Вирусът на грип С

Нервната система участва във всички фази на инфекциозното заболяване грип. Първо, предразположени за заразяване са хора със слабост на нервната система (неврастения), с намалени защитни свойства. Това са боязливи, изпитващи страх от контакти с хората, невярващи на съветите на медиците, хора със страх от ваксини. И, в края на краищата, вирусът точно тях улучва! Предвестниците на грипа: главоболие, световъртеж, отпадналост, та дори и физиологичният отговор на организма с покачване на температура - са винаги с участие на нервната система. Безспорно, най-тежки са усложненията от страна на горни и долни дихателни пътища, сърцето, но реакцията на организма е една енцефалитна обратима реакция, а понякога – необратима с развитие на тежки заболявания на главен и гръбначен мозък, черепномозъчни нерви, периферни и вегетативни нерви, и т.н. параинфекциозни психози. Ако човек надживее инфекцията, навлиза в един продължителен възстановителен (реконвалесцентен) стадий за около месец, в който участва също нервната система. За съжаление, понякога остават последици (енцефало-миело-полиневритни) за месеци, години или за цял живот. Уязвими са лица, интоксикирани с алкохол и опиати, чернодробни и бъбречни увреждания, кахексия (измършавяване).

Грипът (Инфлуенца – от инфлуънс = влияние, разпространява се като вълна от вятъра) е едно от най-заразните заболявания. За него има данни от дълбока древност до наши дни. През 1933 г. е изолиран грипният вирус А (HON1), в 1940 г. - грип В, и в 1949г. - грип С. В 1937 г. се използват убити или живи (атенюирани – отслабени) вируси за ваксини. В 1957 г. е открит интерферон за профилактика, а по-късно амантадин и производните на амантадина – ремантадин, като индуктори на интерферона. Последният се произвежда в организма от клетки, инфектирани от вируса (левкоцити, лимфоцити и фибробласти). Интерфероните се свързват със защитните клетки (макрофаги, килърни клетки-убийци на вируса). През последната пандемия се изготвиха много качествени ваксини.
Източник на заразата е болният човек в последните 2 часа на инкубационния (предболестния) му период и в 1-5 дни от клиничните прояви, чрез капчици и пръски секрет от катаралното възпаление на нос, уста, бронхи, а също и леки безсимптомно заразени.
Грип-Корона-вирусите са голямо семейство, причиняващи заболявания от лека настинка до тежък респираторен синдром. Причинител за последната 3-годишна пандемия през 2019-2022 г. се установи SARS-CoV-2 , с последващи разнообразни подвидове. Вирус Ковид-19 продължава да е заплаха за човечеството.
В клиничната практика не може да различим вида на грипния вирус. Това става с ПиСиаР или Комбиниран тест за Грип-Ковид-19. Ние сме длъжни да реагираме еднакво лечебно и противоепидемиологично.

Симптоми
Главоболие и отпадналост са първите прояви на болестта. Дължат се на дразнене на менингите от вируса, и на троичния нерв, който инервира менингите, слуховия канал и лицевата кожа. От последната Ковид-19 пандемия ни остана опита за избирателно засягане на мирисно-вкусовата сетивност (ядрено-нервно увреждане) обонятелен нерв-олфакториус, и вкусово слюнчен - глософарингеус, съпътстващо сълзене от очите, променена саливация-слюноотделяне. Избирателно се уврежда слуховият нерв-отит.
Вирусът се предава по кръвен път, появяват се мехурчета на тъпанчето с кръвно-серозен ексудат, а като се активира и бактериалната флора (стрептококи, нормално живеещи там), се отделя гной. Той дразни троичния нерв и настъпва силно главоболие, хрема, мускулни болки, висока температура над 40 градуса, с мозъчна реакция (светобоязън, промени в съзнанието), развива се токсичен неврит на слуховия нерв и загуба на слуха. Поради съседно разположение и обща венозна мрежа възпалителният процес обхваща части на главния мозък – може да се развие отогенен абсцес или енцефалит. При възпаление на лицевия нерв настъпва парализа на очедвигателните, скулни и околоустни мускули - парализа на Бел: лицева асиметрия, отворено око, увиснал устен ъгъл, смутено дъвчене, ненормално слюно- и сълзо- отделяне и слух.

