Диляна Колева от гр. Варна е член на Дружество по позитивна психотерапия, председател на Клуб Психология към Сдружение „Младежки глас“, клон Варна. Практикува психотерапия и хипнотерапия, хипноза в сферата на тревожните разстройства; фобийни тревожни състояния; обсесивно компулсивно разстройство; леки до умерени депресивни състояния; фамилна терапия; детско-юношески кризи.

Компулсивното хранене, както и всички други компулсивни процеси са инерционни действия, над които губим контрол и които не можем да спрем да извършваме. Много често това се наблюдава към нездравословните храни или към тези, които пряко и бързо влияят на отделянето на серотонин (това, което ни кара да се чувстваме за кратко удовлетворени, изпитващи удоволствие). Съответно често посягаме към сладки храни, но не към плодове: предпочитаме мазни, особено съчетание на сладко с мазно като шоколад, тлъсти тортички, добре сиропирани въглехидратни храни. Често наблягаме и на храни с много сол, които пък ни дават чувство за засищане. Комбинацията мазно и солено също носи илюзорно усещане за ситост, за удоволствие. Тука влизат и всички млечни храни, особено сладко млечни, които бързо стигат до мозъка и въздействат върху отделянето на много хормони. Но такива кратки бързи храни не ни носят истинска ситост. Най-често посягаме към тях, когато сме под емоционален стрес. Ако това се случва инцидентно, нищо страшно. Проблемът е когато сме свикнали да борим психическите си травми с компулсивно хранене. Това много често предизвиква и едно от хранителните разстройства – хиперфагия (патологично преяждане). Тя се характеризира, грубо казано, с натъпкване до шия, когато човек не може да приеме повече храна. И често дори човек не може да си спомни какво е поел в себе си.

Компулсивното хранене е свързано с обсесии: аз съм гладен, аз съм много гладен и точно сега трябва да се нахраня. Ако това не се случи, възниква напрежение, едно непрекъснато мислене в посока: може да ми прилошее, може да ми се случи нещо лошо, може да ме заболи коремът, може да припадна… Това е обсесията, която кара човека непрекъснато да мисли дали е гладен, кога е ял за последно и какво трябва да хапне. Този процес обаче има обратен ефект. Когато човекът се притеснява, че яде определени храни, започва да получава усещания, все едно че не може да ги преглътне. Започва да се страхува, че ще се задави, минават му страшни мисли относно това дали ще се нахрани както трябва. След това идват другите мисли: дали се нахраних, както трябва, дали ще успея да се нахраня следващият път. Стига се до един момент, в който започва да си мисли: гладен ли съм аз или не съм гладен. Освен това започва да го обвърза с определени индикации: дали изпитвам глад, дали коремът ми къркори, дали имам позиви в гърлото. Тогава положението започва да се обостря, защото и мозъкът започва да изпраща фалшиви сигнали. И в такъв случай човек започва все по-трудно да стига до храната, защото мозъкът го обърква дали той е гладен или не е гладен. Следва изключване на естествените функции на тялото и мозъкът започва да работи само на импулсите на обсесиите, на обсесивните, на натрапливите мисли за това доколко аз съм гладен, дали ще мога да се нахраня, започвам трудно да преглъщам определена храна, не мога да преглъщам вода, не мога да преглъщам хляб. Т.е. постоянно чувство, че ще се задавя, ако започна да се храня или точно обратното – ям и не мога да изпитам ситост.
Това са все индикации за това, че си имаме работа с натрапчивости от обсесивен характер, които вече са се превърнали в определени действия. Едното, от които е свръх анализирането, т.е., човек започва свръх да обмисля това така ли е или не е така. Това само по себе си вече е компулсия, или натрапчивото действие. Защото свръх анализирането блокира естествения процес на усещания. Мислите създават фалшиви вярвания, съответно и фалшиви импулси, фалшиви усещания. Анализът (непрестанното обмисляне) задължително трябва да стопира особено по отношение на преглъщането. Защото колкото повече си фиксирате върху усещането, толкова повече го увеличавате. Опитайте да го конфронтирате, т.е., въпреки че мозъкът ми казва, че няма да мога да преглътна, аз ще се насиля и ще направя точно обратното с вярването, че ще успея да променя тази мисъл в главата си.
Не приемайте за верни подобен тип обсесии, започнете да ги различавате, след което се научете да ги конфронтирате, т.е., да не ги приемате за верни, те не са верни. Това е акт на мозъка да ни насочи към нещо, което не съществува, за да ни отдалечи от наш дълбоко емоционален проблем, с който не можем да се справим. Наблюдавайте и кога ви се случват такива обсесии – дали не са свързани със ситуации, места и хора, но пак внимавайте да не изпаднете в свръх анализиране, за да не влезете отново в техния капан. Най-добре би било да потърсите специализирана помощ, за да може специалистът да ви преведе безопасно през откриването на травмата. Между другото, свръх фиксирането и върху здравословното хранене (орторексия) много често е съпътствано от обсесивно-компулсивен процес.

Как да разпознаем натрапливите мисли и кога те се превръщат в обсесивни

Има разлика между натрапчивата и обсесивната мисъл. Първите непрекъснато въртят в главата ни сходни сюжети, не можем да се откъснем от мисли за тях, но те не пречат на начина ни на живот.
Обсесивните могат да блокират почти всички когнитивни процеси – концентрацията, мисленето за каквото и да е друго, умението да общуваш. Могат дори да блокират и някои поведенчески процеси, като например да излизаме, да говорим с хора, да се срещаме с тях.
Най-често зад подобен род циклене или предъвкване стои страхът от отхвърляне и нуждата ни за одобрение. Ето защо ако усещате в себе си, че твърде често предъвквате какво сте казали при среща с приятел примерно, как е реагирал той, дали не се е засегнал, дали е можело по друг начин да се изразите и дълго стоите в това мислене, означава, че имате проблем със страха от отхвърляне и нуждата за одобрение спрямо вас. Поработете върху този страх, за да не приемат тези натрапчивости по-обширно пространство в мисловното ви поле и да ви карат да се чувствате все по-неуверени.

За да обясня какво се случва, когато натрапчивостите приемат обсесивен характер, прилагам една много простичка формула на моите пациенти. Тя е да проследят своите мисли. Например: имам ли мисли, които твърде често започват с „имам чувството, че“ и продължават със сюжет, който ни притеснява, кара ни да стоим в него. Кара ни да мислим, да проектираме, да предполагаме и то все черни негативни сюжети. Когато това качва нашата тревожност, вече имаме работа с мисли, които добиват обсесивен характер. Има и друга формулировка на обсесивните мисли: „ами ако, то“. (Ами ако не се обадя на моята приятелка, то тя ще ми се разсърди.) Ако голяма част от вашите мисли са обхванати от такава формулировка и те ви създават безпокойство, тяхната натрапчива структура вече започва да минава в обсесивна. Те все още не са обсесивни от оня фанатичен тип, който блокира всички ваши когнитивни процеси, но не бива да се пренебрегват.

В своята слаба форма натрапчивостите подсказват за нашите страхове, но някак си успяваме да се справим. Когато обаче започнат да приемат обсесивна форма, означава, че страховете са се засилили. Тогава вече могат да се появят дори и телесни усещания: тревожност, която дава телесна симптоматика. В такава ситуация е нужна консултация с психотерапевт, за да се разбере какво провокира тези натрапчивости, които преминават в обсесии.