Психиатърът Камен Колев: Депресивните състояния в напреднала възраст често преминават в деменция


Болест : Алцхаймер, деменция

Последна промяна на 22 February 2023 в 20:58 3485 0

Д-р Камен Колев завършва медицина през 1997 г. Медицински факултет в Тракийски университет, Стара Загора. През 2014 г. придобива специалност Психиатрия. Бил е ординатор и завеждащ отделение в ДПБ Раднево; ординатор в Отделение по психиатрия МБАЛ Казанлък; Психиатрични кабинети в ДКЦ Ритъм Стара Загора и ДКЦ Поликлиника Казанлък. Участвал е в множество клинични проучвания, касаещи депресия, тревожност, БАР, афективни разстройства, деменции.

- Д-р Колев, вярно ли е, че през есенно-зимния период психиатрите имат повече работа?

- Да. През есенно-зимния сезон се обострят тревожно-депресивните разстройства, като голяма част от пациентите ни са възрастни и стари хора.

- Да започнем с депресивните разстройства. Защо именно те зачестяват през есенно-зимния сезон?

- Причините са много, като по-важните от тях са мрачното време, студът и малкото слънцегреене. Не само на хората, страдащи от депресия, но и на повечето други хора, които приемаме за психично здрави, сезонните колебания се отразява дестабилизиращо.

- Кои са признаците на едно тревожно разстройство?

- Бих казал, че признаците на тревожното разстройство са три – епизодична висока тревожност (паник атаки), намалена концентрация и повишено безпокойство. Някои хора са предразположени към прекомерна тревожност и се притесняват най-вече да не умрат. Страхът от смъртта е заложен като норма при всеки човек, но когато е прекомерен, се явява ненужно притеснение и тревожност към нещо, което е неизбежно да се случи във времето. Трябва да знаете, че рано или късно всеки умира, така че няма смисъл да се тревожите. Както казва проф. Сотир Марчев, „никой не се е измъкнал жив от живота”. Затова не се притеснявайте и живейте щастливо!

- Тревожните хора имат ли склонност към развитие на зависимости?

- Да, за съжаление. В опитите си да намалят тревожността, някои прибягват към неща, които дават зависимости. Най-често това са алкохол, наркотици, лекарства.

- Кога говорим за генерализирано тревожно разстройство?

- Тогава, когато при болния има постоянното и силно усещане за страх и тревога. Тревожното генерализирано разстройство държи човека много напрегнат, той е в постоянно очакване и в готовност за най-лошото. Пациентът усеща ужас и изпада в паника, без да има реална и разумна причина за това. Такава тревожност може да има, дори когато всичко в живота на човека изглежда съвсем спокойно, както и когато има притеснителни факти, но човекът ги съпреживява по един ужасяващ начин, несъразмерно на обективната опасност.

- Обаче на някой дядо се случва да му умре бабичката и тогава той умира от мъка…

- Да, така е. Мнозина имат 50-60 и повече години съвместен живот и като изгубят любимия човек, изпадат в тежка психологическа криза. В тези случаи е необходимо провеждането на психотерапия, а при необходимост се назначава медикаментозно лечение с антидепресанти или седативи, по преценка на психиатъра.

- Често ли се среща социалното тревожно разстройство?

- Да. При социалното тревожно разстройство хората се притесняват да не се изложат пред другите, макар че те с нищо не ги превъзхождат. Хората със социална тревожност се стремят винаги да се представят добре, но у тях се наблюдава една несигурност и липса на достатъчно вяра в собствените сили и възможности. При по-напрегнати житейски ситуации те започват да заекват, да се изпотяват, получават замаяност, треперене, напрежение в мускулите, гадене, сърцебиене. Виждате как от едни психични процеси се стига до неприятни телесни прояви - тук с пълна сила важат думите на нашата преподавателка по психиатрия д-р Детелина Комсийска: „Когато душата страда – тялото боли”!

- Да поговорим за деменцията. Какви са новините?

- Излезе ново проучване, четох го в Journal of Alzheimer’s Disease. То е направено от учени в Калифорнийския университет. Данните сочат пряка зависимост между страдащите от депресия и получаващите когнитивни разстройства. Депресията се изразява предимно в потиснатото настроение и тревога, а когнитивните нарушения включват смущения във вниманието, мисленето и паметта. Изследвани са лица на възраст от 20 до 89 г., като най-притеснителни са данните за най-възрастните.

- Кое ви притеснява като психиатър?

- Притеснява ме фактът, че според проучването цели 73% от хората с депресивни симптоми в пенсионна възраст развиват когнитивни нарушения. Това е много висок процент! Изследването на пациентите се прави с прецизна методика CESD-10 и изводът, който учените правят, е категоричен: колкото по-тежка е депресията на изследваните лица, толкова по-сериозни са нарушенията им с паметта.

- Тези нарушения в паметта могат ли да доведат до деменция?

