Токсоплазмозата спада към т.н. TORCH - инфекциозни причинители, които увреждат плода: токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус, херпес симплекс вирус тип 1 и 2.
Това е остро протичащо паразитно заболяване, със заглъхване и хронифициране.
Причинява се от Тoxoplasma gondii – едноклетъчен паразит. Междинен приемник е човекът и всички домашни и диви животни, особено котките.
Човекът и животните се заразяват с паразита при ядене на необработено заразено месо (свинско, агнешко, козе, дивеч), съдържащо цистите на токсоплазмозата; при контакт с фекална маса от котка; при почистване на тоалетната на заразена домашна котка; използване на недобре измити ножове, прибори, дъски за рязане; замърсен пясък на детска площадка. Домашните любимци могат да се заразят чрез изяждане на заразени мишки, плъхове. Няколко седмици след заразяване те започват да отделят с изпражненията си ооцисти, които стават заразоспособни за човека. След няколкодневен престой те засъхнат и стават летливи.
Рядкост е при кръвопреливане и трансплантация на органи да се предаде заразата, но много често тя се предава трансплацентарно – от заразения организъм на майката на плода. Трансплацентарно предаден на бебето в майчината утроба, паразитът предизвиква спонтанни аборти.
Паразитът си изгражда циста или ооциста за по-лесен начин на заразяване, но и тахозоити, които инфектират бели кръвни клетки, чрез които достигат до различни органи на човешкото тяло: мозък, бели дробове, черен дроб и слезка, сърце, мускули. Локално в мозъка те се вкалцяват и на обзорна рентгенова снимка се виждат като гирлянди в мозъчните стомахчета. При лица със запазена имунна система преминават в латентно (неактивно) състояние, но с риск при имуносупресия (намален имунитет) да се реактивират след време.
Симптоми
Инфекцията често остава неоткрита поради липса на симптоми. Ако се появят, то те приличат на лека грипна инфекция: отпадналост, лека треска, мускулни болки и крампи, диария, подути лимфни възли.
Видимо болестта не е опасна. Смята се, че 1/3 от населението на света се заразява с токсоплазмоза, често протичаща безсимптомно. Болестта не е вредна и за самата бременна майка. Но е много опасна за плода – проблеми в развитието, преждевременни раждания, мъртво раждане. Затова токсоплазмозата преди и по време на бременност трябва да се проследява, да се профилактира и да се лекува.
Според Институт „Роберт Кох“ в Берлин, Германия, една на 100 бременни се заразява с токсоплазмоза, но само около 1/3 от бебетата развиват симптоми.
Токсоплазмозата може да предизвика:
Заболяване на очния нерв, менингоенцефалити, епи-гърчове, белодробна инфекция, хепатоспленомегалия, диария, повръщане. Има вродена и придобита очна токсоплазмоза. Изразяват се с миопия, ретинохороидит, атрофия на зрителния нерв, увеит, иридоциклит, глаукома, микрофталм, катаракта, страбизъм, нистагъм, васкулит, тромбоза на зрителните съдове, отлепване на ретината (зачервяване на окото и болка, плуващи мътнини, замъглено зрение, фотофобия, т.е. непоносимост към светлина).
Вродена токсоплазмоза при бебета
Проявява се с преждевременно раждане, уголемени далак и черен дроб, жълтеница, диария, повръщане, смутено хранене и намаляване на телесното тегло, подути лимфни възли, хидроцефалия, обрив с малки червени петна при раждане, впоследствие гърчове, умствено изоставане.
Профилактика
Да се избягва бременни и деца да контактуват с котки! Да не се допускат котки в бебешките и детски кътове, пясъчниците на малките деца. Да се дезинфекцират редовно. Паразитите, екскретирани от изпражненията на свободно движещи се котки, остават патогенни до 18 месеца. Затова покривайте пясъчниците на децата с платнище или найлон.
Патогенът умира, когато храната се готви, пържи или пастьоризира над 67 градуса минимум за 2 минути. Затопляне в микровълновата фурна не е достатъчно.
Пълното замразяване може да убие токсоплазмите, но има щамове, устойчиви на замразяване.
Бременните жени профилактично трябва да се изследват за токсоплазмоза с кръвен тест: за антитела IgG и IgM. IgM-антителата първи се произвеждат 1-2 седмици след заразата. IgG-антителата се появяват няколко седмици след заразата. Ако се намерят такива, това показва, че жената вече е била заразена в миналото и вече има имунитет, а нейното бебе ще бъде защитено.
