Едва ли, но все пак съществува надеждата, че с настъпването на лятото пандемията ще намали значително своята интензивност. В каква степен е основателно това очакване?

Изследване, проведено преди 10 години от Центъра за инфекциозни заболявания в Единбург , е установило, че три типа коронавируси (всичките изолирани от пациенти с инфекции на дихателните пътища в болници и хирургични отделения) имат изразен сезонен характер през студените месеци – от декември до април. Такава е сезонността и при грипа. Но четвъртият тип коронавирус, който се е откривал основно при пациенти с отслабена имунна система, е бил по-непредсказуем в това отношение. Още непубликувани анализи, проведени в 500 района на света, където има епидемични взривове от коронавирус, показват, че, съдейки по всичко, има връзка между разпространението на вируса и температурата, скоростта на вятъра и степента на влажност.

Прогнозира се, че регионите с континентален климат (студена зима и топло лято) ще се окажат най-уязвими за вируса. На следващо място с висока степен на уязвимост са засушливите региони.

Ролята на климата се заключава в това, че той влияе на стабилността на вируса, когато вирусът се намира извън организма върху различни повърхности. Изследвания показват, че коронавирусите могат да преживеят върху твърди повърхности до 72 часа при температура 21-23 градуса и относителна влажност 40%. Но при 4 градуса температура те могат да преживеят повече от 28 дни.

Най-силно вирусът се разпространява в географски райони със средни температури между 5 и 11 градуса и ниска относително влажност. Колкото по-дълго време вирусът съхранява своята стабилност извън организма, толкова по-голяма е неговата способност да заразява хора и да предизвиква епидемии.

Проучвания в Китай са установили също, че най-висока смъртност е била наблюдавана в дните, когато денонощната разлика в температурата е била най-висока. Но и в тропическите райони има също има голям брой заболявания. Това дава основание на някои да мислят, че повишаването на температурата и влажността през пролетните и летните месеци няма да доведе до решително намаляване на случаите на заразяване.
Независимо от всичко поведението на хората е ключов момент в разбирането за това как се разпространява вирусът.

Прекратяването на близките контакти между хората позволява да се забавят темповете на заразяване. На това се основава и политиката за контрол върху пандемията навсякъде по света. Но заедно с това се смята, че още е рано да се съди достатъчни ли са предприеманите мерки за спиране на разпространението на вируса. Засега няма и убедителни доказателства и за това, че Covid-19 има сезонен характер. Но даже и да има такава сезонност, каквото показват резултатите от компютърното моделиране на процеса, едва ли коронавирусът ще изчезне напълно. Някои изследователи правят извода, че през есента и зимата може да настъпи втора вълна на заболяването.

Всички сегашни опити да се спре разпространението на заболяването имат огромна цена от икономическа гледна точка, но ще помогнат в решителна степен да се намали циркулацията на вируса през лятото, като това би дало възможност на системите за здравеопазване да поемат дъх.