
Стартът на кампанията за разумно използване на антибиотиците в страната ни бе даден на пресконференция в Националния център по заразни и паразитни болести в София с участието на представителя на Световната здравна организация в България (СЗО) д-р Скендер Сила, директора на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) маг. фарм. Богдан Кирилов, проф. Христо Даскалов от Националния център по безопасност на хранителните продукти от животински произход, доц. Иван Иванов от Националната лаборатория по антибиотиците и доц. Михаил Околийски, експерт „Обществено здраве“ (СЗО).
Д-р Сила алармира, че ако не се вземат мерки за ограничаване на антибиотичната резистентност, се очаква в близко бъдеще милиони хора да загубят живота си.
60% от всички болести, засягащи хората, се дължат на животните
Много микроорганизми засягат както животните, така и човека посредством околната среда, която споделят, и 60% от всички заболявания при хората се дължат на животните. Следователно здравето на човека и животните и здравословната околна среда са едно единно цяло от гледна точка на борбата с резистентността на бактериите.
Ситуацията е спешна по редица причини:
• Антимикробните препарати се използват широко в животновъдството.
• Едни и същи класове антимикробни средства се използват при хората и при животните, които се отглеждат за храна.
• Хранителната верига е важен път за предаване на резистентните към антибиотици бактерии.
• Всеки един от секторите поотделно не може да разреши проблема.
Подходът „Едно общо здраве“ означава да се действа едновременно в секторите на здравеопазването на хората и животните и на опазването на околната среда, да се признае, че резистентните бактерии, гъбички, вируси и паразити не знаят граници и че различни сектори като този на общественото здравеопазване, ветеринарното здравеопазване и опазването на здравето на околната среда трябва да обединят усилията си, за да контролират проблема.
Един ефективен начин за защита на човешкото здраве е да се намалят възможностите за развитие на резистентност у животните. Много правителства са предприели значителни стъпки да наложат забрана за употребата на антибиотици като фактор за ускоряване на растежа и профилактика на здравето при селскостопанските животни и употреба на антимикробни агенти само при изключителни обстоятелства. Много важни са и списъците с основните антибиотици, които са от най-голямо значение за здравето на човека и на животните.
Проф. Христо Даскалов обяснява, че от поне 50 години в животновъдството на България се използват антибиотици, и то не само в случай на заболяване, но и за профилактика на заболяванията и за увеличаване на животинската продукция. Ветеринарните власти вече препоръчват антибиотици да се използват единствено при лечение на заболяване.
„Проблемът е, когато резистентни на антибиотици микроби попаднат в храната на човека и заселят храносмилателния му тракт. По този начин антибиотиците няма да действат и на човека в случай на инфекция”, заяви проф. Даскалов.
Антибиотичната резистентност е нарастваща заплаха за човешкото здраве. В резултат на инфекции, причинени от бактерии, устойчиви на антибиотици, само в Европейския съюз всяка година умират 33 хиляди души.
Проявява се, когато при прием на лекарства (антибиотици, противогъбични, антивирусни, антималараийни и противоглистни лекарства) атакуваните бактерии, гъбички, вируси и паразити, вместо да бъдат унищожени, започват да се променят. В резултат на това лекарствата стават неефективни и инфекциите продължават да съществуват в организма.
Антибиотичната резистентност застрашава ефективната превенция и лечението на все повече инфекции, причинени от бактерии, паразити, вируси и гъбички. Това е все по-сериозна заплаха за общественото здравеопазване в цял свят. В бъдеще заради нея може да се случват все повече провали след операции. Без ефективни антибиотични средства за превенция и лечение на инфекции медицински процедури като трансплантация на органи, химиотерапия при рак, лечение на диабет и сложни хирургични интервенции (като цезарово сечение) започват да носят все по-голям риск.
За антибиотичната резистентност основна причина е грешната и прекомерна употреба на антибиотични средства. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото, в грешна доза и при хора, и при животни, често без професионален надзор. Примери за грешното им ползване включват приемане от хора с настинки и грип, стимулиране растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни. „Всички институции и експерти трябва да работим заедно за рационална лекарствена употреба в страната”, заяви директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) маг.фарм. Богдан Кирилов и увери, че е затегнат контролът в аптеките за неправомерно отпускане на лекарства, за които е необходима рецепта. По този повод през 2017 са направени над 300 проверки, при които са открити 42 нарушения и за тях са наложени наказателни постановления. Глобите за аптеките са по 1000 лева. През 2018 г. проверките са нараснали и съответно наложените наказателни постановления са повече – 50. ”
Микробиологът доц. Иван Иванов от Националната лаборатория по антибиотиците към НЦЗПБ потвърди, че в хуманната медицина все още се предписват прекалено много антибиотици в доболничната и в болничната помощ. „Ако употребата на трето поколение антибиотици не се ограничи, инфекциите поради антибиотична резистентност ще се изравнят на броя на инфекциите от грип, ХИВ и туберкулоза, взети заедно”, заяви доц. Иванов.