- Могат, разбира се! При деменцията се наблюдава прогресивно намаляване на възможностите на болния да се адаптира към живота, тъй като се явяват тежки нарушения в паметта, мисленето, общуването и всекидневните дейности. Това води до влошаване на комуникацията на болния с колеги, приятели, близки и непознати хора. Стига се до деградация на личността, до пълен срив на физическото функциониране и до тежка деменция. Обаче - да попитам и аз, - д-р Какарашев, знаете ли, коя е най-честата причина за развитие на деменция?

- Да, д-р Колев! Психиатрията ми беше любим предмет като студент и помня, че съдовата патология най-често води до развитие на деменция.

- Точно така. Мозъчните инфаркти са предпоставка за около 60% от всички форми на деменция. Тя се развива бавно във времето и не става от днес за утре. Често колегите лекари трудно различават началните признаци на деменцията от депресията, затова ги съветвам дори при най-малките съмнения да изпращат пациентите за консултация с психиатър. Случва се деменция да се бърка не само с депресия, но и с инфекциозни заболявания, с наличието на хормонален дисбаланс или с недостиг на витамини, което мен, като специалист, ме учудва. Трябва да се търсят фини симптоми, а не да ни изпратят болния за консултативен преглед и лечение, чак когато той не знае кой е и къде се намира.

- Казахте фини симптоми. Може ли да ни ги посочите?

- Да, те се установяват от специалистите при изследване по време на сън - на ЕЕГ се регистрира повишена мозъчна активност в хипокампуса. Запомнете, че тази мозъчна активност е с подчертано патологичен характер. По този начин се диагностицира Алцхаймер и заболяването може да се хване няколко години, преди да се появят първите симптоми.

- А дали наличието на тревожност при едно депресивно разстройство не алармира за появата на Алцхаймер?

- Алармира, д-р Какарашев! Причината е, че симптомите на болестта се изявяват късно, обаче близо 20 години преди да се установят, в мозъка на човек се развиват дегенеративни промени. Колегата от Америка д-р Нанси Донован е сканирала мозъците на пациентите с емисионна позитронна томография и е установила, че при хората с тревожност се натрупва много амилоид бета в мозъка, който се доказва и при болестта на Алцхаймер. При хората с всички други форми на депресия амилоид бета в мозъка не се натрупва. Примерно, ако сте с апатия или с тъга, може да дишате спокойно, вие не сте застрашени от Алцхаймер. Тревожността може да издава Алцхаймер!

- Една енцефалопатия може ли да предизвика деменция?

- Да, може. В авторитетното списание „Brain” видях публикувано проучване, което описва деменция при хора над 80 години – при 17% от тях липсват типичните характеристики на Алцхаймер и на аутопсия не се установяват плаки в мозъка. От това следва, че деменцията им не се дължи на Алцхаймер, а се касае за друго метаболитно нарушение.

- Какво е това нарушение и защо е важно да го знаем?

- Нарушението е в протеина TDP-43, който има контрол върху експресията на най-важните гени в нашия мозък. А защо е важно да го знаете ли? Ами защото именно това нарушение носи лошите новини. Пациентите с това нарушение развиват не само тежка деменция, ами и се парализират напълно, тъй като ги поразява амиотрофична латерална склероза. Единственият шанс да се помогне на тези хора е генната терапия, която засега е само в експериментална фаза.

- Как хората могат да намалят риска от деменция?

- Незабавно да спрат тютюнопушенето, алкохола и наркотиците, да консумират само качествени и разнообразни храни и да имат редовна физическа активност. Здравословният начин на живот предотвратява деменция.

- Знае ли се причината за развитието на Алцхаймер?

- Да, Алцхаймер се развива, когато в мозъка попаднат мастни капки, в които има токсични протеини. Тези мастни капки с токсични белтъци се носят от кръвта, а както знаете, мозъкът е чудесно кръвоснабден орган, като 80% от неговото съдържание са мазнини. Именно отровните белтъци увреждат мозъка и причиняват Алцхаймер. Често деменция се развива при жени, които влизат в климакс рано, преди да навършат 50 г. Причината се крие в понижените нива на естрогените. Освен това, оксидативният стрес ускорява стареенето на мозъка и в един момент този мозък „изпушва”.

- Как да различим нормалното стареене от деменцията?

- Нормално е всеки стар човек да забравя туй-онуй, обаче при деменция нещата прогресират и човек реагира неадекватно в обичайни ситуации. Причината е, че при дементно болните загиват множество нервни клетки в главния им мозък. Често се касае за поразяване на мозъка от мозъчно-съдова болест. В основата на проблема с паметта обичайно стои промяна в част от мозъчната тъкан. Когато човек получи деменция, той се превръща в тежест не само за себе си, ами и за близките си. Много дементни хора попадат в хосписите, тъй като се нуждаят от пълно обгрижване, което трудно може да се реализира в домашни условия. Затова бих казал, че деменцията е нещо повече от диагноза - тя е истинска трагедия и колкото по-навреме потърсите помощ при психиатър, толкова по-бързо ще се ограничат щетите.