
Разговор с д-р Ценка БОНЕВА - специалист по вътрешни болести и кардиология, асистент в Клиника по кардиология към УМБАЛ "Александровска"
Инфаркт
- Какви са симптомите на настъпващ инфаркт, които, щом човек усети, трябва незабавно да повика Бърза помощ?
- Болка или дискомфорт на широка площ зад гръдната кост, понякога разпространяваща се към раменете, горната част на корема, към долната челюст или към гърба, придружена със задух, гадене, студена пот, изтръпване на лявата ръка, която се засилва и не се облекчава в покой. При една част от хората, особено при диабетици, болката липсва, налице е дискомфорт, затруднено дишане, слабост, спад в артериалното налягане, бърз или неравномерен пулс, тревожност.
- По какви външни признаци околните да разберат, че настъпва инфаркт и да как да помогнат?
- Човекът е с видимо страдание, изпитва болка, държи се за гърдите, блед, изпотен.
- Кой трябва да се страхува от инфаркт?
- Инфаркт настъпва при пациенти с рискови фактори – артериална хипертония, нарушения в обмяната на холестерола, при диабетици, пушачи, при пациенти, фамилно обременени за исхемична болест, както и при такива, които имат вече такава, след силен стресов момент, с тежки хронични заболявания (системни болести на съединителната тъкан, хронично бъбречно заболяване, със злокачествени заболявания, след лъчетерапия).
- Какво трябва да знаят диабетиците? Наистина ли при тях може инфаркт да протече безсимптомно?
- При диабетици може да няма болка, но винаги е налице обща слабост, гадене, повръщане, промени в артериалното налягане и най-вече задух.
Предсърдно мъждене
- Как се диагностицира предсърдното мъждене?
- Предсърдно мъждене се диагностицира с ЕКГ при пациенти, които имат усещане за бърз и неравномерен пулс, внезапен гръден дискомфорт и задух, както и понякога спад в стойностите на артериалното налягане. По-често предсърдно мъждене възниква при пациенти с повишена функция на щитовидната жлеза, с артериална хипертония, с исхемична болест и с увреждания на митралната клапа.
- Защо трябва да вземем мерки, ако ни бъде открито предсърдно мъждене, какъв е рискът?
- Предсърдното мъждене повишава риска от мозъчен инсулт, както и от системен емболизъм (малки тромби в периферните артериални съдове), водещи до исхемия на крайниците или на коремните органи (нарушено кръвоснабдяване). От друга страна продължителното предсърдно мъждене води до сърдечна недостатъчност, т.нар индуцирана от тахикардия кардиомиопатия.
- Кои хора са с по-висoк риск да имат предсърдно мъждене? То вродено ли е или се развива при определени фактори?
- По-често предсърдно мъждене възниква при пациенти с повишена функция на щитовидната жлеза, с артериална хипертония, с исхемична болест, сърдечна недостатъчност, с увреждания на клапите, при кардиомиопатии (вродени сърдечни заболявания). Предсърдното мъждене е едно от най-честите заболявания при възрастни пациенти, свързано със стареенето на сърдечния мускул.
- Можем ли да го превентираме с някаква гимнастика, система на дишане или нещо друго?
- Единственo превенция се прави на заболяванията, които го предизвикват.
- Какво е лечението, на какво имаме право по здравна каса и какво е препоръчително да направим, ако имаме възможности?
- Лечението е свързано с вида на предсърдното мъждене. Ако то възниква пристъпно, има тенденция към възстановяване на нормален ритъм спонтанно или с медикаменти. Тогава за определен период от време се приема медикамент за задържане на ритъма и антикоагулант (противосъсирващо средство - бел. ред.). Ако мъжденето е постоянно, тогава лечението е свързано с контрол на сърдечната честота с бетаблокер/калциев антагонист и/или дигиталисов препарат и антикоагулант.
- Как да водим здравословен живот с предсърдно мъждене?
- Да избягваме големи физически натоварвания, обезводняване, високи температури, хипертонични кризи, повишена консумация на алкохол, кофеин, стимуланти.
- Как да следим състоянието си?
- Чести ЕКГ. Холтер ЕКГ за 24 часа за регистриране на кратки пристъпи.
Високо кръвно
- Каква е процедурата да ни определят най-подходящия медикамент при хипертония? Какво трябва да следим, какво да изискваме от лекаря?
- За определяне на подходящия медикамент при високо кръвно трябва да се направят пълни лабораторни изследвания, включващи кръвна захар, бъбречни (креатинин, урея, пикочна киселина) и чернодробни показатели (ензими ASAT,ALAT), серумни електролити (K, Na). Важно е да се осъществи електрокардиограма и ехография на сърце, за да се търсят структурни сърдечни заболявания (кардиомиопатии) и сърдечна недостатъчност с намалена или запазена помпена функция. Основна част от диагностиката на артериалната хипертония е при какви условия се повишават стойностите, за да се фокусира терапията върху тях. Поставянето на тонопорт (устройство за мониториране на артериалното налягане) в 24- часов период е особено полезно за това.
- Колко често хората със сърдечносъдови проблеми трябва да се преглеждат?
- Ако нямат сериозни оплаквания, веднъж годишно профилактичен преглед е достатъчен. При пациенти със сърдечна недостатъчност е от значение наличието на симптоми. При лека до умерено тежка сърдечна недостатъчност: 2-3 пъти годишно. При по-тежки симптоми много по-често - веднъж месечно или дори всяка седмица. Пациентите след преживян инфаркт трябва да посетят своя лекар в края на първия месец, след което веднъж на 3 месеца в рамките на първата година и при поява на симптоми.
- Има ли рискови сред диагностичните методи?
- Рисковете от процедурите има, основно от инвазивните, но те са редки, най-често леки и преодолими. На мястото на убождането може да се получи подутина от подкожно кървене, което най-често се преодолява чрез продължително притискане на мястото на убождането и много рядко се налага кръвопреливане. Може да настъпи запушване на съда, което да изисква лечение с медикаменти или операция.
При работата с катетрите в сърцето могат да настъпят нарушения на сърдечния ритъм, които най-често се овладяват с медикаменти.
Изключително рядко е възможно да се получи пробив на сърдечна кухина.
Възможни са и алергични реакции към контрастното вещество, но те обикновено са леки и бързо отзвучават.
Приложеното йонизиращо лъчение по време на изследването не застрашава здравето на пациентите. Често усложнение след приложение на контраст е влошаването на бъбречната функция при пациенти с предшестващо бъбречно заболяване, възрастни, със сърдечна недостатъчност и дехидратирани. Превенцията се осъществява с оптимален внос на течности.
- Какви изследвания препоръчвате да си правим, дори да няма проблем, при фамилна обремененост, стресирано всекидневие, определена възраст?
- Пълна кръвна картина, креатинин, урея, чернодробни показатели, електролити, кръвна захар, липиден профил, ЕКГ, измерване на артериалното налягане.
- При кои случаи се пристъпва задължително към хирургическа интервенция?
- При тежки клапни болести, с прояви на сърдечна недостатъчност, при многоклоново увреждане на съдовете на сърцето, при неподходяща анатомия за инвазивни процедури, и при комбинация от горните фактори.