Ревматичната полимиалгия е от малкото ревматични заболявания, които се лекуват


Болест : Ревматична полимиалгия

Последна промяна на 30 юли 2018 в 21:41 2474 0

Симптоми
Научното определение на ревматичната полимиалгия (РПМ) е „болест, засягаща хора над 50-годишна възраст, характеризираща се с болка и скованост в горните отдели на раменния и тазовия пояси и във врата, придружена от общи признаци (отпадналост, безапетитие, слабо повишена температура, намаляване на телесното тегло) и от повишени лабораторни показатели за възпаление, която реагира благоприятно на малки дози кортикостероиди (КС)".
РПМ е рядко заболяване, обхващащо 0,1 до 0,5% от хората над 50 години, като честотата му нараства с увеличаването на възрастта. Разпозната е от медицината през 40-50-те години на ХХ век. Жените се засягат малко по-често от мъжете.
Основен признак е болката при движение във врата, раменете, седалището и тазобедрените стави, която силно затруднява обръщането в леглото и ставането от него, изправянето от канапето или тоалетната, вдигането на предмети от пода, изправянето от клек, повдигането на ръцете нагоре, сресването, ходенето, влизането в превозно средство и пр. Сутрин и след всяко по-продължително обездвижване се усеща скованост, която се преодолява с труд за повече от половин час. Признаците са симетрични - засягащи и дясната, и лявата страна.
При част от болните се обхващат и коленните, глезенните и гривнените стави със съответни затруднения в движенията, а много рядко - и сухожилия на предмишниците и/или на подбедриците с последваща нарушена подвижност на пръстите на крайниците.
От различните лабораторни показатели за възпаление най-често се използва СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), която се увеличава над 40 мм и достига 60 и повече мм. По-рядко се използва СРП.
Споменатите в определението на РПМ общи признаци за щастие се развиват само при 1/3 от болните.

Диагностиката е трудна
Описаните по-горе болестни признаци и лабораторни промени не са специфични за РПМ, а се срещат в една или друга степен при различни възпалителни болести на стави и мускули, системни заболявания на съединителната тъкан, невъзпалителни ставни болести, вирусни инфекции, злокачествени, ендокринни и др. патологични състояния. Разработени са т. нар. диагностични критерии за РПМ, които подпомагат разграничаването й от другите състояния, но нерядко се налагат доста изследвания, включително в болнична обстановка.

Стриктно спазвайте предписания прием на кортикостероиди
РПМ е едно от малкото ревматични заболявания, които може да бъдат трайно излекувани. Пътят от поставяне на диагнозата до излекуването обаче е дълъг (от една до няколко години) и лъкатушещ поради рецидиви на болестните прояви и/или странични действия на основното лечебно средство – кортикостероидите (КС). При голямата част от болните 2 до 4 таблетки КС довеждат за 2-3 дни до изчезване на симптомите, а за 2 седмици и до нормализиране на лабораторните показатели. Рязкото спиране на приема на КС се последва от възобновяване на болестта. До оздравяване се стига чрез постепенно, бавно намаляване на дозата на КС, следейки състоянието на болния и лабораторните контроли. При някои болни са необходими по-високи дози на КС или добавяне на други силни противовъзпалителни медикаменти.

Кортикостероидите са нож с две остриета, затова следете здравето си
Продължителният прием на КС може да доведе до неблагоприятно отражение върху кръвното налягане, кръвната захар, стомашно-чревния път, костите, имунитета, очите, кожата и др., затова са нужни периодични контроли на състоянието на болните и лабораторните показатели, както и евентуални консултации със специалисти. Констатираните неблагоприятни явления налагат адекватни медикаментозни и диетични корекции. Част от страничните действия на КС могат да бъдат смекчени чрез превантивно добавяне на подходящи лекарства или диета.
Първият случай на РПМ в България е описан от д-р Х. Сукиасян през 70-те години на миналия век. Доста дълго болестта не беше известна на лекарите, понеже поради редкостта си тя не намираше място в учебните програми на студентите -медици, а и на специалистите. През последните десетилетия тези пропуски са коригирани и диагностиката и лечението на РПМ са оптимизирани.