
На фона на нарастващите случаи на мозъчни инсулти е важна профилактиката за тяхното предотвратяване.
България заема едно от водещите места по брой на болни с мозъчно-съдови заболявания, а от тук и по висока смъртност. Какви са причините за това? Най-важната е липса на нужното внимание от страна на болните към някои ранни признаци, които могат да насочат пациента към лекаря и вземане на своевременни мерки. Здравната просвета в това отношение в нашата страна е все още на ниско ниво, а и не навсякъде личните лекари активно участват в този процес.
Едни от най-рисковите са болните от хипертонична болест и атеросклероза. При хипертонично болните в по-напреднала възраст и стадий на заболяването високото кръвно налягане води до стесняване на кръвоносните съдове, дори до тяхното запушване. Същите процеси се наблюдават и при атеросклерозата. Болните (и при двете заболявания) започват да се оплакват от често главоболие, световъртежи (замайване), нарушена памет, трудна концентрация, лесна промяна в настроението (от депресия и лесен плач до необосновано повишено настроение), нарушен сън.
Тук следва да се обърне внимание на такъв важен признак, какъвто е
Световъртежът
Той е един от най-честите симптоми, един от най опасните, показващи, че може да се развие инсулт.
Световъртежът може да се развие като връщателен (всичко се върти около болния, променя се пространството, деформират се предметите около него или чувството, че болният се върти около собствената си вертикална ос). Такива болни през определени периоди възприемат нереално околната среда, възприемат предметите силно деформирани (като по-големи, по-близко или по-далеч разположени), изкривени и т.н. Особено опасни са случаите, при които човек шофира кола или кара колело, или се покачил на стол или стълба с извита назад глава.
В други случаи световъртежите се представят само като замайване (по-леко или по-силно) за секунди или минути, възникват при движение на тялото или само на главата, при лягане и ставане от леглото. В краен случай болните падат (свличат се ) на земята на улицата или вкъщи, често без повод и без загуба на съзнание, след минути могат да се изправят и да продължат да се движат без остатъчни явления. Такива динамични (временни) мозъчно-съдови нарушения са твърде опасни.
Други важни признаци са:
- Промени в характера на ходенето при по възрастните хора - крачките стават по дребни;
- Може да се наруши храненето (дъвчене и гълтане);
- Често се появява и тремор на пръстите на едната или двете ръце (особено при вълнение);
- Трудно се улучва целта при посягане към даден предмет.
Друг важен момент може да бъде
Промяната в говора
Трудно се произнасят по-сложни думи (по-дълги и с повече съгласни звуци), говорът се забавя, мисълта се накъсва, забравят се отделни думи и имена на хора и обекти.
Други важни симптоми, на които не се обръща достатъчно внимание са зрителни нарушения и намален слух. И още:
Нарушения в равновесието
(до падане с възможност за нараняване). Тези нарушения са свързани най-често с увредени функции на равновесния център (вестибуларния анализатор) и изискват незабавна намеса и консултация със специалист отоневролог.
Равновесните смущения могат да бъдат от твърде различен характер - от съвсем леки запитания от време на време до невъзможност пациентът да ходи по улицата и даже вкъщи. Често болните се оплакват, че залитат в едната или двете страни („ходят като пияни"), притесняват се от околните, че ще ги помислят за пияни. Особено опасно е съчетанието (което е често и хората не обръщат нужното внимание на този факт), между нарушеното равновесие и световъртежите или замайването. Ако болният се движи няколко минути със затворени очи, започва да залита силно и получава субективно чувство на завиване на свят. В тези случаи се налага незабавна консултация с отоневролог и бързо лечение.
Шумът в ушите
или в главата е чест признак. Той може да възникне отначало в едното ухо и после да се „прехвърли" в другото. Може да е свързан с намаляване на слуха, но може и да не се отрази на слуховата острота. Шумът може да бъде твърде силен (да безпокои болния, особено вечер, в тиха среда), или слаб, трудно забележим, променящ се по характер, може дори да изчезне за определен период и отново да се появи, да бъде равномерен или пулсиращ.
Работа на лекаря отоневролог е да проведе необходимото изследване и да оцени характера му и произхода (от ухото или от мозъка е) и да назначи съответното лечение.
При мозъчната атеросклероза, изразената хипертонична болест и сърдечносъдови разстройства (ритъмни смущения и особено предсърдно мъждене, сърдечна декомпенсация след миокарден инфаркт, при клапни пороци, тромбофлебити, кръвни заболявания и други) мозъкът получава по-малко кръв и се създават условия за настъпване на т. нар. преходни нарушения на мозъчното кръвообращение. То се проявява с различни симптоми като слабост на единия крак, обърканост, дезориентация, преходни парези на крайниците, разстройства на говора, световъртежи, засилване или поява на шум в ушите, изтръпване на части от лицето, смущения в гълтането, замъгляване на погледа. В тези случаи може да настъпи и силен връщателен световъртеж с гадене и повръщане, промени в зрението.
Посочените причини задължително налагат консултация с отоневролог и изследване със съответната високо специализирана апаратура. Много често се бърка световъртежът със заболявания на периферни вестибуларни болести. Грешката в диагнозата може да бъде фатална. Настъпват и тежки разстройства на равновесието. Специализирана медицинска помощ трябва да се търси и когато пациентът има само част или единствен симптом от изложените.