Психотерапевтът Мадлен Алгафари: Дишайте дълбоки и издишайте бавно

Последна промяна на 10 ноември 2021 в 11:51 103 0

Снимка: Силвия Димитрова, фотограф

През 1991 г. Мадлен Алгафари завършва Психология в Софийския университет, както и Режисура за драматичен и куклен театър в Софийски университет съвместно с НАТФИЗ – София.Работила е като редактор и водещ в Българска национална телевизия. Член е на Европейската асоциация по психотелесна терапия. Автор е на множество книги за психотерапия, поезия и приказки. Член е на Управителния съвет на Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия. Главен редактор е на световното списание за психотелесна терапия International Body Psychotherapy Journal, издавано от Европейската асоциация по психотелесна терапия и Американската асоциация по психотелесна терапия. Практикува като психотелесен терапевт.


- Г-жо Алгафари, как ще коментирате следния казус: Мъж на около 60 г. се притеснява да не умре още от началото на пандемията. След шест месеца боледува от ковид и след още шест месеца умира от миокарден инфаркт. В този случай страхът или вирусът убиха човека?

- Д-р Какарашев, надявам се с това интервю да бъдем полезни на хората от третата възраст. Като психотерапевт ще кажа, че не е чак толкова важно на колко години е един човек. Важното е как се чувства той и дали е пораснал не само на години, ами и на осъзнатост и мъдрост. Не на знания, които трупаме от книги, а от личен преживелищен опит, който носи мъдрост. Всеки случай е индивидуален и е несериозно да се произнася някой, без да е запознат с всички детайли. Но по принцип страхът може да потисне имунитета на човека и така той става по-податлив на всякакви вируси. Страхът би могъл да причини и спазъм на кръвоносните съдове на сърцето, а това, от своя страна, е предпоставка дори малък тромб да запуши коронарна артерия, да се оформи масивен миокарден инфаркт и човекът да загине.

- Значи страхът ни разболява и убива. Вероятно при страх у нас се изръсват кортизол и норадреналин?

- Да, точно така. Високите нива на стресовите хормони кортизол и норадреналин блокират имунната система и силите на човек за самолекуване рязко намаляват. Затова всички терапевти призоваваме към намаляване на плашещите послания от медиите. Лупата на страха може да направи така, че нищожен враг да срине организма (говоря за всякакви болести) и да блокира защитните програми на тялото.

- Как да намалим нивото на стреса?

- Институтът по психотелесна терапия направи няколко безплатни онлайн дискусии по темите, за да сме от полза на хората, които търсят информация как да се справят с вируса на паниката. Тези видеа със свободен достъп са качени на Фейсбук страницата на Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия (от 16 март 2020 и 4 април 2020 г.). Там подробно и в детайли зрителите могат да получат насока за това как да намалят напрежението и страха.

- Тревожността, стресът и напрежението, пораждани от пандемията, действат по механизма „днес свири, утре се чува“. Какъв пример ще ни дадете за соматизацията на психичното напрежение, стреса и тревожността?

- Най-фрапиращият пример са войните и последиците от тях. Историята показва, че по време на войни психиатричните клиники са празни, но когато отмине опасността, едва тогава избуяват последиците от дългата мобилизация. Затова е добре да правим навреме превенцията и профилактиката на тези последици. Никак не е добра идеята да се успокояваме и да си мислим, че тези поражения ще можем да ги лекуваме после, като отмине пандемията, защото лавината може да е голяма, а някои от симптомите - с фатален край.

- Може ли да се каже, че ковид-пандемията дойде, за да даде уроци на хората?

- Да, може, защото мъката и страданието са учители в живота. Това трудно време иска да ни направи по-добри и да проумеем значимите неща в живота. Важни са обединяването и заедността. Общият враг и общата цел винаги водят към обединение на хората. Даже нашият мъдър народ е измислил поговорка за това: "Сговорна дружина планина повдига".

- Защо уж се развиваме като цивилизация, а всъщност ставаме все по-болни и по-нещастни?

- Защото трябва хората да поемат по пътя към осъзнаването. Днешният Homo neuroticus normalis в консуматорското общество генерира основно шум, боклук, болести, вещи и заблуди. Той не живее мъдро и здравословно. И така с неосъзнатостта и парите си купува… болести.