Грипозен менингит
Пак по кръвен път вирусът раздразва обвивките на мозъка (менинги: мека, междинна-паяковидна и твърда). Развива се серозно възпаление - отделяне на клетъчно-воден ексудат, прозрачен-безцветен, който нормално се произвежда от хориоидните плексуси, и главен и гръбначен мозък „плуват“ в него. При грипа има свърхпроизводство. Тази течност е в излишък в затворено пространство на череп и гръбнак, и се развива т.н. Синдром на повишено вътречерепно налягане: главоболие, светобоязън (болните си затварят очите от светлината от прозореца или лампата), и вратна ригидност (мускулите встрани от гръбнака се вдървяват от дразнене на нервните коренчета. Като вдигаме главата на болния, се повдига цялото тяло като дъска), симптомите на Керниг и Брудзински. При бебета незарасналите фонтанели изпъкват. Дразни се и междинният мозък - повишава се температурата и се променя съзнанието (от мурибудност – мъгла, до безсъзнание).
В зависимост от защитните сили на организма (рационален живот и хранене, добър имунитет, предварително направена противогрипна ваксинация) и адекватно лечение, заболяването отминава за 3 – 30 дни, ако не се придружава от увреждане на други структури на нервната система, и ако не се активират други бактерии (туберкулозен, стрепто-пневмо-стафило-коки), довеждащи до „гноен“ менингит - гнойно-кървениста течност при правене на гръбначно-мозъчна пункция (спинална или окципитална). Грипозният менингит с бистър ликвор в миналото наричахме Серозен.

Грипозен енцефалит (на главен мозък) и миелит (на гръбначен мозък), или енцефало-миелит - и на двата мозъка
Енцефалитът може да бъде първичен (от кръвно разпространяващ се вирус, развива се остро, веднага след заразяването), или вторичен (поради отслабена имунна система, инфекция от друг орган може да се предаде вторично на главния мозък, след известен период от друго увреждане – синузит, ангина, отит), или да бъде автоимунен (грипната инфекция погрешно атакува здравите клетки на мозъчната тъкан - такъв е например Синдромът на Гилен-Баре.

При по-тежки случаи: епилептични припадъци, парализи на отделни части на лицето и тялото, нарушен говор, нарушена самооценка, дезориентация, памет и халюцинации, параинфекциозни психози, изпадане в безсъзнание. Така завършваха много тежки случаи на Ковид-19, при които не се намираха белодробни или сърдечни промени.

Заболяването може да претърпи обратно развитие - при добри защитни сили на организма, или настъпва кома и летален (смъртен) изход.
Остатъчни явления: постоянна умора и главоболие, загуба на мускулна координация, промени в личността, деменция, слухови или зрителни нарушения, парализи, нарушен говор, епилепсия.

Миелит
Рядко е изолиран. Обикновено се включват и менингите и нервните коренчета. Ако е изолиран сегмент на гръбначния мозък - трансверзален миелит, а ако е на целия гръбначен мозък – дисеминиран. Започва с изтръпване на крайниците, повишена температура, нарушена повърхностна и дълбока сетивност, парализи на долни или на 4-те крайници, тазоворезервоарни смущения (задръжка или изпускане), пролежни рани на гръбнака, седалището и крайниците.

Дисеминираният миелит започва с прояви от стъпалата и долни крайници и постепенно пълзи нагоре, обхваща и горни крайници и гръдните сегменти (с парализа на дихателните междуребрени мускули), обхваща и продълговатия мозък (с парализа на жизнено-важни органи: говор, гълтане, дишане, сърдечен арест).

Тромботични инсулти

Те бяха едно от тежките усложнения на Ковид-19. Американски учени доказаха, че вирусът на Ковид-19 атакува клетките на най-външния слой на малките мозъчни кръвоносни съдове (перицити) и те служат като вход за вируса SARS-CоV 19-2 , развива се възпаление на кръвоносния съд и настъпва тромбоза (запушване).

Грипът може да засегне периферните нерви:

Черепномозъчните; на ръцете: най-често нервус радиалис (лъчев), улнарис (лакътен), медианус (срединен), на краката – бедрен (феморалис), седалищен (ишиас) - най често само малкопищялен (перонеус); на нервни коренчета (радикулит) и сплитове (плексит), ганглионит, а когато засегне повече нерви - полиневрит. За тях сме ви информирали в други статии във вестника. Затова само ще спомена, че те протичат със силни болки, загуба на рефлекси, парализи на отделни или група мускули (например увисва китката или стъпалото, шляпа с него при ходене).

