нормалното функциониране на нервната система. А ако добавим към това и ниското съдържание на тези елементи в питейната вода, ситуацията става още по-тъжна. Тук можем да отнесем и бързите храни с основните хранителни добавки в тях – аспартамът и глутаматът. Те нарушават усвояването на магнезия от храните и засилват неговите загуби, което може да задълбочи емоционалните разстройства.
Между другото, именно през пролетта се наблюдава естественото сезонно намаляване на магнезий в организма. Затова трябва не само балансирано да се храним, но и да взимаме допълнително витамини. Това повишава нашата устойчивост към стреса.