Стресът убива повече от ковид

Последна промяна на 10 април 2021 в 16:04 168 0

Д-р Иван ТОДОРОВ, личен лекар на 81:

Д-р Иван Тодоров е личен лекар в село Момково, с над 50 години лекарски стаж. Роден е през 1939 г. През 1964 г. завършва медицина в Пловдивския медицински университет. Работи като лекар в град Кърджали. Бил е около 35 години анестезиолог-реаниматор. Около 20 години е давал упойки в болницата на град Харманли, където е работил с големия хирург и човек д-р Хари Папазян. През 2015 г., когато е 76-годишен, той отново сяда на студентската скамейка в Университета, за да придобие изискваната за личните лекари специалност Обща медицина. „То на тия години хич не ми е лесно да ставам рано, преди да са пропели първи петли, и синът ми Илия да ме кара на 100 километра в едната посока и после да ме връща обратно. Като се върна в Момково следобеда, вместо да си почивам, аз работя в кабинета и лекувам болните хора“ – ми сподели тогава. През втората година той пътува от Момково до Хасково, за да проведе практическото обучение в болницата. През трета година от специализацията си д-р Иван Тодоров пътува от Момково до Свиленград, за да се обучава в лицензирана практика за първична медицинска помощ. Явява се на всички колоквиуми и ги взема успешно. Полага изпит пред държавната изпитна комисия в Медицински университет София и получава адмирации от професорите за достойното си представяне.
През 2000 г. д-р Иван Тодоров се пенсионира. Тогава стартира здравната реформа и се създават лекарските практики за извънболнична медицинска помощ. Дочул, че в село Момково, Свиленградско, търсят личен лекар. „Преди да дойда в тази здравна служба, хич не бях чувал за село Момково, ама с жена ми Елена решихме да дойдем тук и да живеем. Хората ни приеха радушно, търсят ни, уважават ни и ни обичат. А и аз правя каквото мога за тях. За транспорта на мен и пациентите, както и за компютърните работи много ми помага синът ми Илия, който се изучи за инженер. Имам около 600 пациенти, повечето са от Момково, ама имам и хора от близкото село Георги Добрево. Повечето от тях са възрастни.

В селото нямаме ветеринар и се случва някоя старица да ми рече „Аман-заман, докторе, ела да удариш инжекция на свинята, че ако умре лошо ни чака !“. Тук в селото нямаме нито аптека, нито лаборатория, нито специалисти. Налага се за изследвания, консултации и лекарства да пращам хората в съседните големи градове. Хубаво е да ни разрешат да купуваме лекарства от складовете с отстъпка и да ги продаваме на хората, които са в отдалечените и неатрактивни селски райони.

Няма да сме конкуренция на аптеките, ние не сме богати хора. Нямаме парите на големите бизнесмени, та да инвестираме в лекарства. Не можем да правим голям оборот и няма опасност от продажбата на някое-друго хапче да забогатеем. Целта ми е да правим добро на хората и те да не харчат пари за транспорт до градовете, за да си купят най-елементарните лекарства. В условията на пандемия, всекидневно преглеждам и лекувам всякакви пациенти, включително и тези с коронавирус. Самият аз съм в рисковата група. Все-още ми се живее, мил ми е животът. Ама медицината иска любов и отдаденост – като съм избрал тази професия, аз докрай ще помагам на хората, дори и да се разболея !“

Питам го какво прави, когато в кабинета влезе пациент, съмнителен за коронавирус:
- Първо разпитвам болния, после го преглеждам и като видя, че има симптоми, го пращам на тест. Ако излезе положителен, се обаждам на РЗИ, пиша му болничен, давам му съвети и получава рецепта да се лекува в къщи. Обикновено му предписвам лекарства за засилване на имунитета, антибиотик, отхрачващо, комбинирани витамини и минерали, може и нещо за понижаване на температурата, както и други лекарства, според състоянието му.

Ако пациентът е с тревожност, стрес и страх, породени от това, че може да се разболее и да умре, аз му предписвам успокоителни или антидепресанти. Предпочитам да прилагам медикаментите на билкова основа. При недостатъчен ефект от тях предписвам и по-силните лекарства. Има хора, при които стресът, тревожността и депресията са по-изразени. Тях ги насочвам към психолог или психиатър, за да получат специализирана помощ. Тези пациенти, които се чувстват зле, ги пращам в болница. Когато някой болен диша трудно, звъня на 112 за спешна помощ.

Забелязах нещо, което много ме притеснява. Хората гледат телевизия, слушат радио, четат вестници, ровят се из интернет. Непрекъснато получават негативни новини, подложени са на масирана психоатака и отвсякъде ги обременяват със стресираща информация. Пациентите ми не се разболяват толкова от коронавирус, колкото от другите заболявания, които се провокират от тревожността и страха, да не би да се разболеят и да умрат от ковид 19.

С очите си виждам как зачестиха инфарктите и инсултите – като се стресира и притесни човек, той вдига артериално кръвно налягане и му се свиват кръвоносните съдове. Тогава тромб запушва някоя артерия и ето ти го, бързо и лесно става сърдечният или мозъчният съдов инцидент. Тези хора загиват от стреса и страха, а не от вируса. С чиста съвест казвам, че стресът и тревожността убиват повече хора, отколкото ковид 19!

Виж още за: