Световната здравна организация призова за ускорен скрининг за хепатит B и С, защото само 10 % от болните са диагностицирани


Болест : хепатит B и С

Последна промяна на 19 February 2023 в 17:48 251 0

Отляво Елена Цонева - Папуджиева , Михаил Околийски, Джакомо Донини

Информационният канал във вайбър „Веднъж в живота“ ще насърчава хората за ранен скрининг

От ляво Евгени Младенов, доц. Михаил Околийски, д-р Тонка Върлева, Силвана Лесидренска, Джакомо Донини, проф. д-р Красимир Антонов

Национален форум, посветен на елиминирането на хепатит B и С в България, се проведе на 16.02.2023 г. по повод две години от приемането на Националната програма за контрол и превенция на вирусните хепатити в България 2021 – 2025 г. Организатор е Световната здравна организация в България с подкрепата на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, Сдружение „ХепАктив“ и Портал на пациента. Стана ясно, че у нас 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно. Диагностицираните обаче са едва 10% от инфектираните, като годишно само 1% от тях се лекуват поради ниското ниво на скрининг и бавния процес по започване на лечението.

През април 2021 г. беше приета Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. с основна цел намаляване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 г. Бюджетът на програма за периода е над 15 милиона лева, като 4 милиона от тези средства са по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и са заделени за скрининг.

На конференцията взеха участие Илия Тасев, Директор Дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ и д-р Мария Тюфекчиева от Министерството на здравеопазването. От здравното ни министерството разясниха всички резултати, постигнати във връзка с програмата, като споменаха приетата промяна в наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, която осигурява безплатен скрининг за хепатит B и C на хората от 40 до 60 г. на всеки пет години. В тази връзка Експертният съвет към Националната програма е предложил да се създаде Наредба за надзор и проследяване на болните с вирусни хепатити, тъй като в момента много от новооткритите пациенти не достигат до лечение и техните близки рискуват да се инфектират. Осигурен е и достъп до изследване за вируса на хепатит С по време на бременност с цел превенция на риска от предаване на инфекцията с хепатит С от майка на дете. Стана ясно, че две години след приемането на Програмата още не е променен чл. 82 от Закона за здравето, за да започне да се финансира лечението и на здравнонеосигурените с хепатит В и хепатит С.

В подкрепа на по-добрата информираност на населението за възможностите за тестване по Националната програма вече е създаден и функционира публичен Viber канал за вирусните хепатити с име “ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА“. Мисията му е да се насърчи хората поне веднъж в живота си да се тестват за хепатит В и С. Дигиталната кампания се реализира от Сдружение „ХепАктив“ и Viber България с подкрепата на Министерство на здравеопазването и българския офис на Световната здравна организация.

„Превенцията в България е на изключително ниско ниво. Само 40% от възрастните си правят задължителните годишни профилактични изследвания. Хората трябва проактивно да търсят профилактични изследвания, за да разберат, че са инфектирани с хепатит В или С и да се лекуват. От своя страна, Здравната каса трябва да престане с ненужното изискване за 6-месечно проследяване на диагностицираните и да отпуска лечение веднага. Иначе никога няма да елиминираме вирусните хепатити. А най-важното е, че докато чакат, хората получават необратими увреждания и дори умират“, заяви председателят на СЗО за България доц. Михаил Околийски.

доц. Михаил Околийски

Неоправдано раздути са изследванията за включване на пациенти с вирусни хепатити към лечение със съвременните безинтерферонови режими, които стигат и до 15 000 лв. на пациент. За това алармира проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология и председател на Експертен съвет към Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г. По думите му изискването за задължително 6-месечно проследяване на пациентите с хепатит C и изискването за биопсия при хепатит B са абсурд, който води до непростимо отлагане на терапията с всички тежки последици от това. На конференцията бяха поканени представители на Националната здравна каса, от която зависи тези изисквания да се променят, но те отказаха да присъстват.

проф. д-р Красимир Антонов

Според експерта д-р Тонка Върлева е важно да се върви към нормативни промени, като вирусните хепатити B и C бъдат включени в наредба за реда на превенция, изследване и контрол. За целта като основа може да се използва нормативната уредба, утвърдена за HIV и туберкулоза, поясни тя.