- Прекрасно го казахте, г-жо Алгафари! Повечето хора не обръщат внимание на своя душевен мир. Освен това постиженията на цивилизацията в един момент могат да ни погубят…

- Изкуственият интелект вече ни познава повече, отколкото ние познаваме самите себе си. Не си даваме сметка колко опасно е това. Крайно време е да се събудим и трезво да се осъзнаем. Трябва спешно да си отговорим на въпросите: Какво значи да си човек и как следва да се отнасяме към себе си, към ближния и към природата. Непрекъснато изчезват видове, тъй като климатът и животът на Земята се променят. В един момент ще изчезне и човекът, ако не се пробуди и не осъзнае, и то навреме…

- Случва ли се това пробуждане и осъзнаване на хората?

- Да, макар и бавно. Махалото се движи с еднаква амплитуда и в двете посоки. Виждаме, че се увеличава броят на хората – духовни търсачи, така че осъзнатостта расте. Трудните времена ни разтърсват и ни действат пробуждащо. Всеки прави своя избор към какво да се насочи – към негативното или към позитивното, към разделението или към заедността, към рушенето или към съграждането, към злосторничеството или към добротворството.

- Как да достигнем до щастието и до осъзнатостта?

- Трябва да извървим своя път до тях, но първо трябва да поемем по правилния път. Щастието иска работа, то с пари не се купува. Осъзнатостта също не я продават по пазарите, тя е лична отговорност. Психичното и телесното ни здраве са преди всичко наша грижа и отговорност. Повечето хора приписват вината за страданието си на другите хора и на разните обстоятелства. Правят го, защото не искат да поемат своята отговорност. Тези хора са психологически деца, независимо на колко години са. Но когато разберем, че животът ни преди всичко е наше дело, вече имаме полезен ход напред. Стъпките на другите не можем да ги правим ние. Но нашите собствени стъпки можем и трябва да ги извървим - това е част от порастването. Непорасналият човек трудно може да е щастлив. Той мрази всичко или изпада в ролята на жертва. Осъзнатостта е мъдрост, следствие на преживяване и на отваряне на очите за истините. Ние живеем с много заблуди и незнание. Човек сам си причинява болестите, но не го проумява. Необходимо е всеки да развива своята емоционалната и духовна интелигентност. Посещението при психотерапевт е от изключителна полза за това.

- Какво ще посъветвате читателите на вестник "Трета възраст" за здраве и дълголетие?

- Независимо къде се намирате,

1. Живейте тук и сега. Не тъгувайте за миналото и не се страхувайте от бъдещето. Тялото може да е само тук и сега. Ако душата е в миналото, това носи депресивност, ако е в бъдещето - тревожност. Макар да сте в третата възраст, правете като децата - любувайте се на всичко живо и красиво.

2. Вярвайте на себе си, вярвайте в Бог, вярвайте в доброто! И помнете, че всичко в този живот е за да ви даде урок и поука. Търсете смисъла във всичко, защото са твърде малко нещата, които се случват "съвсем случайно".

3. Занимавайте се с нещо, което ви харесва – според интересите ви. Така ще борите тревожността и депресията, като насочвате вниманието си към приятните дейности.

4. Не складирайте емоциите в душата си. Напротив, изразявайте ги свободно, независимо дали те са приятни и неприятни.

5. Говорете и споделяйте нещата, които мислите и чувствате с хората около вас.

6. Търсете положителните изживявания и теглете "благословия" на всичко, което ви дразни и тормози. Не забравяйте, че дългото носене на гняв в душата разболява.

7. Обръщайте внимание на това, което хапвате и пийвате. Храната ви трябва да е здравословна и пълноценна, за да бъде организмът ви здрав и силен.

8. Търсете контакт със земята - ходете пеш, разхождайте се из природата, поливайте градинката си. Наслаждавайте се на всяко едно растение и животно, както и на чистите вода и въздух.

9. Докосвайте хората, които харесвате и които чувствате близки. Прегръдката и целувката действат като естествен антидепресант, като създават привързаност, чувство за близост и заедност.

10. Движете се активно. Заседналият начин на живот не води до нищо добро.

11. Дишайте дълбоко, след това издишвайте дълго и бавно. Повтаряйте това дихателно упражнение, докато намалите стреса, напрежението и тревожността. Благодарение на това дишане ще се почувствате спокойни, щастливи и изпълнени с енергия.

12. Ако не се справите сами - посетете психотерапевт.