Особено силни са болките при засягане на нерви с богата протопатична сетивност: медианус, улнарис, перонеус. Такива грипозни периферно-нервни увреждания може да се наслагат върху предварително увредени междупрешленни дискове, да се търсят сериозни диагностики със скенер или ядрено-магнитен резонанс, или да се насочваме към неврохирургични манипулации. ИЗЧАКАЙТЕ! Грипът преминава и болките отзвучават.

Синдром на Гилен-Баре
Това е автоимунно възпалително заболяване на периферната нервна система, протичащо с вели парези и парализи, нарушена чувствителност и разстройства на вегетативната нервна система. Протича с внезапно настъпила мускулна слабост: започва от краката, пълзи нагоре към ръцете, лицето, междуребрени дихателни мускули. Сетивни прояви: изтръпване, парене, мравучкане, скованост, спонтанна болка, болка по гръбнака, мускулите. Вегетативни прояви: синусова тахикардия, брадикардия, функции на пикочните пътища и червата, зенични реакции.
При около 40% от случаите се проявява дихателна недостатъчност и се налага подаване на кислород или интубация. Според имунния отговор на организма синдромът може да отзвучи до три дни, или до 4-та седмица да се развият парализи, да отзвучат или останат.
За диференцираната (различителна) диагноза се доверете да я постави само специалист невролог!

Какво да правите
Развитието на следгрипните увреждания на нервната система зависи от защитните сили на организма. Може да отзвучат спонтанно, от само себе си, или чрез домашно лечение с аспиринче, чайчета, силна храна, мед, много джинджифил, който съдържа всички витамини и има антитоксично и тонизиращо организма действие, лимони, портокали. Пазете стаята и близките си от зараза! Вземете противовирусни средства, например Ремантадин, Авирон, Тамифлу, Респивакс и др. При усложнения – поставете маската и търсете личен лекар или специалист!

Не бързайте с антибиотиците!
Те не са противовирусни. Те лекуват само активирани от грипа огнищни инфекции с бактерии (хронична ангина, синузит, отит, бронхиектазии, гонадити, цистити).
Когато се налага лекарства – да ви ги препоръча само лекар! Най-малко за сваляне на температурата и овладяване на болка (аспирин, парацетамол) и противовъзпалителни: нестероидни (НСПВС) и кортикостероиди - внимателно, само при остър тежък имунен отговор (затова се наричат имуно-супресори) на организма към грипната инфекция, довел до тежки неврологични усложнения, като менингити, енцефалити, полиневрити. Те успешно предпазват тялото от развилнелите се бактерии.

Особено важна е предварителната профилактика
Природосъобразен режим, гимнастика, слънцегреене (според възрастта и общото състояние), масаж, хранене с много плодове и пресни зеленчуци, вземане на витамин D, лесно усвоими мазнини белтъчини, млечни продукти (кисело мляко или сирене, извара). Преди 50 години предписвахме антибиотици да се вземат с много кисело мляко, а сега се рекламират скъпи пробиотици.
Имунопрофилактика и имунотерапия, имуноглобулини – само по преценка на лекар!

Ваксинация
Само глупавите не се ваксинират! И асоциалните, безотговорните! Пардон, изключвам тежко болни, които не може да се ваксинират по лекарски противопоказания. А те са: алергични реакции към ваксини, тежка бронхиална астма, провеждане на имуносупресивна терапия, вродена имунна недостатъчност, химиотерапия при раково болни и трансплантации, тежки сърдечни заболявания и проблеми с кръвосъсирването, а при бременност се обсъжда индивидуално.
Приоритетно задължително трябва да се ваксинират: болни от захарен диабет, затлъстяване, тиреоидит на Хашимото, редки ендокринни, като Кушинг и Първичен алдостеронизъм, Адисонова болест и Вторична надбъбречна недостатъчност.
Ваксината против грип е безплатна за всички над 65 г. възраст. Потърсете си я всяка есен от личен лекар! Ваксинациите и реваксинациите против Ковид-19 са безплатни и препоръчителни!
Опитът от последната пагубна пандемия показа добра защита от редовните ваксинации и ре-ваксинации.

Ако други противовирусни ваксинации може да дадат, макар и рядко, пост-ваксинални увреждания на нервната система, ваксината против Ковид показа само рядко временно преходна проява на гореописания Синдром на Гилен-Баре. Никоя ваксина не дава 100-процентова защита, но ще преболедуваме значително по-леко. Това довежда до минимизиране на рисковите усложнения на дихателна, сърдечно-съдова, нервна и репродуктивна системи.