Ракът на дебелото черво – невидимият убиец


Болест : рак на дебелото черво

Последна промяна на 25 June 2018 в 06:55 3442 0

Специалисти дадоха пресконференция по повод Световния ден за борба с рака на дебелото черво. „Най-големият проблем в България е разкарването на пациента при различни специалисти, докато не стане късно“, подчерта Иван Димитров, председател на Федерация Български Пациентски Форум.

Ракът на дебелото черво, наричан от специалистите колоректален карцином, е злокачествен тумор, който може да се открие във всяка част на този орган – от ануса и ректума (право черво) до цекума (сляпо черво). Обикновено доброкачествени полипи са предшественици на заболяването. Полипите биват различни видове – някои от тях, ако не бъдат отстранени, задължително се превръщат в рак, докато други може никога да не претърпят такова развитие. Процесът на превръщане на полип в рак е бавен, отнема 8-10 години, и протича абсолютно безсимптомно. Единственият начин да бъде установено наличието на полипи е редовният скрининг чрез извършване на колоноскопия (метод на изследване, чрез който се наблюдава вътрешността на червото). Отстраняването на полипите е напълно безболезнен процес.

Рискови фактори:
- Рискът е по-висок в индустриално развити и урбанизирани райони, какъвто е и България;
- Един от най-важните рискови фактори е начинът на хранене – консумацията на тлъсти червени меса, много животински мазнини, богати на консерванти храни, алкохол в големи количества и тютюнопушене;
- Наднорменото тегло и затлъстяването увеличават риска от развитие на рак;
- Фамилна обремененост;
- Наличие на хронични възпалителни заболявания на червата: болест на Крон и язвен колит;
Някои наследствени заболявания: фамилна аденоматозна полипоза (ФАП), синдром на Lynch, синдром на Gardner, синдром на Turcot и др.

Симптоми:
- Ракът на дебелото черво няма ранни симптоми. Наличието на оплаквания показва, че процесът вече е напреднал.
- Трябва задължително да се търси лекарска помощ при наличие на следните оплаквания, особено след 50-годишна възраст:
- Промяна в ритъма на изхождане – внезапна промяна към запек, диария или тяхното редуване;
- Данни за анемия от проведени лабораторни изследвания;
- Наличие на кръв в изпражненията или черни изпражнения;
- Необяснима загуба на тегло, липса на апетит, както и новопоявила се коремна болка.

Как се поставя диагнозата?
Д-р Патокова, специалист по клинична лаборатория и параклинични изследвания на онкологични заболявания, обяснява, че широко използваният в практиката тест за кръв във фекалиите не дава точен отговор дали даден пациент е с рак на дебелото черво или не, тъй като изследването може да бъде положително и при много други заболявания. Тя съветва пациентите да не прибягват сами до изследване на туморни маркери, които също са несигурен източник.
Единственият метод, който може 100% да даде отговор дали се касае за рак на дебелото черво, е колоноскопията (метод за изследване, чрез който се наблюдава вътрешността на червата), обяснява доц. д-р Стоян Ханджиев дм, началник на Клиниката по гастроентерология към Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Затова е много важно общопрактикуващите лекари навреме да насочват своите пациенти към това изследване. Самите пациенти също могат да изискват да им се направи колоноскопия при наличие на анемия, промяна в навика за изхождане по голяма нужда, продължителни болки в стомаха или необяснима загуба на тегло. Чрез колоноскопията се взима биопсия (малка част) от засегнатия участък на дебелото черво. След това патолог изготвя доклад дали изследваният материал е доброкачествен или злокачествен. Онкологичен комитет назначава допълнителни кръвни или образни изследвания, чрез които се определя стадият на заболяването, след което се определя индивидуален терапевтичен план.

Съвременни методи за диагностика и лечение
В България вече се провеждат генетични изследвания (KRAS/NRAS), които са незаменим помощник на лекарите, когато става дума за метастатичен карцином на дебелото черво (напреднал стадий, в който злокачественото образувание има разсейки и в други органи). Проф. д-р Алексей Савов дм, национален консултант по Медицинска генетика и ръководител на Националната генетична лаборатория, уточни, че генетичните тестове, които се правят там, са много важни при пациенти с вече установено заболяване, тъй като позволяват да се определи конкретният тумор точно към каква терапия би бил чувствителен, а това повишава ефективността на лечението.
Позитронно-емисионната томография (PET/СТ) дава също ценна информация за стадия, в който се намира заболяването, ояснява проф. д-р Марина Гарчева дм, специалист по нуклеарна медицина.
Медицинкият онколог д-р Светлана Ганчева акцентира, че най-съвременната тенденция в лечението на КРК е т.нар. прицелна терапия. Тя се определя след провеждането на генетични тестове и е приложима най-вече при пациенти с метастази.
Д-р Николай Недев, началник на Отделение по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център, обяснява, че лъчетерапията има основна роля в лечението на рака на ректума. Има случаи, в които е добре тя да бъде проведена още преди оперативното лечение, защото по този начин ограничава бъдещи разсейки и в други органи.