Доктор Ален Петров е завършил медицина през 2006 г. в Медицински факултет на Тракийски университет - Стара Загора. През 2012 г. придобива специалност Хирургия. От 2017 г. има образователна и научна степен Доктор по медицина. Главен асистент е по хирургия в МФ на Тракийски университет. Работи като хирург в УМБАЛ „Проф. Киркович“ и МЦ „HBO“ - Стара Загора.

- Възможно ли е при мъже и жени в напреднала възраст да се развие остра чревна исхемия?

- Да, възможно е. Доста са рисковите фактори за това коварно заболяване: напредналата възраст, нарушенията в сърдечния ритъм с прояви на предсърдно мъждене, тежката сърдечна недостатъчност, скоро прекараният инфаркт на миокарда, клапното протезиране на сърцето, повишената съсирваемост на кръвта със склонност към образуване на тромбози в различните кръвоносни съдове.

- Кои са ранните симптоми, които ни насочват към този проблем?

- Ранните симптоми на мезентериалната исхемия са силна болка в горната или централната част на корема, гадене със или без повръщане, както и наличието на диарични изхождания. Предшестващи симптоми са появата на болка в корема след нахранване, загубата на телесно тегло и проявите на отвращение към храната. При развитие на инфаркт и некроза на червата болката рязко прогресира и добива постоянен характер. Настъпват нарушения в артериалното кръвно налягане и се развива шок. Явява се кръв при изхожданията, което води до допълнителни кръвозагуби.

- Какви отклонения в изследванията дава чревната исхемия?

- Тук водещ е клиничният преглед, тъй като няма специфични кръвни изследвания, които да разкриват това фатално усложнение. Всички кръвни тестове показват единствено и само тежестта на инфекцията, но по никакъв начин те не ни дават „жокер“ за развитието на чревна исхемия. Обзорната рентгенова снимка на корема и абдоминалната ехография са също неспецифични и само на тяхна база не може да се установи има или няма данни за развитието на исхемия на чревната стена. Контрастната томография е единственият метод, който може да потвърди развитието на мезентериална тробмоза.

- Каква хирургична интервенция е необходима за спасяване на болния, ако се касае за мезентериална тромбоза?

- При мезентериална тромбоза оперираме болния по спешност. Целта на лечението при развиваща се чревна исхемия е възможно най-бързо да се възстанови кръвният ток, осигуряващ кръвоснабдяването на червата. Прилагаме системни антикоагуланти и широспоктърни антибиотици, които да протектират развитието на инфекция в корема. При развитие на некроза на червата се предприема разширена резекция на некротичния участък до здраво черво, последвано от съответната реанимационна терапия.

- Каква е смъртността от мезентериална тромбоза?

- Проучване на италиански учени, публикувано в списание „Gastroenterology“, съобщава за смъртност от 50% до 80 % при мезентериална тромбоза. За да намалим тази смъртност е необходимо точно познаване на появата на остра мезентериална исхемия, особено при пациенти с COVID-19. Това постигаме с незабавното назначаване на подходящи диагностични тестове и с моменталното прилагане на интензивна тромбопрофилактика.

- Какви съвети ще дадете на хората при опасност от мезентериална тромбоза?

- За да се предотврати развитието на мезентериална тромбоза, е необходимо да се лекува основното заболяване, което се превръща в източник на кръвни съсиреци - аневризми, ревматични сърдечни заболявания и атеросклероза. Ако е необходимо и няма противопоказания се назначава редовно приемане на медикаменти, които предотвратяват запушването на кръвоносните съдове, например аспирин.

- Как диагностицирате един неопластичен процес, примерно колоректален карцином?

- От лабораторните изследвания с относително високо диагностично значение са резултатите, получени при лабораторно изследване на кръв и урина, макар че при много пациенти те могат да са неспецифични. Препоръчва се назначаване на пълна кръвна картина с определяне на броя на червените и белите кръвни клетки, заедно с показателите хемоглобин, хематокрит, СУЕ, С-реактивен протеин и ДКК. Нивата на желязото обикновено са по-ниски от обичайните, което ни насочва към анемия. Възможно е раздвижване на чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ и ГГТП). Може да са завишени уреята и креатининът - това говори за проблем с отделителната система. С високо информативно значение е изследването на туморните маркери - пускаме тест за карциноембрионален (СЕА). Стойностите на СЕА зависят до известна степен от размерите на тумора, като при малки тумори нивата се покачват при половината от пациентите, докато при големи тумори нивата са повишени при над две трети от засегнатите. При около 90% от пациентите се установява повишен СЕА. Тълкуването на стойностите на карциноембрионалния антиген се осъществява на фона на останалите диагностични методи, тъй като нивата му се повишават и при някои други заболявания и неопластични процеси. Поставянето на диагноза само по увеличените нива на СЕА може да доведе до погрешно диагностициране и съответно погрешна терапия, влошаване състоянието на пациента и различни по тежест усложнения. Друг туморен маркер, който може да се използва за откриване на рак на дебелото черво, е така наречения пируват-киназа-М2-ПК-туморен маркер. Туморните маркери намират широко приложение при проследяване на следоперативното състояние на пациента за наличен рецидив.

- Кои образни и инструментални методи на изследване назначавате?

- Извършваме ехография на коремните органи за откриване на нарушения и метастази, засягащи главно черния дроб; рентгенография на гръден кош, при която търсим белодробни метастази; колоноскопия, при която изследваме участък от ректума и дебелото черво на дълбочина до един метър; биопсия, при която взимаме материал от засегната област за последващо биохимично, морфологично и хистологично изследване; ректороманоскопия, чрез която се проследява състоянието на последните 30 сантиметра на дебелото черво; фиброколоноскопия, при която обхождаме всички участъци от дебелото черво; двойно-контрастна бариева клизма, при която с помощта на бариева каша се проследява проходимостта на червото; иригография, при което с помощта на клизма се въвежда контрастна материя в дебелото черво и се снима на рентген; компютърна аксиална томография и ядрено магнитен резонанс. За извършването на колоноскопия пациентите обикновено се хоспитализират, тъй като е необходима предварителна подготовка от 24 до 48 часа преди процедурата. При отделните пациенти се избира подходящ набор от образни методи на изследване, като целта е получаване на достатъчно информация за процеса на фона на минимално влошаване комфорта на болния. Извършването на биопсия в хода на образната диагностика е с високо информативно значение, тъй като с нея се установява вида на процеса (неопластичен, автоимунен, възпалителен). Често биопсичният материал се подлага на молекулярно изследване за откриване на специфични протеини и гени, характерни за тумора и подпомагане на адекватна терапия, насочена конкретно към него.