Резистентни микроорганизми се откриват при хора, при животни, в храната, в околната среда (водни източници, почва и въздух). Те могат да се разпространяват между хора и животни, включително чрез храни от животински произход, както и от човек на човек. Лошият контрол на инфекциите, неадекватни санитарни условия и неподходящото хранене спомагат разпространението на антибиотичната резистентност.
Резистентността при Klebsiella pneumoniae - често срещани чревни бактерии, които могат да причинят животозастрашаващи инфекции, третиращи се чрез карбапенеми антибиотици (структурно сродни с пеницилините), вече е налична във всички региона по света. Този вид бактерии са една от основните причини за болнични инфекции като пневмония, инфекции на кръвообращението, инфекции при новоредени и пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа. В някои държави карбапенеми антибиотиците не действат при повече от половината от хората, лекувани за инфекции с Klebsiella pneumoniae, поради придобитата им вече резистентност.
Друг вид широко разпространена резистентност е тази на бактерията Escherichia coli към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища (флуорохинолони антибиотици). Има много страни по света, където това лечение вече е неефективно при повече от половината пациенти.
Неуспехът от лечението на гонорея чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в поне 10 държави - Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания. Световната здравна организация (СЗО) наскоро актуализира насоките за лечение на гонореята, за да адресира все по-разпространяващата се резистентност. Новите насоки на СЗО не препоръчват хинолони (клас антибиотици) поради високите нива на резистентност. Освен това бяха актуализирани и насоките за лечение на хламидиални инфекции и сифилис.
Резистентността на лекарства от първа линия за лечение на инфекции, причинени от бактерията Staphlylococcus aureus - често срещана причина за тежки инфекции в здравни заведения и населението, също е широко разпространена. Хората с метицилин-резистентен стафилокок се оценяват с 64% по-голяма вероятност да умрат спрямо хора с нерезистентна форма на инфекцията.
Колистин е последното решение за антибиотично лечение при животозастрашаващи инфекции, причинени от бактерията Enterobacteriaceae, които са устойчиви на карбапенеми антибиотици. Резистентността към колистин наскоро бе открита в няколко страни и региони, което прави инфекциите, причинени от такива бактерии, непоносими.
Резистентност при туберкулоза
СЗО изчислява, че през 2014 г. е имало около 480 000 нови случая на мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) - форма на туберкулоза, която е резистентна към двете най-силни лекарства против туберкулоза.
Резистентност при малария
Към юли 2016 г. резистентност към първа линия на лечение на малария ( чрез комбинирани терапии) е потвърдена в 5 страни в региона около река Меконг - Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и Виетнам. На повечето места пациентите с резистентни към артезинин инфекции се възстановяват напълно след лечението, при условие че се лекуват с комбинирани терапии. Въпреки това, по протежение на границата между Камбоджа и Тайланд бактерията P. falciparum е станала резистентна към почти всички антималарийни лекарства, което прави лечението по-трудно и изискващо строго наблюдение. Съществува реален риск скоро да се появи мултирезистентност и в други части от този регион. Разпространението на резистентни щамове в други части на света може да предизвика сериозно предизвикателство за общественото здраве и да застраши важни скорошни постижения в контрола на маларията.
Резистентност към HIV
От септември 2015 г. насам СЗО препоръчва на всички, живеещи с HIV вируса да започнат антиретровирусно лечение. По-широкото му използване обаче предполага още по-голямо разпространение на резистентността към него във всички региони на света. За да се постигне максимално дългосрочна ефективност на терапевтичните лечения от първа линия и за да се гарантира, че хората провеждат най-ефективния режим, от съществено значение е да се продължи наблюдението на резистентността и да се сведе до минимум както нейната поява, така и нейното разпространение. Чрез консултации с различни страни, партньори и заинтересовани страни, СЗО разработва нов "Глобален план за действие за резистентността на HIV към лекарства (2017-2021 г.)".
Резистентност към грип
Антивирусните лекарства са важни за лечението на епидемичен и пандемичен грип. Досега почти всички грипни вируси А, срещащи се при хората, са били резистентни към една категория антивирусни лекарства - М2 инхибитори (амантадин и римантадин).