Когато се подозира зараза в новородено – освен IgM се изследват и IgA-антитела, което е по-чувствително при кърмачета. Може да се направи и молекулярно изследване PSR. Писиар открива генетичния материал на паразита в кръвта и показва остра инфекция. Паразитът не се вижда на обикновен микроскоп.
Бременните трябва да консумират само добре обработено термично месо и мляко. Да не консумират сурови, макар и изсушени, колбаси. Хубаво да измиват суровите плодове и зеленчуци, защото ооцистите се запазват, особено по листата на листните зеленчуци като рукола, спанак, лапад, люцерна, листа на глухарче, зеле, маруля, китайско зеле, аспержи, айсберг и др.
Да не се съхраняват заедно с кореноплодни като картофи, батати, червено цвекло, целина, моркови, а същите да се измиват хубаво и обработват термично.
Бременните винаги да работят с ръкавици в кухнята и в градината! Котешката тоалетна да се изчиства и измива хубаво с гореща вода всеки ден, но не от бременни жени.
Социална профилактика
Има фирми, почистват детски пясъчници, според законовите изисквания на РЗИ, БАБХ и МЗ - чрез напръскване с широкоспектърен инсектицид се унищожават всякакви паразити, микроби и болестотворни микроорганизми в пясъчниците в детски градини, площадки, спортни центрове, комплекси от затворен тип. Поне два пъти в годината да се подменя пясъкът (пролет и в края на лятото). При дезинфекция пясъкът се преобръща с права лопата и отново да се напръсква с инсектицида. За прогонване на котки и кучета от пясъчниците има специални спрейове (Versele Laga, Menforsan, Dr. Seidel, Go Back) с неприятна за животните миризма, както и гранули с по-продължителен ефект (Mоndo Verde), ултразвукови соларни прибори.
Домашните любимци
Котките са безсимптомни разпространители чрез пръски и фекалии.
Кучетата: възрастните не проявяват признаци на носителство поради утвърдена имунна система. Малките котки и кучета, обаче проявяват: повръщане, диария, подут корем, стомашни болки, жълтеница, тонзилит, аритмия, възпаление на ретина, ирис и конюнктивата и роговицата, бързо и непрекъснато мигане, чувствителност на светлина, епи пристъпи, особено ротационни - въртят се в кръг с пръскане на слюнка, треперене, депресия, летаргия (дълбок сън), нарушена координация - залитат, отслабване на мускулите, накланяне на главата встрани, парализи, недостиг на въздух и кашлица, пневмония, треска, силно измършавяване, липса на апетит. Бременните кучета предават паразита на новородените.
Кучетата се заразяват от котешките тоалетни и ядене на заразена храна.
Лекуват се както човека.
На домашните кучета и котки на всеки три месеца трябва да се дава таблетка за вътрешно обезпаразитяване. Трудно се набутват в гърлото и често ги връщат, затова е много удобно да ползвате продаваните във ветеринарните магазини специални приспособления във форма на спринцовка, в която се поставя хапчето и, придърпвайки надолу шийката на животното - това го кара обикновено да отвори уста, за да вкарате в гърлото му и да освободите хапчето.
Лечение
Пириметами (използван при малария - таблетки, капсули, сироп), в комбинация с фолиева киселина (вит. В9); сулфадиазин (сулфонамид-химиотерапевтик), триметоприм, атоваквонза протозойни и микотични инфекции, антибиотици (азитромицин, клиндамицин).
Може ли да се лекува токсоплазмоза по време на бременност
Да! Задължително! С определени антибиотици. Ако майката има остра инфекция с токсоплазмоза, това не означава непременно, че бебето ще бъде заразено, и дори да се зарази, не означава, че ще бъде обезателно увредено. Това зависи от различни фактори: времето на заразяване, имунната система на майката, вида и количеството на паразитите. При очни и мозъчни увреждания се прибавят кортикостероиди (преднизолон, дексаметазон).
Лекарства при бременност: при остра инфекция, преди 16-та гестационна седмица, се препоръчва терапия със спирамицин (антибиотик, макролид, подобен на азитромицина), еритромицин.
При заразяване след 16-та гестационна седмица се провежда лечение по първоначалната обща схема (пириметамин, фолиева киселина, сулфадиазин, триметоприм, атоваквон, азитромицин, клиндамицин).