„Нептун (морето) лекува всичко” Така твърдели древните римляни.
Ако имате път до националния археологически музей в София непременно поискайте да ви покажат Анхиалските нимфи. Те са изобразени на една плоча, на която пише: „Маркос Миколас – на Анхиалските нимфи”. Пак там, в музея, се намират и дребни и монети, на които също са изобразени трите нимфи с амфори на рамо – пазителки на свещеното Анхиалско езеро.

Някога близо до езерото възникнало селище, наречено от древните му жители Анхиало (днес Поморие). Още траките открили чудодейните лечебни свойства на водата и калта на езерото, поради което започнали да го почитат като свещено. Това било свързано с култа към езерните нимфи, които според поверието възстановявали здравето на болните, потопили се в свещените води на езерото. По-късно заселилите се по тези места гърци започнали широко да използват лечебните свойства на водата и калта.

След завоюването на Балканите от римляните император Максимилиан започва да сече монети с изобразяване на Анхиалските нимфи, в чест на които периодично устройвали пищни тържества. За свещеното Анхиалско езеро се пише и в по-късно оставени документи от византийката Анна Комнина. Така още от стари времена народният опит в медицината е установил благотворното въздействие на водата и калта на езерото при различни болести.
Не случайно историкът Йорданес пише: „В сравнение с останалите многобройни бани по целия свят те (водите на Анхиалското езеро) са във всяко отношение отлични и годни да лекуват слаби люде”. И още един цитат от историка Прокопий Кесарийски: „Траките обитават…Анхилос…Не много далече от града бликат топли минерални извори. А сега император Юстиниан ги съградил със стени и направил лекуването безопасно”.

На чудодейните лечебни възможности на поморийската лечебна кал обърнали внимание от българската медицинска общност още през 1910 г. , когато проф. Парашкев Стоянов направил първите изследвания.
През 1914 г. академик Методи Попов установява благоприятното влияние на съдържащите се в калта на езерото соли магнезиев хлорид върху заздравяването на рани.

С изследвания са изяснени многобройните биологични действия на останалите микроелементи, съдържащи се в калта: мед, кобалт, манган, йод, флуор, цинк и други. Особено съществен интерес представлява противовъзпалителното действие на калта при ревматизъм и други ставни заболявания.

Въз основа на тези данни проучена била и матерната луга на Поморийското езеро. Тя представлява концентриран разтвор от езерна вода, богато наситен с магнезиеви соли, манган, кобалт, никел, селен, молибден, хелий и други. Също така било открито и наличието на биостимулатори и вещества, наподобяващи женските полови хормони.

Всичко това позволи на главния асистент при ИСУЛ д-р Симеон Бачев след задълбочено фармакологично проучване да установи, че минералната луга притежава силно противовъзпалително действие и стимулира заздравяването на всякакви рани, като спира развитието на трудно лечими инфекции.

Така в резултат на задълбочени научни разработки матерната луга от Поморийското езеро бе доведена до цеховете на бившето предприятие „Фармахим”. Там от нея бе създадена профилактична зъбна паста „Поморин”. Това е единствената зъбна паста в света, съчетаваща определено профилактично и лечебно действие срещу двете основни заболявания в устната кухина – кариес и пародонтоза (пиорея). От лугата бе създаден и мехлем „Вулнузан” с отлични целебни качества при трудно заздравяващи рани.

Днес в България, освен в Поморие, съществуват още доста източници на лиманна лечебна кал. Това са Атанасовското езеро край Бургас, Тузлата, Шабла и други.