д-р Тонка Върлева

„Освен безплатните изследвания за хепатит B и С за хората от 40 до 60 години през 5 години при нас, личните лекари, може да се прави и още една профилактика за откриване на вирусните хепатити. Българския лекарски съюз успя да договори в Националния рамков договор и безплатни изследвания за чернодробни ензими – АСАТ и АЛАТ – на всички от 20- до 65-годишна възраст, отново чрез личните лекари. Все още нашите пациенти не знаят и не търсят тази профилактика. Затова е нужна национална информационна кампания сред обществото“, заяви д-р Гергана Николова, член на Управителния съвет на Български лекарски съюз.

Според прочуване на пациентското сдружение „ХепАктив“ 37% от общопрактикуващите лекари не са наясно с модерните терапевтични подходи при вирусните хепатити, а две трети от тях не знаят, че у нас има приет национален план за борба с тях, като само една трета смятат, че е необходим скрининг за тези инфекции. Данните бяха представени от председателя на организацията Силвана Лесидренска.

Евгени Младенов, инспектор в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МВР обясни, че не е възможен навременен скрининг и лечение за хепатит С на лишените от свобода заради изискването на НЗОК за 6-месечно проследяване. „Едва 12% от лишените от свобода остават в затворите в рамките на една година и могат да бъдат лекувани. Голям проблем е осигуряването на конвой и въоръжена охрана, докато на тези пациенти се правят задължителните изследвания. Това прави невъзможно лечението по време на сроковете за лишаване от свобода“, поясни още той. Евгени Младенов.

„В България проблемът с чернодробните заболявания е голям не само заради вирусните хепатити, но и защото България е на 8-мо място в света по консумация на алкохол, а 26,3% от жените и 28,3% от мъжете страдат от затлъстяване“, обърна внимание Джакомо Донини, Програмен директор на Глобалния Институт за чернодробни заболявания.

Национален форум
„Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните здравни цели за елиминиране на вирусните хепатити до 2030 г.?“

Фaкт лист

• Всеки ден у нас умират четирима души от хепатит В и С поради липса на навременна диагностика и лечение. В световен мащаб: 3000 на ден или един на всеки 30 секунди. Хепатит В и С са сред водещите причини за рак на черния дроб.

• Хепатит В е ДНК вирус. Обикновено няма симптоми. Предава се по кръвен път, сексуален път или при раждане от майка на дете. Има ваксина за него. При възрастните хронифицира в 5-10 % от случаите. При хепатит В напълно изчистване от целия набор вирусни частици е невъзможно на този етап, но съвременните методи на лечение успешно потискат вируса.

• Хепатит С е РНК вирус. Обикновено няма симптоми. Предава се основно по кръвен път. Няма ваксина. Обикновено хронифицира в 85 % от случаите. Лечението с директно действащите антивирусни средства стандартно продължава от 8 до 12 седмици, при декомпенсирана цироза може да се удължи до 16-24 седмици. Лечението е под формата на таблетки и е с над 95 % успеваемост.

• 71 млн. са инфектирани с хепатит С в света, 240 млн. са с Хепатит В. Диагностицираните обаче са едва около 31%.

• У нас 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Диагностицираните обаче са едва 10% от тях, като само 1% от заболелите годишно се лекуват.

• Ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно.

Какво е постигнато

С промени в Наредба 8 и 9 е разширен обхватът на профилактиката на населението:
* На всеки 5 години всеки на възраст между 40 и 60 г. имат право на безплатно изследване за двата вируса, като направление за това се дава от общопрактикуващия лекар.

* Изследването за хепатит С се полага на всяка бременна жена, независимо от нейната възраст. Досега само тест за хепатит В беше включен в пакета задължителни изследвания при бременност.

* Изследване на чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ се полага веднъж на 5 г. в рамките на профилактичните прегледи при личния лекар за хората на възраст 20 - 60 г. С въвеждането им в профилактичния пакет се цели ранно установяване на заболявания на черния дроб и на отделителната система.

Viber канал „Веднъж в живота“


https://invite.viber.com/?g2=AQAd/pTkKbv4l1CT9XiDHYm3UMQA18iMBQgH4pYymaIDuptgqXfyJJpQsM7lTfck