Проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“

Такива са данните от проучване на „Тренд“, изнесени на медийното събитие „Мозъчното здраве – глобален приоритет“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Нашите читатели са запознати със симптомите, защото периодично получават съвети на здравните ни страници. Но младите хора у нас, от които би трябвало да се очаква адекватна помощ при случай на инсулт с близък или на улицата, за съжаление не са.

А при инсулт, за да се съхрани функционалността на мозъка, трябва да се реагира светкавично. В рамките на 4 часа и половина човекът трябва да стигне до болница, специализирана за лечение на инсулт, където да му се направи венозна тромболиза. Лекарите наричат този период терапевтичен прозорец. След 4-ия час настъпват необратими увреди в мозъчната тъкан. След 6-ия час стават окончателни. Всяка минута е важна за спасяването на мозъчна тъкан.

През 2024 г. у нас са регистрирани около 45 000 инсулта. В България вече има 42 центъра и болници, където се извършва венозна тромболиза. Инсултни центрове има в София, Пловдив, Варна, Плевен. Достъпът до лечение при инсулти и други неврологични заболявания за жителите на малките населени места е затруднен.

През март т.г. 80 невролози са се събрали на работна среща след въвеждане на нова терапия за лечение на инсулт, за да дадат опита си. Лекарите се надяват от догодина отново да има клинична пътека за транзисторна исхемична атака, защото това са хора в риск от инсулт.

На срещата за пореден път беше констатиран и огромният проблем с недостига на кадри у нас: „Медицински сестри, специалисти по здравни грижи - ние, лекарите, много разчитаме на тях. Там дефицитът е драматичен. Вече сме отвъд ръба. Не знам дали има връщане назад. А след една операция грижите за пациента са важни за неговото правилно възстановяване. Проблематична е и липсата на лечебни заведения за долекуване и рехабилитация. Имаме болници за активно лечение, но след операциите лечението трябва да продължи с рехабилитация. Тежките инсулти имат нужда от дългосрочна грижа. Такива места не съществуват.“, обобщава проблемите проф. д-р Масларов. Тези проблеми поставят България на една от най-лошите позиции в Европа по отношение на години живот и на голяма инвалидизация след прекаран инсулт.