Ракът на щитовидната жлеза не е агресивен, лекува се успешно ако е открит навреме

Ракът на щитовидната жлеза се среща все по-често през последното десетилетие. Най-много са пациентите на средна възраст, като засяга предимно жени (това важи за повечето заболявания на щитовидната жлеза). Хубавото е, че диагностичната техника е усъвършенствана все повече през последните години и днес лекарите намират много малки карциноми – под 5 мм. Благодарение на това смъртността от рак на щитовидната жлеза пада.

Видове рак на щитовидната жлеза
Най-разпространената форма на рак на щитовидната жлеза е папиларният карцином, който обикновено не е агресивен, смъртността е под 1%. Среща се обикновено при жени, най-често в 30-40-годишна възраст. Той се провокира от радиация, генетични фактори, заболявания на щитовидната жлеза. Туморите растат бавно. Метастази се развиват бавно, с десетилетия. Трябва да се знае обаче, че при деца е агресивен. В някои случаи, при напреднала възраст, пациентът може да на не се оперира, а да остане под активно наблюдение, ако туморът не нараства и не метастазира в лимфните възли.
По-рядък е фоликуларният карцином. Обикновено расте бавно. Податлив е на лечение с йод. Може да метастазира в белия дроб и костите.
Медуларният карцином също се среща рядко, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1%, но той е най-опасен. Заболяването започва и протича безсимптомно. Бързо прогресира. Чак в много напреднала фаза се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане.

Операция или не
„Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със замразяване, но тя все още не е намерила приложение при щитовидната жлеза”, каза проф.Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология към Александровска болница и поясни, че към неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява операция или самият болен не иска да бъде опериран.
В Япония вече изказват мнение, че операциите или цялостното отстраняване на щитовидната жлеза не винаги са задължителни. Все по-често те предпочитат активното наблюдение.
Що се отнася до биопсиите, проф. Русанка Ковачева от Клиничен център по ендокринология към Медицински университет, София, обясни, че в медицинската наука в света вече са разработени системи за оценка на риска от злокачественост на рака. Когато се прави ехографско изследване, според него може да се прецени дали се налага биопсия или не. Например, ако има образувания в лимфните възли, се прави биопсия и на възела, и на лимфните възли.

Отново за солта
Щитовидната жлеза страда и от йоден дефицит, когато човек не приема достатъчно йод. Затова трябва да се консумира йодирана сол. В България солта задължително се йодира. Благодарение на този факт гушавостта е преодоляна, показват даннни от проучвания, изнесени от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология в болница „Аджибадем – Токуда”. Йодният дефицит е сериозен рисков фактор, подчерта ендокринологът и посочи, че той довежда и до сериозни нарушения в развитието на мозъка, психиката и физическото развитие, особено когато настъпи по време на бременността. Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм.

Д-р Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” изнесе лекция за епидемиологията на рака на щитовидната жлеза и интересни аспекти около връзката му с ядрените опити и аварии

Ядрените опити и болестите на щитовидната жлеза
През 1953 г. в Невада, САЩ, започват масовите ядрени опити. По онова време хората не са имали информация и не са се пазели. Ядрени опити правят много държави по целия свят. С времето се установява, че радиоактивният йод-131 причинява рак на щитовидната жлеза.
5 – 10 години след аварията в Чернобил белоруски екип съобщава за увеличаване на рака на щитовидната жлеза сред деца. Най-засегнати са децата, които са били бебета по време на аварията. Това е така, защото щитовидните клетки се делят в ранните стадии на живота. След раждането тези тироидни клетки се делят 4 пъти, което означава, че ако една клетка се увреди след раждането, това са 4 потенциални туморни клетки. През 1986 г., освен че управлението на СССР не мисли за опазването на хората и крие за аварията, населението има тежък йоден дефицит, при който се създава условие щитовидната жлеза да поеме повече радиоактивен йод от околната среда.
Когато през 2011 г. става аварията в японския град Фокушима, засегнатите са много по-малко. Държавата веднага евакуира населението. Забранява се консумацията на морска храна и на растения, прави се йодна профилактика. Дори се изравя радиоактивната пръст. Над 300 хиляди деца са проследени с ехографски прегледи. Не е и маловажна традиционната диета на японците – те се хранят с много морска храна, сред която и богати на йод водорасли, т.е. те не страдат от йоден дефицит, както в Припят.
Интересното е, че на места с вулканична дейност населението страда от йоден дефицит и съответно там има по-голяма заболяваемост. Слънчевите изригвания също носят радиация на земята.

При авария
След ядрена авария, на 7-8-ия ден след разпада на урана започва отделянето на радиоактивен йод-131. Военните имат протокол за поведение в такива случаи, което включва обикновено прием на големи дози стабилен (нерадиоактивен) йод за 1 до 2 седмици, докато радиоактивният йод в атмосферата се разпадне. Така щитовидната жлеза се насища с йод и не го поема от околната среда. Но имайте предвид, че йодна профилактика се извършва само при изрично указание на министерство на здравеопазването, защото и високите дози йод също са противопоказни за щитовидната жлеза.